Европроект за образование и работни места за ромите

Проект за почти 2 милиона евро, свързан с интеграцията на ромите в различни европейски държави чрез образование и създаване на заетост, събра наскоро в София представители на центровете за работа с ромските общности в Холандия, Белгия, Испания. Обмяната на добри практики е съществена част от проекта и България има какво да покаже в това отношение. Какви ще са резултатите, ще се види след година и половина, когато проектът „Алтернативни инструменти за заетост на роми и емигранти в ЕС" приключва.

Въпросът с ромската заетост у нас е сериозен, защото голяма част от българските роми, около 1 милион и 200 хиляди, по думите на депутата от ДПС Александър Методиев от ромската общност в Самоков, или нямат образование, или то е твърде ниско. Това е причината за голямата безработица сред тях, водеща и до голяма бедност. Въпреки че броят на ромите с висше и средно образование расте, те са все още малко в сравнение с останалото население. Процесът на емиграцията им в европейските страни-членки на ЕС създава проблеми, защото може да застраши социалните системи на тези държави, длъжни да подпомагат уязвимите поради бедността ромски групи. Затова Европа взема спешни мерки да интегрира това население и да намали бедността сред него, като образова ромските деца и създава заетост за представители на тази общност.

Наташа Нахълс работи в център за ромска интеграция в Антверпен, Белгия. За нея видяното у нас за няколко дни е добър опит. В групата са и четирима ромски медиатори от училища в Белгия, посещавани от роми емигранти.

„През последните години български роми започнаха да идват в нашия град Антверпен и беше интересно да видим как те живеят и какво правят в България – казва Наташа Нахълс. – Изключително полезно бе посещението тук в ромско училище, в него видяхме реални полезни практики как може да се работи в училище изцяло с ромски деца. Този опит ще занесем в нашите държави." Специално за Радио България тя споделя, че ромите в Белгия /общо те вече наброяват 30 хиляди/ не са толкова много в сравнение с емигрантските групи от жители на Магреба и други райони на Африка. Но въпреки това, те създават проблеми и не са много популярни. И, за съжаление, голяма част от населението се отнася с предубеждение към тях. Наташа Нахълс допълва:

„Проблемите са много тежки. Най-тежкият е бедността сред тях, липсата на образование за децата. Това е единствената общност, в която толкова много деца не ходят на училище. Вижте, не е важно дали ромите са в Белгия или в България. Моята цел е да помогна на тази общност да намери решение, да се измъкне от бедността, да може сама да управлява живота си, независимо къде – в България или в Белгия."

Европейските представители от центровете за ромска интеграция са посетили ромско училище в село Видраре, както и ромска фирма в гр. Правец. Знаят за квартал „Факултета" в София, в който живеят главно роми. Марайка Босма е от Холандия.

„В Холандия, казва тя – нямаме огромни групи от ромска общност, но изпитваме същите проблеми, както всички останали, особено в полето на образованието и на работните места. Това е основната тема на проекта „Лейбър плюс". И бяхме любопитни да видим на място в България как този проект, свързан с образование и създаване на работни места за ромите, действа. Възхитени сме от хората, които работеха с ентусиазъм и страст в едно малко училище, независимо че имат ежедневни страхотни проблеми."

За Паскалин Габори от Брюксел идеята е: „не само да обменяме добри практики, а реално да създаваме планове за действие и да организираме непрекъснато срещи на местно равнище в партньорските държави."

Иво Костов е експерт по ромските въпроси. На въпрос на Радио България с какво още държавата трябва да подпомогне ромите, след като прави доста усилия в това отношение, той дава пример:

„Не, държавата не помага достатъчно на ромите, това е истината. Трябва образованието да се обвърже с малък икономически стимул, който да бъде даден на този вече образован ром, за да направи собствен бизнес. Успешен пример от Пловдивския регион е финансирането от американската фондация „Америка за България". Те дават до 5000 лева малки кредити и така тези, които са обучени за баничари, да получат пари да си направят една малка баничарница. Тези, които учат фризьорство, след това да могат да купят оборудване за фризьорски салон и веднага да влязат на пазара на труда, а не да разчитат на социални помощи. Това е нещото, което е необходимо в България – малки, дребни микрокредити или малки грантове за тях."

Ромите имат предприемачески умения и това е пътят за постепенното им измъкване от бедността, казва Иво Костов.