Петър Славов: Всички печелят от падането на ДДС върху дарените храни

Това е първа крачка към една много важна победа. Заедно с колегата от Гражданската квота на Реформаторския блок Мартин Димитров внесохме законопроекта преди шест месеца, разработен е с помощта на граждански организации и Българската хранителна банка. Оттогава досега се опитваме да убедим всички колеги в Народното събрание и аз се радвам, че беше подкрепен единодушно от всички парламентарни групи. Ето че един граждански законопроект обедини депутатите.

– Какво казват търговците по въпроса за храните, които вече няма да бъдат изхвърляни, а ще бъдат оползотворени?

– Информацията, с която разполагам, е, че всяка година 670 000 тона храна се изхвърля по простата причина, че не е продадена в срока й на годност, а евентуалното й даряване, преди да бъде бракувана, е облагано с ДДС. Това де факто демотивира търговците, които предпочитат да унищожават храната, вместо в последните 30 дни да бъде предоставена на нуждаещи се хора, на хосписи, на институции, които подпомагат хора в неравностойно положение. Въобще да стигне до хората, които имат нужда от нея, които живеят под или около прага на бедността. За съжаление тези хора в България са около 1,5 милиона души.

– Чуха се гласове в пленарната зала, че замисълът е добър, но трябва да се изработи конкретен механизъм, за да не се стига до злоупотреби.

– В този законопроект има доста сериозни механизми за предотвратяване на злоупотребите и аз казах от парламентарната трибуна, че ако някой в момента иска да злоупотреби, е много по-лесно да го направи, като обяви дадена храна за бракувана – вземе си една бележка от екарисаж, че я е предоставил за унищожаване, след което тази храна, по различни пътища може отново да бъде продадена. Защото горе-долу това е процедурата по нейното унищожаване, а ако бъде унищожена, ДДС не се начислява. Ние сме отбелязали на първо място, че строго определен вид организации ще могат да се занимават с тази дейност – т.нар. хранително банкиране. Става дума за неправителствени организации с общественополезна дейност, които се водят в специален регистър и подлежат на ежегоден контрол, мониторинг и одит. Ще бъдат вписвани в отделен регистър на НАП, което ще дава възможност на агенцията за приходите много точна и ясна представа кои са тези организации, които използват конкретната данъчна преференция. Оттам нататък има разписани отделни изисквания към самите организации, които ще извършват хранителното банкиране. Те не трябва да имат задължения. Данъци и осигуровки на служителите трябва да бъдат изрядни за най-малко две години назад. Описана е една доста прозрачна процедура, в която са предвидени и санкции, ако някой реши да злоупотреби. Ако някой се опита да продаде на практика дарена храна, той ще трябва да плати един път ДДС, за което е ползвал преференции и не е внесъл, след което ще бъде санкциониран в същия размер като глоба за извършеното нарушение. Има доста добри защитни механизми за държавния бюджет, които са предвидени.

– Можете ли да дадете малко повече уточнение върху текста “освобождаването от данък ще важи само ако даренията на година не надхвърлят 0,5% от общия годишен оборот на задълженото лице, което ги прави”?

– Това е една допълнителна гаранция отново в защита на държавния интерес, за да няма злоупотреби с ДДС. Иначе казано, ако даден търговец иска да дари храна по този нов ред, на практика има такова ограничение – както е записано в законопроекта, сумата на това дарение и неговото материално изражение, не може да надхвърля 0,5% от неговия годишен оборот. Т.е. за по-големи дарения над това ограничение, няма да могат да се използват тези преференции. Това е допълнителната гаранция.

– Като говорим за корекции, очаквате ли някакви сериозни промени между първо и второ четене на законопроекта и евентуално възможно ли е да изникнат някакви спънки въпреки приемането му на този етап с мнозинство?

– Преди всичко се надявам на това, което всички изказаха в подкрепа на идеята да запазят основния дух на законопроекта. И в крайна сметка, когато се приеме окончателно, това да бъде един работещ закон, а не просто едни мъртви текстове, които да не генерират никаква промяна. Смисълът на законопроекта е да се насърчи дарителството, да се създадат механизмите то да работи и настина да можем да видим ефект. Всички проучвания и европейски опит сочат, че този ефект ще бъде силно положителен и много може да се приложи. България остава може би последната държава в ЕС – за съжаление отново сме първи в такава негативна класация – в която вместо да има механизми за улесняване на дарителството на храни, ние на практика сме въвели санкции, заради плащането на едни 20% ДДС.

– Кога очаквате законопроектът да бъде факт и реално приложим?

– От това, което чух от изказванията в залата, включително от председателя на бюджетната комисия, в най-добрия случай от 1 януари 2017 г.

– От парламентарната трибуна казахте, че с това решение е демонстрирано “модерно изражение на дясната социална политика”. В какво се изразява тази концепция и колко видима е тя в момента?

– Истината е, че тази модерна дясна социална политика не е толкова видима в момента. В последните години управляващото мнозинство основно залагаше на поддържането на стабилността, на икономическия растеж, но за реална мащабна социална политика, като че ли не отдели достатъчно време. И в този смисъл обявих това. Защото в останалите държави от ЕС връзката между бизнеса, социалното подпомагане, корпоративнато култура и гражданските организации е действаща и това е най-бързият начин да се помогне на хората. Неправителственият сектор ги идентифицира бързо. Има доброволчески организации, които се занимават точно с това и могат да бъдат много полезни. Но за да могат те да си свършат работата, трябва да има поне една хранителна банка, която и в момента работи, успява да събере едно немалко количество храна и въпреки проблемния режим да осигури и подпомогне най-различни домове, организации и нуждаещи се хора. Представете си, ако организациите не са една, а много повече и този механизъм заработи ефективно, така че поне една голяма част от тези 670 хиляди тона храна не се изхвърлят, а отиват по такова предназначение, какъв огромен ефект ще има? В този смисъл говоря за дясна социална политика, защото това не се изчерпва с принципа да се вземат едни пари от хората по някакви странни критерии, които след това държавата преразпределя и когато свършат, се казва по социалистически: “другари, дайте да дадем”.

Петър Славов е народен представител от гражданската квота на Реформаторския блок в Народното събрание. Член е на парламентарната комисия по правни въпроси и на тази по отбрана. С

...
Публикуваме статията със съкращение. Целият материал можете да прочетете тук.