Веселина Божилова: Баналното зло

В жегата край реката се диша. Затова полицаите са седнали на пейката и пушат, докато чакат медиците от Спешния център. Не са какви да е медици, а специализирани в обуздаването на полудели хора. В случая момчето не изглежда лудо, макар че родителите му говорят друго.

През нощта е искало пари от майка си, тя му е отказала. Той първо се обадил на 112 да се оплаче от нея, после я е ударил. Бащата се е върнал сутринта от нощна смяна и щом е разбрал какво е станало, също се е обадил на 112. Първи са дошли полицаите, сега чакат медиците.

Макар и на полицаите момчето да им се вижда в ред, лекарят веднага вижда психозата и без колебание го настанява на лечение в местния психодиспансер. Първата новина оттам е, че момчето буйства. Родителите преглъщат. Вече са преглътнали толкова загинали мечти и надежди за справяне с проблема, че за пръв път си дават сметка какво предстои.

Предстои дълго лечение със съмнителен резултат. Не за друго, а защото такава е природата на наркотиците. Особено на новите, които се разпространяват като лавина сред тийнейджърите и за които нищо не се знае. Може да се повлияе, но може и да не се повлияе. После ще дойде друго лечение, после друго – стига родителите да издържат. Момчето е ученик в елитна гимназия в голям град, една от тези, чийто възпитаници вземат най-високи дипломи в световно известни университети и после си намират скъпо платена работа където искат. За да влезеш в тая гимназия и да я завършиш, трябва да си по-интелигентен от средното, да ти се учи, да помниш и да съобразяваш.

Нищо от това вече не важи за момчето, което от две години поне показва явна зависимост към наркотиците и преминава от седмица в седмица под изострения поглед на класната, на приятелите му, на съучениците, на родителите. Нещо трябва да спре това движение по инерция, защото то не се отклонява от посоката си. Вече не помни, губи приятелства, изолира се, държи се агресивно, загива. За да стигне до усмирителната риза в отделението за остри психози. Шансът му е, че е навършило 18. Наистина, съвсем наскоро, но все пак ги има.

Ако не беше така, нищо от сценария на днешния ден, който все пак е пробив в типичната ситуация, нямаше да се случи. Полицаите щяха да дойдат, да попушат на пейката до реката, лекарят щеше да бие една инжекция и да си тръгне поради простата причина, че за непълнолетни няма подходящо място в големия град. А работата е там, че повечето от "новите" наркомани получават психотични епизоди преди да навършат пълнолетие.

Само след четири дни е Световният ден за борба с наркотиците. И у нас ще го отбележим с поредица безсмислени прояви, достойни най-вече за едновремешните Пионерски домове и Центрове за работа с деца. Ще има шумни концерти, турнири по шахмат, състезание за усмивки и прочее глупости, които ще се отчетат в някоя папка, ще усвоят голямо количество празна енергия и няма да повлияят и на йота върху решението на някое дете да се присъедини ли към останалите, които експериментират с разни интересни хапчета, или не. Друго нищо няма да се промени. И след Световния ден за борба с наркотиците, ще продължим да се правим, че проблемът не съществува. Няма да има места за лечение, няма да има подходящи превантивни програми, няма да има мерки за ограничаване на щетите, дилърите все така необезпокоявано ще си зареждат, вече от интернет, а в ареста ще попадат глупаците, тръгнали да си купят дозичката и не успели да я скрият. Толкова години само си говорим за тия неща, а те си се случват по своя си порядък, необезпокоявани от сериозна намеса. Този порядък доведе до днешния, колкото ужасяващ за конкретното семейство, толкова банален и типичен за мнозина други случай.

Момче, което можеше да избира в кой университет от Бръшляновата лига или където и да е по света да учи, стои завързано в отделението за остри психози. Може и да се оправи някой ден, само дето никой не е в състояние да го твърди със сигурност. И да стане, нито ще е сега, нито ще е лесно. Още едно семейство пада с главата надолу във водовъртежа на липсващите изходи и е готово да остане на улицата, но да намери изход. Това семейство с нищо не е по-особено от много други. Поредните бройки в мълчаливата върволица на пострадалите. За толкова години те вървят ли, вървят в пустинята, търсейки някъде изход за своите деца и за себе си. И докато вървят, носят пустинята със себе си. Някои намират изход, повечето се загубват. На фона на това мълчание злото расте, без някой да се опита дори да го назове.

Автор: Веселина Божилова е основател и председател на сдружение "Майки срещу дрогата".

Снимка: Веселина Божилова, "Майки срещу дрогата"