Любомир Костантинов, WWF: Заради липсата на контрол ВЕЦ в България е мръсна дума
19 септември 2016 г.Позиция
Наскоро риболовни сдружения излязоха на протест пред сградата на
Министерството на околната среда и водите срещу изграждането на мини
водноелектрическа централа (ВЕЦ) "Енерджи - Говедарци" в подножието на
Рила, в зоната от европейската екологична мрежа Натура 2000
"Рила-Буфер", която беше предложена от учени и природозащитници преди
повече от 10 години и за която настоява и Европейската комисия. Техният
протест бе подкрепен и от неправителствени еколоогични организации
"Дневник" разговаря с Любомир Костадинов – експерт в програма "Води" на WWF-България, който се занимава с опазването на реките и проблемите с изгражданите ВЕЦ-ве по тях.
Защо се стигна до протест на улицата заради изграждането на един ВЕЦ?
– Проектът за ВЕЦ там е още от 2005 г. И е бил допуснат без да има оценка за съвместимост и оценка за въздействието върху околната среда. Всички ВЕЦ-ве в България минават с преценката на администрацията, че въздействието върху околната среда не е толкова значимо, че да налага извършване на екологична оценка от страна на експертите. За толкова години никоя институция не си е свършила работата както трябва и съвсем нормално при това бездействие най-заинтересованите от опазването на реките – риболовците и еко организациите да излязат на протест.
През 2013 г. дори Басейнова Дирекция се опита да заобиколи закона. Целта е била да променят разрешителното за водовземане, за да има в една сграда две турбини, за да заобиколят едно ограничение в закона за ВЕИ. Тогава обжалвахме и МОСВ върна решението на Басейнова дирекция, но тя отново издаде разрешително, ние пак обжалвахме и екоминистерството отново го върна...
Миналата година пък се сменя собственикът и разрешителните се преиздават наново. Сега този ВЕЦ е собственост на бащата на Валентин Златев.
Защо е проблем изграждането на ВЕЦ в Рила-Буфер?
– Проблемът с този ВЕЦ има четири насоки. Този ВЕЦ ще пресуши цели три реки в Рила. Две от трите водохващания на ВЕЦ-а са на границата на националния парк, не е ясно дали водите във вира на ВЕЦ-а не влизат дори и в него. Това е страшно престъпление против националния парк и го обезсмисля като защитена територия, където видовете имат по-добри условия да се размножават, да съществуват и да се ползва реката като биокоридор.
Националният парк Рила обхваща само високите части на планината, но така не се покриват реките, където обитават някои ценни видове риба и видове, например главоча, критично застрашен глациален реликт.
Вторият голям проблем на този ВЕЦ е, че трите му водохващания, засягащи три реки, попадат в защитена зона Рила-буфер, която България все ще не е одобрила и заради това Европейската комисия ще съди страната ни.
Според научните критерии, в България има недостатъчност като опазване на местообитанията на кафявата мечка и на главоча. Главочът има нужда от много чиста вода и каменисто дъно, по спокойни реки - затова обитава по-ниските части на Рила. Тази рибка всъщност е важен индикатор за чистота, ако ги има, значи екосистемата функционира добре, че реката не е замърсена толкова. Но за съжаление те не могат да преминават през проходи, а какво остава за преминаване през нашенските аналози на тези съоръжения.
Много сериозен проблем с този ВЕЦ са и питейните водоизточници - от тези три реки се хваща вода за софийския водопровод. Този ВЕЦ няма да намали количеството на водата, но ще влоши качеството й и това не е добре. В плана за управление на речните басейни е записано, че Мальовишка река (една от засегнатите от ВЕЦ-а реки) е замърсена от отпадните води на хотелите на Мальовица, че това е проблем и той трябва да се реши. Реката има самопречистващи се функции, но с ВЕЦ не позволяват на реката да се пречисти.
Сградата на централата на ВЕЦ попада в санитарен пояс 1, там е абсолютно забранено да се строи, дори да влизат хора не е позволено. Въпреки това на стотина метра от питейното водохващане ще се строи сграда на ВЕЦ.
Как очаквате да се развие казусът с този ВЕЦ сега?
– Надяваме се МОСВ да не се впечатли от това кой е инвеститорът в този проект, а да си свърши работата като отмени последното разрешително за ползване на повърхностен воден обект.
В Плана за управление на речните басейни има забрана за издаване на разрешителни за водовземания на тези три реки. До месец и половина би трябвало да е ясно какво ще реши МОСВ по нашите жалби.
Този проблемен ВЕЦ единичен казус ли е или става дума за тенденция?
– Този случай не е изолиран, а част от един системен проблем, при който Законът за водите не се спазва, когато става дума за изграждане на ВЕЦ-ве у нас.
Самите Басейнови дирекции не го спазват. Плановете за управление на речните басейни разписват ясни забрани и те не се спазват. Законът за биологичното разнообразие, който налага превантивна защита и изисква оценки за съвместимост с Натура 2000 за ефекта върху природата, също не се спазва.
Защо не се спазват, как си го обяснявате?
– Защото Министерството на околната среда и водите допуска това да се случва и то повсеместно. Няма казус свързан с ВЕЦ, по който да не сме установили сериозни нарушения.
Проблемът с ВЕЦ-те е много сериозен и това е констатация на самата държава, не е нещо, за което алармират неправителствени организации и група еколози. Самата държава – чрез Плановете за управление на речните басейни, казва, че те имат изключително негативно въздействие. Затова в Закона за водите е забранено изграждане на ВЕЦ-ве в зоните на Натура, затова в плановете има ограничения.
Основните проблеми са два. Нашите реки имат неравномерен отток - с ясно изразени пикове и минимуми. За да са рентабилни ВЕЦ-ве се изграждат така, че да отнемат цялата вода от реките през по-голямата част от година. Така минималният воден отток не може да поддържа екосистемите. След тях просто няма живот в реката, няма и вода.
Вторият проблем са миграционните бариери - ВЕЦ-те затрудняват миграцията на рибите нагоре и надолу по реката. Това унищожава жизнената среда на рибите и техните популации почти изчезват от засегнатите реки.
Нарушава се и седиментният баланс на реките и се засилва ерозията. А в много случаи тръбите се поставят над земята, успоредно на реката и така животните не могат да минават. И въпреки че има предписания да не се правят тези неща, тези и куп други нарушения се случват ежедневно.
След като законите не позволяват подобни практики, няма ли контрол от отговорните институции?
– Никакъв контрол няма. Липсата на регулация и на елементарен контрол води до това ВЕЦ в България да е мръсна дума. В момента в хидротехниката в Университета по архитектура имат нулева година и ако продължават така ще имат много нулеви години.
Държавата няма технически средства да измерва минималния воден отток, т.е. могат да наказват ВЕЦ само ако не пуска никаква вода. Достатъчно е той да пуска 1-2 литра в секунда, за да не е в нарушение и да не бъде санкциониран, но това е абсолютно недостатъчно за една река.
Така, когато МОСВ заявява че проверява 200 ВЕЦ и е съставило 19 протокола за нарушения, не се знае колко от тях ще останат в съда изобщо. Не е ясно дали това са всички случаи с нарушения, защото според проверките на сдружение "Балканка" има един-два случая без нарушения от около 140 проверени от рибарите. Глобите са нищожни в сравнение с печалбите за ВЕЦ-а само за ден.
Колко са изградените ВЕЦ-ве в страната и колко предстои да бъдат построени според издадените разрешителни? И притеснява ли ви бройката?
– Вече е налице значителен отрицателен кумулативен ефект от съществуващите ВЕЦ-ве. Процентното застрояване на реките в Натура в момента е около 3%, а това е много. Не се отчита бариерният ефект, но ако това и това се вземе под внимание, ще се види, че много реки са просто унищожени. Хората сами го виждат, навсякъде в България се лови много по-малко риба от преди.
През 2010 г. когато има 142 ВЕЦ-а , вече са се виждали негативните въздействия. Тогава е бил променен Закона за водите, за да се спре с това безумие. Имало е екологични оценки, констатиращи негативния им ефект, изготвени са били планове за управление на речните басейни, ограничаващи ВЕЦ-те. Още тогава е било ясно, че реките ни не могат да поемат повече. Но с днешна дата действащите ВЕЦ-ове до 10 МВ са 253 (според регистъра на Агенцията за устойчиво енергийно развитие) и нямаме никакво решение.
Вместо да бъдат прекратени всички разрешителни назад във времето, както изисква законът и екологичната оценка, държавата - в лицето на Басейнови дирекции, продължава да ги подновява, това е абсолютно незаконно. В момента има поне 400 ВЕЦ-а с всички разрешителни и още 200 могат да бъдат изградени.
Отчайващо е, защото е очевидно, че държавата не може да се справи.
На какво разчитате тогава?
– Най-много разчитаме на гражданската критична маса, на местните хора, защото те вече са видели за какво става дума. Ние като общество започваме да припознаваме този проблем, защото той ни засяга все повече.
Първоначално идват инвеститори и им обещават светло бъдеще, как ще им отворят работни места, което е очевидна лъжа. Повечето ВЕЦ-ве наемат 2-3 охранители, а повечето неща се контролират дистанционно. Местните хора нищо не получават в крайна сметка, дори напротив – взима им се водата за напояване, за водениците, добитъкът им не може да прекосява реките, променя им се начин на живот, разрушават се пътища и мостове...Особено остър е проблемът в Благоевградско.
Повечето местни хора разбират за ВЕЦ-а твърде късно, чак когато дойде багерът. Обществените обсъждания не са задължителни, никой не пита хората в селата.
На много места обаче гражданите започват да се борят и да си защитават правата в съда. Има много спечелени съдебни дела - в Благоевградско, в Западна Стара планина, по река Искър.
Как ще действате като неправителствена организация?
– Има подадени две жалби до Европейската комисия – на риболовен клуб "Балканка" и на WWF. Жалбите са подкрепени от изключително много организации, риболовни клубове и сдружения, организацията на каякарите, граждани... Комисията рано или късно ще реагира и това ще се обърне срещу България.
Разбираме, че МОСВ и държавата ни в момента изобщо не се страхуват от ЕК, но за нас е важно, че сме доказали нарушенията на Европейското право. В крайна сметка, когато се стигне до плащане на глобите, ще ги плащаме всички ние. Сега плащаме тока и екологичната цена. Това не може да продължава.
"Дневник" разговаря с Любомир Костадинов – експерт в програма "Води" на WWF-България, който се занимава с опазването на реките и проблемите с изгражданите ВЕЦ-ве по тях.
Защо се стигна до протест на улицата заради изграждането на един ВЕЦ?
– Проектът за ВЕЦ там е още от 2005 г. И е бил допуснат без да има оценка за съвместимост и оценка за въздействието върху околната среда. Всички ВЕЦ-ве в България минават с преценката на администрацията, че въздействието върху околната среда не е толкова значимо, че да налага извършване на екологична оценка от страна на експертите. За толкова години никоя институция не си е свършила работата както трябва и съвсем нормално при това бездействие най-заинтересованите от опазването на реките – риболовците и еко организациите да излязат на протест.
През 2013 г. дори Басейнова Дирекция се опита да заобиколи закона. Целта е била да променят разрешителното за водовземане, за да има в една сграда две турбини, за да заобиколят едно ограничение в закона за ВЕИ. Тогава обжалвахме и МОСВ върна решението на Басейнова дирекция, но тя отново издаде разрешително, ние пак обжалвахме и екоминистерството отново го върна...
Миналата година пък се сменя собственикът и разрешителните се преиздават наново. Сега този ВЕЦ е собственост на бащата на Валентин Златев.
Защо е проблем изграждането на ВЕЦ в Рила-Буфер?
– Проблемът с този ВЕЦ има четири насоки. Този ВЕЦ ще пресуши цели три реки в Рила. Две от трите водохващания на ВЕЦ-а са на границата на националния парк, не е ясно дали водите във вира на ВЕЦ-а не влизат дори и в него. Това е страшно престъпление против националния парк и го обезсмисля като защитена територия, където видовете имат по-добри условия да се размножават, да съществуват и да се ползва реката като биокоридор.
Националният парк Рила обхваща само високите части на планината, но така не се покриват реките, където обитават някои ценни видове риба и видове, например главоча, критично застрашен глациален реликт.
Вторият голям проблем на този ВЕЦ е, че трите му водохващания, засягащи три реки, попадат в защитена зона Рила-буфер, която България все ще не е одобрила и заради това Европейската комисия ще съди страната ни.
Според научните критерии, в България има недостатъчност като опазване на местообитанията на кафявата мечка и на главоча. Главочът има нужда от много чиста вода и каменисто дъно, по спокойни реки - затова обитава по-ниските части на Рила. Тази рибка всъщност е важен индикатор за чистота, ако ги има, значи екосистемата функционира добре, че реката не е замърсена толкова. Но за съжаление те не могат да преминават през проходи, а какво остава за преминаване през нашенските аналози на тези съоръжения.
Много сериозен проблем с този ВЕЦ са и питейните водоизточници - от тези три реки се хваща вода за софийския водопровод. Този ВЕЦ няма да намали количеството на водата, но ще влоши качеството й и това не е добре. В плана за управление на речните басейни е записано, че Мальовишка река (една от засегнатите от ВЕЦ-а реки) е замърсена от отпадните води на хотелите на Мальовица, че това е проблем и той трябва да се реши. Реката има самопречистващи се функции, но с ВЕЦ не позволяват на реката да се пречисти.
Сградата на централата на ВЕЦ попада в санитарен пояс 1, там е абсолютно забранено да се строи, дори да влизат хора не е позволено. Въпреки това на стотина метра от питейното водохващане ще се строи сграда на ВЕЦ.
Как очаквате да се развие казусът с този ВЕЦ сега?
– Надяваме се МОСВ да не се впечатли от това кой е инвеститорът в този проект, а да си свърши работата като отмени последното разрешително за ползване на повърхностен воден обект.
В Плана за управление на речните басейни има забрана за издаване на разрешителни за водовземания на тези три реки. До месец и половина би трябвало да е ясно какво ще реши МОСВ по нашите жалби.
Този проблемен ВЕЦ единичен казус ли е или става дума за тенденция?
– Този случай не е изолиран, а част от един системен проблем, при който Законът за водите не се спазва, когато става дума за изграждане на ВЕЦ-ве у нас.
Самите Басейнови дирекции не го спазват. Плановете за управление на речните басейни разписват ясни забрани и те не се спазват. Законът за биологичното разнообразие, който налага превантивна защита и изисква оценки за съвместимост с Натура 2000 за ефекта върху природата, също не се спазва.
Защо не се спазват, как си го обяснявате?
– Защото Министерството на околната среда и водите допуска това да се случва и то повсеместно. Няма казус свързан с ВЕЦ, по който да не сме установили сериозни нарушения.
Проблемът с ВЕЦ-те е много сериозен и това е констатация на самата държава, не е нещо, за което алармират неправителствени организации и група еколози. Самата държава – чрез Плановете за управление на речните басейни, казва, че те имат изключително негативно въздействие. Затова в Закона за водите е забранено изграждане на ВЕЦ-ве в зоните на Натура, затова в плановете има ограничения.
Основните проблеми са два. Нашите реки имат неравномерен отток - с ясно изразени пикове и минимуми. За да са рентабилни ВЕЦ-ве се изграждат така, че да отнемат цялата вода от реките през по-голямата част от година. Така минималният воден отток не може да поддържа екосистемите. След тях просто няма живот в реката, няма и вода.
Вторият проблем са миграционните бариери - ВЕЦ-те затрудняват миграцията на рибите нагоре и надолу по реката. Това унищожава жизнената среда на рибите и техните популации почти изчезват от засегнатите реки.
Нарушава се и седиментният баланс на реките и се засилва ерозията. А в много случаи тръбите се поставят над земята, успоредно на реката и така животните не могат да минават. И въпреки че има предписания да не се правят тези неща, тези и куп други нарушения се случват ежедневно.
След като законите не позволяват подобни практики, няма ли контрол от отговорните институции?
– Никакъв контрол няма. Липсата на регулация и на елементарен контрол води до това ВЕЦ в България да е мръсна дума. В момента в хидротехниката в Университета по архитектура имат нулева година и ако продължават така ще имат много нулеви години.
Държавата няма технически средства да измерва минималния воден отток, т.е. могат да наказват ВЕЦ само ако не пуска никаква вода. Достатъчно е той да пуска 1-2 литра в секунда, за да не е в нарушение и да не бъде санкциониран, но това е абсолютно недостатъчно за една река.
Така, когато МОСВ заявява че проверява 200 ВЕЦ и е съставило 19 протокола за нарушения, не се знае колко от тях ще останат в съда изобщо. Не е ясно дали това са всички случаи с нарушения, защото според проверките на сдружение "Балканка" има един-два случая без нарушения от около 140 проверени от рибарите. Глобите са нищожни в сравнение с печалбите за ВЕЦ-а само за ден.
Колко са изградените ВЕЦ-ве в страната и колко предстои да бъдат построени според издадените разрешителни? И притеснява ли ви бройката?
– Вече е налице значителен отрицателен кумулативен ефект от съществуващите ВЕЦ-ве. Процентното застрояване на реките в Натура в момента е около 3%, а това е много. Не се отчита бариерният ефект, но ако това и това се вземе под внимание, ще се види, че много реки са просто унищожени. Хората сами го виждат, навсякъде в България се лови много по-малко риба от преди.
През 2010 г. когато има 142 ВЕЦ-а , вече са се виждали негативните въздействия. Тогава е бил променен Закона за водите, за да се спре с това безумие. Имало е екологични оценки, констатиращи негативния им ефект, изготвени са били планове за управление на речните басейни, ограничаващи ВЕЦ-те. Още тогава е било ясно, че реките ни не могат да поемат повече. Но с днешна дата действащите ВЕЦ-ове до 10 МВ са 253 (според регистъра на Агенцията за устойчиво енергийно развитие) и нямаме никакво решение.
Вместо да бъдат прекратени всички разрешителни назад във времето, както изисква законът и екологичната оценка, държавата - в лицето на Басейнови дирекции, продължава да ги подновява, това е абсолютно незаконно. В момента има поне 400 ВЕЦ-а с всички разрешителни и още 200 могат да бъдат изградени.
Отчайващо е, защото е очевидно, че държавата не може да се справи.
На какво разчитате тогава?
– Най-много разчитаме на гражданската критична маса, на местните хора, защото те вече са видели за какво става дума. Ние като общество започваме да припознаваме този проблем, защото той ни засяга все повече.
Първоначално идват инвеститори и им обещават светло бъдеще, как ще им отворят работни места, което е очевидна лъжа. Повечето ВЕЦ-ве наемат 2-3 охранители, а повечето неща се контролират дистанционно. Местните хора нищо не получават в крайна сметка, дори напротив – взима им се водата за напояване, за водениците, добитъкът им не може да прекосява реките, променя им се начин на живот, разрушават се пътища и мостове...Особено остър е проблемът в Благоевградско.
Повечето местни хора разбират за ВЕЦ-а твърде късно, чак когато дойде багерът. Обществените обсъждания не са задължителни, никой не пита хората в селата.
На много места обаче гражданите започват да се борят и да си защитават правата в съда. Има много спечелени съдебни дела - в Благоевградско, в Западна Стара планина, по река Искър.
Как ще действате като неправителствена организация?
– Има подадени две жалби до Европейската комисия – на риболовен клуб "Балканка" и на WWF. Жалбите са подкрепени от изключително много организации, риболовни клубове и сдружения, организацията на каякарите, граждани... Комисията рано или късно ще реагира и това ще се обърне срещу България.
Разбираме, че МОСВ и държавата ни в момента изобщо не се страхуват от ЕК, но за нас е важно, че сме доказали нарушенията на Европейското право. В крайна сметка, когато се стигне до плащане на глобите, ще ги плащаме всички ние. Сега плащаме тока и екологичната цена. Това не може да продължава.
Автор: Босилена Мелтева
Източник: Дневник , 19 септември 2016 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
17 юли 2024 г. Позиция
Зелено селско училище приобщава деца от различни етноси към опазване на околната среда
Проектът на Фондация „Ботаника Лайф“ е част от финалистите в деветото издание на Vivacom Регионален грантНад 60 деца с различна
29 май 2024 г. Позиция
Българска фондация Биоразнообразие: Субсидии за животновъди са нужни, но извън Националните паркове
Националните ни паркове са място за опазване на дивата природаКоалиция „За да остане природа в България“ подкрепя всички усилия
24 април 2024 г. Позиция
Проектът за подобряване корабоплаването по Дунав търси финансиране без оценка на въздействие върху околната среда
Местообитанията на есетрите в българския участък са пропуснати от доклада, подготвящ оценкатаМинистерството на транспорта и
