Становище на Български център за нестопанско право относно проект на Закон за противодействие на тероризма

В тази връзка в пар. 8 на преходните и заключителни разпоредби от проекта са предвидени изменения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, свързани с основанията за прекратяване на ЮЛНЦ, предвидени в чл. 13 от ЗЮЛНЦ. Въвежда се ново основание за прекратяване на ЮЛНЦ по решение на съда: ако „ЮЛНЦ е включено в списъка по чл. 5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма или има данни, че осъществява дейност за подпомагане на тероризма”.  Списъкът по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се приема от Министерски съвет и включва физически и юридически лица, спрямо които е започнало наказателно дело, свързано с тероризъм или неговото подпомагане или финансиране, както и лица, за които има достатъчно данни, че извършват такава дейност, като включването на последните става по решение на Министерски съвет. Предвижда се искането за прекратяване в тези случаи да може да бъде отправено единствено от главния прокурор до съда, а не от окръжния прокурор, както е при останалите основания за прекратяване на ЮЛНЦ с решение на съда. На следващо място, възможността за предоставяне на допълнителен срок на ЮЛНЦ за отстраняване на основанието за прекратяване и неговите последици не се предвижда да обхваща случаите на прекратяване на ЮЛНЦ по искане на главния прокурор.

Предвиждането на толкова крайна санкция като прекратяване на ЮЛНЦ не е обвързано със законови гаранции за защита правото на сдружаване. Проектът на Закон за противодействие на тероризма не включва обяснение на това, какво се разбира под „обосновано предположение” за извършване на терористична дейност. Липсват мерки, които да създават сигурност, че тази санкция би била използвана при обективна преценка на обстоятелствата и данните от една страна, и няма да бъде използвана като инструмент за упражняване на натиск върху гражданските организации, от друга. С оглед важността на правото на сдружаване като основно конституционно право на гражданите, чрез което те изразяват и защитават свои законни цели и интереси, е наложително „обоснованото предположение” да е обвързано с доказване в рамките на съдебна процедура, преди да бъдат предприети действия по прекратяване на ЮЛНЦ. В противен случай има опасност това правомощие да бъде използвано за цели, различни от целите на проектозакона.

Предвид факта че терористичната дейност е регламентирана като престъпление в Република България, установяването на връзката на конкретни лица (в т. ч. и юридически) с такава следва да се извършва в рамките на наказателна съдебна процедура. Крайна санкция каквато е прекратяването на ЮЛНЦ (тъй като това на практика представлява преграждане упражняването на основно конституционно право) следва да бъде резултат на недвусмисленото установяване на факти и обстоятелства при осигуряване на възможности за защита на засегнатите лица. В тази връзка следва да се отбележи че към настоящият момент действащият Закон за ЮЛНЦ предвижда основание за прекратяване дейността на ЮЛНЦ, ако се извършва „дейност, която противоречи на Конституцията, законите и добрите нрави“ (чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“). Така предвидено основанието обхваща и случаите, когато ЮЛНЦ е участвало в терористична дейност и това е доказано по надлежния ред.

Не на последно място, считаме, че така предложеното ново основание за прекратяване на ЮЛНЦ без да е гарантирано доказването по несъмнен начин на противозаконна дейност не е в съответствие с Обяснителната нота към Препоръка 8 на FATF. Съгласно т. 3, буква б) от Обяснителната нота мерките, които държавите предприемат в борбата с тероризма и неговото финансиране следва да не застрашават извършването на законни дейности и преследването на законни цели от страна на гражданските организации. Напротив, мерките следва да са насочени към постигането на по-голяма прозрачност на организациите чрез което да се насърчава доверието на обществото към тях, а не обратното – да подклаждат съмнения и недоверие в законността на техните цели и дейности.

Предвид изложените по-горе съображения, считаме че предвидените предложения за изменения на чл. 13 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел не са скрепени с достатъчни гаранции за защита на засегнатите лица при прекратяване на гражданска организация и поради това те е възможно да послужат за злоупотреба и натиск отколкото за постигане на целите на проектозакона. На следващо място, считаме че действащия закон предвижда необходимото основание за предприемане на мерки, ако ЮЛНЦ извършват противозаконна дейност при осигуряване на правото на защита на засегнатите лица. Поради това предложеното допълнително основание няма нужда да бъде въвеждано.

Целия текст на становището може да прочетете тук.