И бизнесът се включва в рейтинга на университетите

При новия рейтинг на университетите в страната ще се търси и мнението на работодателите, съобщиха вчера от екипа, който разработва класацията на висшите училища. В анкетите по проекта ще се включат около 1500 представители на бизнеса. Те ще дават информация по някои от новите индикатори в рейтинга - например дали ползват научни продукти, разработени в университетите. Работодателите ще споделят и при равни други условия възпитаниците на кой университет биха предпочели да наемат. Целта е да се види кои университети в съответното професионално направление са предпочитани от работодателите, обясни Георги Стойчев, директор на Институт "Отворено общество" - част от консорциума, който ще подготви новото издание на рейтинга.

Новост е, че в рамките на проекта ще се проучват нуждите на работодателите от кадри за следващите 5 години. Липсата на планиране и ясно дефинирани нужди на пазара на труда бе една от критиките в доклада на Сметната палата за реализацията на завършилите през последните 4 години висшисти.

Нов индикатор е удовлетвореността на студентите от направения избор, както и дали биха избрали отново на първо място същото висше училище. За първи път в новото издание на рейтинга ще се дава средната заплата за страната по професионални направления - например ще е ясно какви са средните доходи на завършилите право или пък математика. Друга новост е, че ще се дава информация за най-често практикуваната професия от студентите, завършили определена специалност. Така кандидатите ще могат да избират каква специалност да учат и в кой университет, тъй като ще има сравнимост на реализацията. Нова функционалност е, че ще може да се проследява развитието на всяко висше училище в сравнение с предишните издания на рейтинга. Остават и досегашните възможности да се правят собствени класации по най-различни индикатори. Освен работодателите в анкетите ще се включат и по 1500 преподаватели и административни служители на висшите училища. Анкетираните студенти ще бъдат 26 000.

Новото издание на рейтинга ще бъде готово през декември 2013 г. Следващите две класация се очакват през октомври 2014 и октомври 2015 г. Общата сума на проекта, който се финансира от еврофондовете, е 1.8 млн. лв. - по 600 000 лв. за всяка от трите класации.



МЕТОДОЛОГИЯ

Рейтингът се прави въз основа на близо 50 индикатора, разделени в 6 групи. Най-голяма тежест - 35%, има реализацията на завършилите студенти. Тук важни показатели са нивото на безработица, средният осигурителен доход и приносът към осигурителната система. Учебният процес има 25% тежест при оценяването. При него се набляга на ексклузивността на преподавателите - отчита се делът на преподавателите, които работят само в този университет и той получава бонус за лоялността на своите лектори. Международната мобилност също допринася за по-висока оценка, но академичните среди не са убедени дали трябва да се насърчава и вътрешната мобилност между вузовете. Научните изследвания заемат 20 на сто от общата оценка. Тази година се разширява базата данни за научната дейност на висшите училища и освен Scopus ще се ползват и данните на Web of Knowledge. В групата от индикатори за измерване на престижа - 10% от общата тежест, е важен индикаторът за средната оценка от дипломата за средно образование. Така се вижда в кои университети отиват да учат отличниците, обясни Стойчев. Важно за престижа е и колко са чуждестранните студенти. Социално-битовите и административни услуги заемат 5% от общата оценка. Тук нов критерий е самооценка на администрацията на вузовете.