Боян Захариев: Как висшите училища да помогнат на студента за доходна работа

Боян Захариев,

Институт "Отворено общество"

Рейтинговата система на българските висши училища, струва ми се, започва да се утвърждава като пълноправна институция в българското висше образование, подобно на акредитационната процедура, осъществявана от Националната агенция за оценяване и акредитация. Това се случва не на последно място и поради процедурата за верифициране на данните от самите висши училища и за обсъждане на методологията. В предходното и настоящото издание на рейтинговата система са отчетени десетки препоръки, идващи от академичните среди, някои от които изискваха нетривиални промени в състава на индикаторите, техните тегла и самата процедура за изчисляване на рейтинга. С други думи, рейтинговата система се развива с активното участие на самата академична общност, оставайки при това независима от интересите на конкретни висши училища.

Рейтингите на висшите училища могат да имат много и различни цели. Така наречените глобални рейтинги служат за позициониране на водещите висши училища по света в състезанието за най-талантливите студенти, ресурсите за научни изследвания и контактите с основните източници на финансиране - правителствата и големите корпорации.

През годините философията на рейтингите е претърпяла големи промени. В момента по света съществуват както национални, така и регионални и глобални рейтинги, които принадлежат към поне три различни поколения. Първото поколение рейтинги са общо взето прости и едноизмерни. Базират се на един или малко на брой индикатори, които оценяват само някакъв отделен аспект - например успеха на завършилите на пазара на труда. Второто поколение рейтинги стават по-многообразни, признават, че висшето образование има много аспекти и използват много повече индикатори, но продължават да изхождат от разбирането, че оценката може да бъде само една.

В третото поколение рейтинги вече се признава, че във висшето образование, дори ако разглеждаме само студентите, има различни интереси, предпочитания и цели и по тази причина оценката не може да бъде само една. Така се появяват рейтинги, които вече дават възможност на потребителя да избира индикаторите, които желае да използва, без да предлагат крайно класиране. Такъв е рейтингът например на немския Център за развитие на висшето образование. В последната фаза на този процес вече е трудно да се говори дори за рейтинг, защото признаването на разнообразието в крайна сметка води до отказ от класиране.

Такава е разработваната в момента европейска система U-Multirank, имаща амбицията да се превърне в глобална, която въпреки че в името й все още се съдържа алюзия за рейтинг, всъщност служи по-скоро за профилиране на участващите висши училища. Философията на третото поколение рейтинги е не просто различна, но несъвместима с тази на най-популярните глобални рейтинги. От тази гледна точка шанхайският рейтинг е просто различно състезание от рейтинга, поддържан от Томпсън-Ройтерс. Както се казва в една наскоро публикувана книга, посветена на европейския рейтинг U-Multirank, няма как да се определи дали най-добрият отбор по ръгби в света е по-добър от най-добрия отбор по футбол, защото ръгбито и футболът са различни спортове с различни правила и не съществува теория, която може да ги сравни по този начин.

Българската рейтингова система е в този смисъл многофункционална и смесена. На първо място тя отказва да сравнява ръгбито с футбола и прави класации само по професионални направления, с което се доближава до философията на рейтингите от трето поколение. Официалната класация по професионални направления поставя силен акцент върху показателите, свързани с пазара на труда, но голяма роля играят акредитацията и научните изследвания, т.е. оценката на академичния и научния потенциал на висшето училище.

От друга страна, всеки студент или друг потребител има възможност да направи собствена класация, избирайки какъвто прецени набор измежду 77 индикатора, 69 от които се ползват в официалната стандартизирана класация. Индикаторите са разпределени в 6 групи, които обичайно присъстват в различните рейтинги по света, но на практика не се срещат всички заедно в нито една от известните рейтингови системи. В този си аспект българската рейтингова система прилича на рейтингите от второ поколение.

Първата основна цел на рейтинговата система на висшите училища в България е да информира кандидат-студентите в избора им на специалности и висши училища, в които да кандидатстват. Други потребители на рейтинговите системи са самите студенти, които нерядко проявяват интерес да разберат къде стои тяхното висше училище в сравнение с останалите, които преподават същата или подобни специалности или пък планират да се прехвърлят в друга специалност, друго професионално направление или дори в друго висше училище. Втората цел на рейтинговата система е да създава подходящи стимули за развитие на висшите училища. Има основание да смятаме че рейтинговата система започва постепенно да изпълнява и двете цели.

Започвам с най-важното от всички влияния, което може да бъде упражнено - това, което преминава през избора и предпочитанията на самите студенти. Нашата икономика изпитва проблеми с напасването между образование и пазар на труда, а и все още нивото ни на икономическо развитие и равнището на доходите е такова, че перспективите за професионална реализация и получаване на добри доходи са много важни. Но приоритизирането на тези аспекти от висшето образование трябва в крайна сметка да мине през студентите, за да бъде ефективно.

Именно затова рейтинговата система е насочена основно към това да позволи кандидат-студентите да направят информиран избор. Информиран (подчертавам дебело) не означава непременно разумен или целесъобразен от някаква друга гледна точка, например тази на бизнеса или държавата. В образованието винаги има поколенчески разлики, а в пазарите на труда винаги има повече или по-малко неочаквани промени. Фирми, а и цели сектори, които сега казват, че търсят работна ръка, след десет години може и да не съществуват, а на пръв поглед неразумен избор на специалност може да се окаже предпоставка за бъдеща много добра реализация на пазара на труда и в крайна сметка за пълноценен и удовлетворяващ професионален живот.

Така че аз не бих разубеждавал един млад човек, който иска да учи нещо, което мечтае да работи, само за да търси по-висок доход или по-висока длъжност. Но е добре, преди да направи избора си, все пак да знае, че някои специалности в някои висши училища вероятно няма да му осигурят изобщо възможността да практикува желаната професия, а може да му се наложи вместо това да работи като продавач. Понякога студентите е възможно да се интересуват най-вече например от стипендиите или социално-битовите условия, защото нямат възможност сами да финансират обучението си и съпътстващите го разходи. Рейтинговата система им позволява да направят избора си само на базата на подобни критерии, макар това да не е подход, който мога да препоръчам.

Рейтинговата система дава и интересен поглед към състоянието на българската икономика. Възможностите за реализация на хората с висше образование дават представа за технологичното състояние на икономиката. Едно от нещата, които могат да се видят в рейтинговата система, е какви са типичните професии и длъжности, които се заемат от завършилите висше образование през последните пет години, както като цяло, така и по професионални направления и висши училища.

От рейтинговата система може да се научи още какво е съотношението на заплатите на завършилите спрямо средната брутна работна заплата в областите, в които отиват да работят. В една напълно мобилна икономика всички хора с висше образование биха се състезавали за всички, подходящи за тях работни места. В реалността на българската икономика обаче нещата до голяма степен не стоят така. Изборът на работно място е териториално ограничен от редица фактори. Студентите, записани във висшите училища, идват от различни части на страната и отиват да работят в различни части на страната. Равнището на заплатите на тези места се различава понякога значително и един специалист, дори да е много добре подготвен, ще получи типичната за своята професия и длъжност заплата. Например в професионалното направление материали и материалознание ХТМУ в София има най-висока заплата сред завършилите, но тя практически не се отличава от средната заплата за областта по месторабота, докато при Техническия университет в Габрово тя е с 23% по-висока.

По принцип постигането на високи средни доходи спрямо средните в областта предполага, че завършилите имат относително добър микс от професии и обратното - при ниска използваемост на придобитото висше образование, когато завършилите масово не заемат длъжности, изискващи висше образование, те няма как да постигнат много високи доходи спрямо типичните за областта.

Приключвайки темата за пазара на труда, не мога да подмина някои критики към вграждането на икономическата перспектива в оценката на университетите. Такива критики се срещат в анализи, посветени на рейтингите, навсякъде по света от самото им създаване. Напоследък са доста интензивни и срещат принципна подкрепа дори сред някои от водещите университети в Европа и САЩ, които нямат проблеми с реализацията на студентите си. Тези критики имат своите реплики и в български публикации. Далеч съм от мисълта, че доходите и реализацията на завършилите не зависят само от качеството на висшето образование, което получават.

Роля играят както неща, които вече са се случили преди висшето образование, като социално-икономическия произход на студента, семейната и социалната среда, качеството на полученото в училище образование, така и неща, които се случват след и независимо от висшето образование, като макроикономическата среда, ресурсите за старт в живота (извън образованието) и късмета (във всичко има и доза късмет, понякога неподозирано голяма). Но съм убеден, че висшето образование играе някаква непренебрежима роля и си струва поне в сегашния български контекст висшите училища да имат стимул да положат максималните усилия да изпълнят добре тази си роля. Не става дума за това висшите училища да формират политиката си изцяло на базата на съществуващото състояние и структура на пазара на труда. Най-малкото защото тази структура не е благоприятна и вероятно ще претърпи през следващите десетилетия сериозни промени.

Става дума за това, че висшите училища могат периодично да правят критичен преглед на портфейла си от специалности, да полагат усилия за кариерното ориентиране на своите студенти, в някои случаи дори да им посредничат активно за свързване със съответните професионални среди и за намиране на работа.

Друг интересен поглед към висшето образование е през състава на постъпващите студенти. Рейтинговата система предлага една важна характеристика - успеха от тяхната диплома за средно образование. Престижните и търсени университети и специалности по света по принцип привличат кандидат-студенти с по-високи постижения от средното образование. България не прави изключение и в рейтинговата система на успеха от дипломата за средно образование се гледа именно като на индикатор за престиж на висшето училище. Това позволява на кандидат-студента, познавайки собствените си възможности и резултати от средното образование, да прецени дали има добри шансове да бъде приет в това висше училище. Още по-важно е да има предвид, че в специалностите и висшите училища с по-висок критерий за прием на входа студентът почти сигурно попада в една по-взискателна среда, в която и преподаването, и оценяването са настроени към студенти с по-високи постижения и където завършването може да бъде много по-трудно.

Рейтинговата система на висшите училища дава достатъчно изчерпателен поглед и към научната дейност на висшите училища. Това е полезно както за кандидат-студентите и студентите с изследователски интереси, така и за преподавателите и ръководствата на университетите. Използвани са данни за научните публикации и техните цитирания, взети от международните наукометрични бази данни Скопус (Scopus) и Уеб ъв нолидж (Web of knowledge), които са добре познати в академичните среди и се ползват с голям престиж. Водещите ни висши училища имат нелоши наукометрични показатели в някои сфери, в които имаме традиции, сред които някои инженерни науки, химия и химични технологии, физика, математика. Хуманитарните и обществените науки са по-слабо представени.

Значението на наукометричната информация е трудно да бъде преувеличено, като се има предвид, че достъпът до все по-глобализиращото се финансиране на науката (достатъчно е да спомена големите европейски програми, до които имат достъп и нашите учени) неизменно минава и през преглед на публикациите и тяхното влияние, т.е. дали са публикувани в престижни издания, колко пъти и от кого са цитирани и други. Струва ми се, че в сравнение с предишни години има ясни усилия за увеличаване на присъствието на българските висши училища в международните научни списания.

Освен това висшите ни училища видимо се стремят публикациите, написани от преподаватели и изследователи, работещи в тях, да бъдат надлежно регистрирани с името на тяхната институция, т.е. те полагат усилия да управляват активно този ресурс. Без да твърдя, че този процес се дължи изцяло на рейтинговата система, мисля, че тя има принос.

Трябва да споменем и допитванията до студенти и преподаватели, защото много рейтинги по света, а и всички предишни опити за създаване на български рейтинг са базирани главно или само на такива допитвания. Мнението на студентите има някои особености, които трябва да се вземат предвид, когато се интерпретират данните за тяхната удовлетвореност и за оценката на преподаването, оценяването и т.н. Студентите с по-добри постижения имат по-високи очаквания и са много по-критични.

Това означава, че едно училище, което има много по-добри други показатели, може да бъде оценено по-зле от своите студенти. Това прави оценките на студентите добър допълващ източник на информация (много интересен от социологическа гледна точка), но неподходящ за самостоятелно ползване, ако искаме да добием "обективна" представа за учебния процес в дадена специалност или висше училище. Например някои много силни висши училища, които имат превес в голяма част от преподаваните професионални направления, като Софийския университет или Техническия университет в София не са лидери по отношение на оценките на студентите. От друга страна, мненията и оценките на преподавателите в масовия случай се оказаха достатъчно надеждни и освободени от пристрастия към собствената организация, което е добър атестат за потенциала на българската академична общност да се самооценява.

Накрая трябва да спомена и че рейтинговата система, която има и версия на английски език, без това да е основната й задача, все пак прави българското висше образование по-видимо навън. Предишното издание предизвика отзиви и в чуждестранната преса, включително в много престижни издания. Появиха се и статии, базирани на данни от рейтинговата система, в достатъчно престижни международни научни списания.
Първоначалното намерение при създаването на рейтинговата система беше тя много бързо да добие завършен вид, без промени в методологията и индикаторите. Сега е ясно, че ще се наложи да се намери най-добрият компромис между устойчивост и способност за адаптиране към промени. Рейтинговата система вече има памет (засега само за две години) и при следващите й издания ще се натрупват все повече данни, които позволяват да се проследява не само моментната картина, а и развитието на висшето ни образование.