Национална мрежа за децата коментира проект на Трети мониторингов доклад за изпълнението на Плана за действие за деинституционализация.

Документът беше предоставен от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) за обратна връзка преди официалното му съгласуване и оповестяване. Докладът обхваща периода юли 2012 – юни 2013 г. и дава подробна информация, подкрепена с данни за изпълнението на отделните проекти, свързани с процеса на деинституционализация. Ключово е формулирането на конкретни препоръки за подобряване на политиките и практиките, за които Национална мрежа за децата приветства авторите на доклада. Предизвикателствата в процеса са представени откровено и изчерпателно, а авторите припознават препоръките на неправителствените организации по отношение на деинституционализацията. Някои от тях са: възстановяване на работата на Междуведомствената работна група по деинституционализация; сформиране на Експертна работна група; анализ на необходимите финансови ресурси за следващи проекти и изработване на механизъм за прехвърляне на средствата от институциите към устойчивост на новите услуги; приоритизиране на развитието на интегрирани и иновативни мерки и услуги за превенция и подкрепа; разширяване на консултативния процес; облекчаване на административната тежест по проектите и създаване на условия за гъвкавост; периодична външна оценка на въздействието и реалния ефект върху потребителите.

Национална мрежа за децата отправи и някои въпроси, най-вече по отношение на финансирането на дейности за публичност на проектите, и предложи допълнения с фокус върху: промяна във философията, начина на финансиране на социалните услуги и съответните стандарти с оглед прилагане на практика на принципа „парите следват детето"; подобряване ефективността на социалните плащания чрез въвеждане на цялостен подход за подкрепа на детето и семейството, чрез обвързване на социалните плащания със социална работа; въвеждане на единно разбиране сред социалните работници за същността на услугата приемна грижа, оказване на навременна подкрепа и партньорско отношение към приемните родители; извършване на анализ на приключилите дейности по проекти за услуги за хора с увреждания с оглед реален ефект на услугите; разработване на стандарти за социална работа с деца – натовареност и брой случаи и др.