Съдебният инспекторат трябва да изостави инквизиционния си подход

Таня Маринова е председател на Съюза на съдиите в България (ССБ) от края на 2012 г. Тя е наказателен съдия в Софийския районен съд от 2007 г. Завършила е право в СУ "Св. Климент Охридски". В съдебната система влиза с конкурс като младши съдия през 2005 г. Преди това има повече от 3 години стаж като юрисконсулт.

Преди седмица от ССБ обявиха, че ще предложат на политическите сили кандидатура за съдия, който да оглави Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС).



- Г-жо Маринова, Съюзът на съдиите удовлетворен ли е от развитието на казуса с избора на главен съдебен инспектор? Спорната процедура с единствената номинация на върховния съдия Веселина Тенева беше прекратена.

- Ние призовавахме за разум при определянето на сроковете. Не може за три дни да се намери сериозна номинация и да се проверят качествата й, така че политиците отговорно да обяснят защо застават зад нея. Винаги сме били за прозрачност. Новата процедура, която предвижда по-дълъг срок, е по-разумна. Тя би позволила, при желание от страна на политиците, да се прецени какви качества трябва да притежава бъдещият главен инспектор и да се намери личност, която да покрива този профил.

- ССБ се нае да препоръча кандидатура, тъй като единствено партиите могат да правят номинации за поста.

- Не бих казала да препоръча, а да излъчи един или повече достойни кандидати, които да бъдат представени на обществеността и на политиците. Професионалните и гражданските организации могат само да предложат на парламента неполитически обвързани кандидатури. Така смятаме да постъпим и при избора на главен инспектор - да проведем вътрешносъсловна консултация. Днес ще обявим на сайта си качествата, на които следва да отговаря кандидатът за главен инспектор - да е съдия, който олицетворява достойнството на професията, разпознаваем от колегите си с организационните си умения, с ясна визия за бъдещата дейност на ИВСС, орган, призван да осигурява отчетност, ефективно управление и независимост на съдебната власт, да се ползва с уважението на обществото. От провала на процедурите досега видяхме, че на политиците им е трудно да определят и проверят нужните високи нравствени качества на номинираните. Професионалната общност разпознава безспорните авторитети в средите си. Въпрос на политическа воля ще е дали те ще бъдат предложени за обсъждане в парламента. Политическа отговорност е и да се анализира досегашната дейност на инспектората, да се очертаят приоритетите му и така да се определят и качествата, които трябва да притежава новият главен инспектор.

- А бихте ли припознали кандидатурата на човек, който не е от ССБ?

- Разбира се. Отговорността да се потърси подходящият човек е обща за цялото съдийско съсловие. В никакъв случай не смятаме, че такъв може да има само сред членовете на ССБ.

- Обаче не трябваше ли всичко това да се случи много отдавна? Процедурата за главен инспектор трябваше да е преди година и половина. Вие се включвате едва сега. А инспекторите вече бяха избрани, и то непрозрачно и на партиен принцип...

- Включваме се, защото има отчетлива институционална криза, която не може да ни остави безразлични. Отдавна призоваваме политиците да направят анализа на дейността на инспектората и да кажат дали е изпълнил ролята си. Те трайно отказват. Наистина процедурата за избор на инспектори мина и не беше прозрачна. Инспекторите бяха гласувани по политически съображения. За инспектор беше избран човек, за когото по време на изслушването стана ясно, че дори не знае за кой орган кандидатства!

- Дали ще има съгласни да бъдат издигнати за главен инспектор? И от върховни съдии съм чувала, че магистратите не са публични личности и "ровенето" в имотното им състояние ги отблъсква от надпреварата за постове. Членовете на ВСС например приемат и публикациите, основани на факти, за дирижирана медийна кампания и мръсна игра.

- Жалко е, че все още има колеги, които смятат, че магистратите не са публични личности и не дължат обяснения. Длъжни сме да дадем цялата необходима информация на обществото, за да покажем, че сме достойни да решаваме съдбите на хората. Не можем да убедим в това гражданите, ако искаме да прикрием собственото си благосъстояние. Много колеги са осъзнали необходимостта да обяснят публично имущественото си състояние и не се опасяват от това. В хода на подобна процедура се налага осветляване на данни от личен характер, които имат значение към въпроса дали притежават съответните качества за заемане на поста. Но трябва да се намери баланса, за да не се допусне неправомерно вмешателство в личния им живот.

Проблемът с намирането на професионална кандидатура е, че политическият живот страда от изключително голяма криза на доверие. Магистратите не вярват, че политиците имат желание и са способни да проведат прозрачна процедура за изборите в органите на съдебната власт. Трудно ще намерим кандидат и защото колегите основателно се опасяват, че няма да бъдат ефективни, тъй като съставът на ИВСС е попълнен на политически принцип и няма как да разчита на екип. Все пак се надявам, че ще намерим смелия и отговорен човек, който е готов да се нагърби с тежката задача да ръководи ИВСС и да му даде съдържателен образ.

- От ГЕРБ заявиха, че ще подкрепят посочения от вас кандидат. Не ви ли смущава, като се има предвид какви бяха отношенията на ССБ, а и на почти цялата съдийска гилдия с ГЕРБ, докато бяха на власт.

- Смущаващ може да бъде единствено опит за политизиране на нашата кандидатура. Идеята на длъжностите, за чийто избор се изисква квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите, е точно това - да се намери политически необвързана личност, която с качествата си така да убеждава политиците, че те да гласуват за професионалиста, а не за политическите си пристрастия. Ясно е, че единствено политическите партии са овластени да номинират кандидат за поста главен инспектор. ГЕРБ публично показа, че одобрява този начин на общуване между професионалните организации и партиите. За нас е важно, че начинът, по който днес обявяваме как ще проведем вътрешния си избор, показва прозрачен процес, така че за обществото да е видимо как и защо сме се обединили около дадена личност.

- Каква е оценката ви за дейността на инспектората дотук? Преди малко повече от 5 години той заработи, натоварен с много надежди, но после като че ли остави усещането, че преди всичко е инструмент за преследване на неудобните.

- ИВСС първоначално беше положително оценен, защото имаше остра нужда да се направят проверки, които да констатират проблемните области в правосъдната система. Но той не изпълняваше в пълнота правомощията си. От проверките му не произтече реален ефект, защото отказа да дава препоръки, насочени към цялостно решаване на установените проблеми и да сезира органите, които са компетентни да ги отстранят. Въобще не изпълняваше ролята си да работи за преодоляване на противоречивата съдебна практика.

В бъдеще ИВСС трябва да се съсредоточи върху съдържателната част от правомощията си, като изостави инквизиционния си подход. Знаем, че за едни колеги проверките се извършваха бързо и като че по поръчка, като задължително се даваха препоръки за дисциплинарни наказания, без да се проверяват причините за забавянето на актовете им. Голяма част от тези наказания бяха отменени от Върховния административен съд. В други случаи проверките бяха забавени и приключиха без реална оценка има ли нарушение или не.

- Предстои и важният избор за председател на Върховния касационен съд. Ще повторите ли тази вътрешна процедура за номинации?

- Надяваме се тя да е успешна, за да покажем, че съдийското съсловие има потенциал прозрачно да излъчва кандидатури. Така ще можем да доразвием тази инициатива и в бъдеще.

- Смятате ли, че този състав на ВСС има капацитет и воля да проведе прозрачна и открита процедура за ВКС?

- Досега по всякакъв начин се опитвахме да подкрепим дейността на ВСС, но сме изразявали ясно позицията си, че той не отговаря в пълна степен на нашата представа за прозрачна кадрова дейност. Надяваме се, че и след доклада на ЕК съветът ясно ще представи възгледите си как смята да подобри политиките, които са негативно оценени. Единствената положителна оценка за дейността му и от ЕК, и от съдийското съсловие е за усилията му за изследване на натовареността в системата.

Конкурсните процедури създават огромно напрежение. Информация за фаворит за заемане на ключовите постове в системата изтича в медиите много преди избора, което създава впечатление за предопределеност и формален избор. Убедителността изисква сериозно обсъждане на качествата на кандидатите и задълбочени проверки на всички спорни и притеснителни обстоятелства, след което провеждане на информиран избор, основан единствено на професионализма и морала на кандидата. Досега изборите не са достатъчно прозрачни, не оставят впечатление, че се базират на проверени и доказани качества. Надяваме се на промяна точно в тази посока.