Албена Алексиева: Свободата е нещо толкова естествено, че човек осъзнава липсата й, едва когато я загуби
12 декември 2015 г.
Албена Алексиева, председател на Фондация „Очи на 4 лапи" в интервю за Радио „Фокус".
Водещ: В нашите предавания често представяме проекти със социални каузи. Днес гостуваме на Фондация „Очи на 4 лапи", която обучава професионално кучета за хора с увреждания. Казвам „Добър ден" на нейния председател Албена Алексиева. Разкажете за работата на Фондацията и проектите, които правите.
Албена Алексиева: Фондация „Очи на 4 лапи" е създадена през 2000 г. Регистрирана е като организация за обществена полза през 2001 г. и нейната уставна цел е обучението и безвъзмездното предоставяне на служебни кучета за хора с увреждания, на хора с различни видове увреждания – зрителни, двигателни, метаболитни и т.н. Всъщност, ние сме единствената организация, която предоставя такава услуга в България. Имаме вече зад гърба си над 8 години професионална работа, 56 дипломирани, предоставени кучета-водачи, едно дипломирано и предоставено куче-асистент за човек с двигателни увреждания, друго в момента се обучава и се надявам, че след Великден, в ранното лято ще бъде предадено на своя ползвател. Имаме и нов проект, който е свързан с обучение на кучета за диагностика на диабетични кризи, хипо и хипергликемични. Така че всъщност, ние се доближаваме до своята стратегическа цел да се превърнем в Балкански център за обучение на служебни кучета за хора с увреждания.
Водещ: Вие създавате първото в България училище за кучета-помощници на незрящи хора. Могат ли кучетата да отговорят на проблемите на хората с увредено зрение?
Албена Алексиева: Кучето е изключително добър и пълноценен помощник на човека в неговата независима мобилност, защото, първо, взима отговорни водачески решения на улицата във всички ситуации, в които човекът е безпомощен заради липсата на зрителен контрол. Научено е да отчита разстоянията до препятствията, как да ги обходи по възможно най-безопасния за човека начин. Научено е да спира пред стълби при слизане и при качване, на ръба на тротоара. Научено е да спира при командата „Спри" за мястото на входа и изхода, пред сградата, асансьора, превозното средство. Научено е по команда да търси спирка, светофар и всякакви неща, които могат да са налични в инфраструктурния контекст и човекът да ги търси. Така че, всъщност, когато един сляп човек се движи с куче-водач по улиците, той е в пъти по-сигурен и в по-голяма безопасност, отколкото ако се движи сам с белия бастун. Помощта на кучето е сравнима с тази на човека, защото кучето сигнализира по адекватен начин за всяка ситуация и за препятствията в нея. Единственото, което не може да направи, е да прецени кога се е сменила червената със зелена светлина и обратно и кой е номерът на превозното средство, което е спряло на спирката в момента, затова се налага човекът да пита. Но във всички други ситуации водаческите решения са много адекватни и много надеждни, така че хората, които ползват куче-водач, много успешно надграждат своята мобилност, така че възстановяват над 80 % от своята независимост, когато са на улицата.
Водещ: Може ли да кажем, че кучетата-водачи в известна степен дават свободата, тази свобода за движение, която ние - които я имаме - някак във всекидневието не усещаме?
Албена Алексиева: Да, точно така. Можем да кажем и още нещо, което аз мисля, че малко хора осъзнават. Свободата е нещо толкова естествено, че човек осъзнава липсата й едва когато я загуби и всъщност, тогава си дава сметка какво е да си ограничен, да си фрустриран и когато имаш до себе си един партньор, който 24 часа в денонощието е на разположение, който не се интересува от това дали вън вали или е студено, или е горещо, него никога не го боли глава, него никога не го мързи да излезе с теб, никога няма да ти каже „Сега ли да ходим до магазина? Не може ли утре?", това променя качествено усещането за зависимост, от което страда всеки човек с някаква двигателна ограниченост. Когато трябва да зависиш от някого от неговата воля, ти се съобразяваш с него. Никоя човешка любов не може да бъде експлоатирана по 24 часа в денонощието, никоя платена помощ не може да бъде използвана 24 часа в денонощието. Докато кучето-водач и кучето-асистент на човек с двигателни увреждания е на разположение точно 24 часа в денонощието.
Водещ: Г-жо Алексиева, от 2003 г. насам един от вашите основни партньори е „Мтел". В какво се състои вашата съвместна работа, вашето партньорство?
Албена Алексиева: Знаете ли, спокойно мога да кажа, че нас ни има и ние стигнахме дотук, благодарение на доверието и подкрепата на „Мтел". Защото в началото 2003 г., докато още нашата работа беше само една красива идея, която тепърва трябваше да бъде реализирана и добие материални изражения, те ни повярваха и застанаха зад нас, като ни припознаха като своя единствен социален проект. И всъщност, цялата корпоративна социална отговорност на „Мобилтел", като голяма компания, беше насочена към нас. Благодарение на тяхната помощ ние успяхме да обучим първите ни инструктори на кучета-водачи в чужбина, успяхме да изградим базата, в която работим сега. С годините, разбира се, тяхната подкрепа се редуцира като размери, но е неизменна като присъствие. И когато ние успяхме да материализираме мечтите си, когато по улиците тръгнаха работещи кучета-водачи със своите слепи ползватели, когато хората успяха да видят резултатите от нашата работа, дарителството и спонсорството разшири мащабите си вече от други компании и от други частни дарители – физически и юридически лица, така че в момента „Мтел" далече не е най-големият ни спонсор, но е този, който не пропуска година, събитие, случай, в който да не застане до нас.
Водещ: Вашите бъдещи инициативи? Разбрах, че ще има вечеря „на тъмно" на 15-ти декември, буквално след няколко дни.
Албена Алексиева: Да, така е. Това е наш проект, който ние първоначално създадохме в рамките на една друга програма на Фондацията, която целеше да убеди административните власти – държавната и общинската власт, в лицето на хората, които вземат решения за прилагането на Закона за достъп, че кучетата-водачи с основание могат да бъдат на всички обществени места и да се движат до своите хора във всички видове обществен транспорт. И тогава ние, всъщност, за пръв път направихме такава вечеря „на тъмно", която целеше да потопи хората в ситуацията, в която живеят слепите хора ежеминутно. Просто поканихме хората, които ни интересуват в едно заведение, разказахме им кои сме ние, какво правят нашите кучета за слепите хора, там имаше ползватели с кучета-водачи. След което изгасихме осветлението и започнахме да се храним всички заедно и да общуваме на тъмно, като, всъщност, нашите гости осъзнаха в един момент, че, да, в ресторанта има кучета-водачи, които ако не видиш, просто няма да разбереш, че са там. Те са толкова дисциплинирани и послушни, те са толкова оправдаващи правото си да бъдат до своите стопани навсякъде. Ние решихме, че това събитие е изключително добър формат за взаимодействие с различни целеви групи, с които имаме интерес да взаимодействаме, и миналата година го направихме вече с подкрепата на „Мтел". Тази година отново ще бъде с подкрепата на „Мтел" и има същата цел – да убеди определена, специално таргетирана, група от хора в това, какво могат кучетата-водачи, как се държат на обществени места, какъв е приносът им за независимата мобилност на слепите хора и в крайна сметка защо си струва организация като нашата да бъде подкрепяна.
Водещ: В нашите предавания често представяме проекти със социални каузи. Днес гостуваме на Фондация „Очи на 4 лапи", която обучава професионално кучета за хора с увреждания. Казвам „Добър ден" на нейния председател Албена Алексиева. Разкажете за работата на Фондацията и проектите, които правите.
Албена Алексиева: Фондация „Очи на 4 лапи" е създадена през 2000 г. Регистрирана е като организация за обществена полза през 2001 г. и нейната уставна цел е обучението и безвъзмездното предоставяне на служебни кучета за хора с увреждания, на хора с различни видове увреждания – зрителни, двигателни, метаболитни и т.н. Всъщност, ние сме единствената организация, която предоставя такава услуга в България. Имаме вече зад гърба си над 8 години професионална работа, 56 дипломирани, предоставени кучета-водачи, едно дипломирано и предоставено куче-асистент за човек с двигателни увреждания, друго в момента се обучава и се надявам, че след Великден, в ранното лято ще бъде предадено на своя ползвател. Имаме и нов проект, който е свързан с обучение на кучета за диагностика на диабетични кризи, хипо и хипергликемични. Така че всъщност, ние се доближаваме до своята стратегическа цел да се превърнем в Балкански център за обучение на служебни кучета за хора с увреждания.
Водещ: Вие създавате първото в България училище за кучета-помощници на незрящи хора. Могат ли кучетата да отговорят на проблемите на хората с увредено зрение?
Албена Алексиева: Кучето е изключително добър и пълноценен помощник на човека в неговата независима мобилност, защото, първо, взима отговорни водачески решения на улицата във всички ситуации, в които човекът е безпомощен заради липсата на зрителен контрол. Научено е да отчита разстоянията до препятствията, как да ги обходи по възможно най-безопасния за човека начин. Научено е да спира пред стълби при слизане и при качване, на ръба на тротоара. Научено е да спира при командата „Спри" за мястото на входа и изхода, пред сградата, асансьора, превозното средство. Научено е по команда да търси спирка, светофар и всякакви неща, които могат да са налични в инфраструктурния контекст и човекът да ги търси. Така че, всъщност, когато един сляп човек се движи с куче-водач по улиците, той е в пъти по-сигурен и в по-голяма безопасност, отколкото ако се движи сам с белия бастун. Помощта на кучето е сравнима с тази на човека, защото кучето сигнализира по адекватен начин за всяка ситуация и за препятствията в нея. Единственото, което не може да направи, е да прецени кога се е сменила червената със зелена светлина и обратно и кой е номерът на превозното средство, което е спряло на спирката в момента, затова се налага човекът да пита. Но във всички други ситуации водаческите решения са много адекватни и много надеждни, така че хората, които ползват куче-водач, много успешно надграждат своята мобилност, така че възстановяват над 80 % от своята независимост, когато са на улицата.
Водещ: Може ли да кажем, че кучетата-водачи в известна степен дават свободата, тази свобода за движение, която ние - които я имаме - някак във всекидневието не усещаме?
Албена Алексиева: Да, точно така. Можем да кажем и още нещо, което аз мисля, че малко хора осъзнават. Свободата е нещо толкова естествено, че човек осъзнава липсата й едва когато я загуби и всъщност, тогава си дава сметка какво е да си ограничен, да си фрустриран и когато имаш до себе си един партньор, който 24 часа в денонощието е на разположение, който не се интересува от това дали вън вали или е студено, или е горещо, него никога не го боли глава, него никога не го мързи да излезе с теб, никога няма да ти каже „Сега ли да ходим до магазина? Не може ли утре?", това променя качествено усещането за зависимост, от което страда всеки човек с някаква двигателна ограниченост. Когато трябва да зависиш от някого от неговата воля, ти се съобразяваш с него. Никоя човешка любов не може да бъде експлоатирана по 24 часа в денонощието, никоя платена помощ не може да бъде използвана 24 часа в денонощието. Докато кучето-водач и кучето-асистент на човек с двигателни увреждания е на разположение точно 24 часа в денонощието.
Водещ: Г-жо Алексиева, от 2003 г. насам един от вашите основни партньори е „Мтел". В какво се състои вашата съвместна работа, вашето партньорство?
Албена Алексиева: Знаете ли, спокойно мога да кажа, че нас ни има и ние стигнахме дотук, благодарение на доверието и подкрепата на „Мтел". Защото в началото 2003 г., докато още нашата работа беше само една красива идея, която тепърва трябваше да бъде реализирана и добие материални изражения, те ни повярваха и застанаха зад нас, като ни припознаха като своя единствен социален проект. И всъщност, цялата корпоративна социална отговорност на „Мобилтел", като голяма компания, беше насочена към нас. Благодарение на тяхната помощ ние успяхме да обучим първите ни инструктори на кучета-водачи в чужбина, успяхме да изградим базата, в която работим сега. С годините, разбира се, тяхната подкрепа се редуцира като размери, но е неизменна като присъствие. И когато ние успяхме да материализираме мечтите си, когато по улиците тръгнаха работещи кучета-водачи със своите слепи ползватели, когато хората успяха да видят резултатите от нашата работа, дарителството и спонсорството разшири мащабите си вече от други компании и от други частни дарители – физически и юридически лица, така че в момента „Мтел" далече не е най-големият ни спонсор, но е този, който не пропуска година, събитие, случай, в който да не застане до нас.
Водещ: Вашите бъдещи инициативи? Разбрах, че ще има вечеря „на тъмно" на 15-ти декември, буквално след няколко дни.
Албена Алексиева: Да, така е. Това е наш проект, който ние първоначално създадохме в рамките на една друга програма на Фондацията, която целеше да убеди административните власти – държавната и общинската власт, в лицето на хората, които вземат решения за прилагането на Закона за достъп, че кучетата-водачи с основание могат да бъдат на всички обществени места и да се движат до своите хора във всички видове обществен транспорт. И тогава ние, всъщност, за пръв път направихме такава вечеря „на тъмно", която целеше да потопи хората в ситуацията, в която живеят слепите хора ежеминутно. Просто поканихме хората, които ни интересуват в едно заведение, разказахме им кои сме ние, какво правят нашите кучета за слепите хора, там имаше ползватели с кучета-водачи. След което изгасихме осветлението и започнахме да се храним всички заедно и да общуваме на тъмно, като, всъщност, нашите гости осъзнаха в един момент, че, да, в ресторанта има кучета-водачи, които ако не видиш, просто няма да разбереш, че са там. Те са толкова дисциплинирани и послушни, те са толкова оправдаващи правото си да бъдат до своите стопани навсякъде. Ние решихме, че това събитие е изключително добър формат за взаимодействие с различни целеви групи, с които имаме интерес да взаимодействаме, и миналата година го направихме вече с подкрепата на „Мтел". Тази година отново ще бъде с подкрепата на „Мтел" и има същата цел – да убеди определена, специално таргетирана, група от хора в това, какво могат кучетата-водачи, как се държат на обществени места, какъв е приносът им за независимата мобилност на слепите хора и в крайна сметка защо си струва организация като нашата да бъде подкрепяна.
Автор: Цоня Събчева
Източник: Информационна агенция ФОКУС , 11 декември 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
24 септември 2024 г.
Покана за участие в кръгла маса на тема: „Вашето действие за хората с макулна дегенерация“
На 1 октомври – датата в календара, на която от 1991 г. се чества Международният ден на възрастните хора – ден, в който в
05 август 2024 г.
Във Велико Търново проведоха информационна акция за Международния ден на трафика на хора
По повод 30 юли – Международен ден за борба с трафика на хора, в парк „Марно поле“ във Велико Търново се проведе информационна
31 юли 2024 г.
„Просто плувай“ или терапевтичната сила на водата
В желанието ни да включим в работата си допълнителни терапии, които да облекчат състоянията на децата и младите хора, за които
