Затворени са домовете за деца с умствена изостаналост, но проблемът стои отворен

Авторът Людмила Атанасова е директор "Програми за НПО" във Фондацията "Помощ за благотворителността в България"

След дълго проточила се реформа най-сетне се закрити домовете за деца с умствена изостаналост, а на тяхно място са разкрити услуги в общността от резидентен тип, ни съобщи министерството на труда и социалната политика. На обикновен език това означава, че над 2000 деца с увреждания ще имат по-добра среда за живеене, защото в новите по-малки центрове има алуминиева дограма, плочки по пода, електроуреди, квалифициран персонал, поне като статистика в отчетността по финансиращите програми.

Но дали проблемът с тези деца е решен чрез топлата грижа на държавата, която струва милиони? Вече се появи информация за нови центрове с недостатъчен медицински персонал. Дано това бъде решено от общините.

От повече от 20 години насам отзивчиви и състрадателни хора и фирми даряват на домовете храна, лакомства, играчки, поправят покриви... В края на всяка година много фирми се сещат, че е добре да направят някакво дарение и звънят във фондацията "Помощ за благотворителността в България" с искането "Дайте ни дом за деца".

Постепенно дарителите промениха избора си – все повече от тях разбират, че e по-добре да помогнат за развитието на децата, а не да дарят банани или играчки за Коледа. Започнахме да получаваме и насочваме дарения за курсове, за екскурзии, за терапия чрез изкуство на деца в домове. Голяма компания финансира програма за личностно развитие на няколкостотин деца. Тенденцията е трайна, но дали дарителите ще продължат да се интересуват от съдбата на децата в новите центрове, след като всичко ще им е наред, поне външно?

Условията далеч не определят качеството на грижата - нека терминът "грижа в общността" да не се разбира само като център за настаняване в средно или голямо населено място със съвременна материална база. За да бъдат наистина ефективни и да променят качествено живота на децата, новите центрове за децата с увреждания ще продължат да имат нужда както от държавно финансиране, така и от дарителска подкрепа "от общността" именно за развитие и за по-добри възможности за настанените деца.

А понятието "услуги в общността" или "грижа в общността" е описано съвсем ясно в "Общи европейски насоки за преход от институционална грижа към грижа в Общността", документ на Европейската експертна група по въпросите на прехода от институционална грижа към грижа в общността, ноември 2012 г.

Автори на документа са група от експерти, които след година консултации и проучване на добри практики и опит от цяла Европа разработиха насоки и наръчник за преход от институционална грижа към грижа в общността.

Ето и текстът: "Понякога принципът за живот в общността се разбира твърде тясно като физическо настаняване в общността. Това може да доведе до модел на предоставяне на услуги, който продължава изолирането на ползвателите от общността, фокусирайки се например върху развиването на резидентни услуги (като "групови домове") като основна алтернатива на системата на институционална грижа. Съсредоточаването на деца и възрастни на едно място в общността привлича вниманието към тях като група, вместо като индивиди... Систематичното настаняване на деца с увреждания в групови домове без осигуряване на равнопоставен достъп до превенция, реинтеграция или грижа от семеен тип трябва да се избягва на всяка цена. Целта на всяка резидентна грижа трябва да бъде да осигури временна грижа и да допринесе активно за реинтеграцията на детето в семейството или, ако това не е възможно, да осигури устойчива грижа в алтернативна семейна среда".

Следователно водещ принцип за всички, които искат да помагат занапред, трябва да е дали ще допринесат за повече достъп на децата до "превенция, реинтеграция или грижа от семеен тип", с други думи – до повече възможност за промяна за тях самите! И обратното – отговорните институции, доставчиците на услуги, детските НПО-та и дарителите трябва да имат отговорността и грижата новите малки центрове да не се превърнат в повторение на статуквото с институционализирани деца, но в още по-уродлив вид.