Боян Захариев: Само бейби бум не стига.Трябва и солидарност в обществото поне 20 г.

Боян Захариев, Институт "Отворено общество"

Предвид средната възраст в момента и очакваната продължителност на живота повечето от нас с голяма вероятност няма да са живи към 2060 г., докогато стигат дългосрочните демографски прогнози.

Въпреки това е интересно да видим как ще изглежда България тогава, ако се запазят сегашните тенденции. Измерени чрез броя на хората, страната и икономиката ни ще са много по-малки, населението ще е съсредоточено в няколко по-големи града и основно в столицата. Големи преди населени територии няма да имат постоянно население с изключение на ваканционните посетители и евентуално - вторично заселили се възрастни хора след пенсиониране.

Погледната през ритуалната страна на живота, демографската прогноза е ясна. В перспектива в страната ни ежегодно ще има много повече (почти два пъти) издадени смъртни актове, отколкото актове за раждане.

Български модел - застаряване + емиграция
Чуват се коментари, че България е в някакъв смисъл типичен случай и че нищо толкова необичайно не се случва. Това не е съвсем вярно. Нека напомня, че в планетарен мащаб проблем е ръстът на населението и навлизането в репродуктивна възраст на най-големите по брой поколения от млади хора.

На този фон в България проблемът е точно обратният - намаляващ брой на населението в репродуктивна възраст с темпове на напускане на фертилната и работоспособната възраст, които надвишават почти двойно темповете на навлизане на нови поколения. Казано накратко, нарушена е способността на обществото да се възпроизвежда в дългосрочен план както демографски, така и икономически.

А дали процесите в страната ни са типични за Европа? И това не е вярно. Всеобщо е увеличаването на средната възраст на населението, но процесите, които водят до това, са различни. Състаряването не е непременно свързано с общо намаляване на населението и на работната сила. Населението на ЕС като цяло нараства със съвсем приличното темпо от  над 2,5% на десетилетие. Населението на стара Европа нараства още по-бързо, като единствено Германия е интересно изключение. Рецептата за този ръст са висока продължителност на живота, ниска смъртност, силно позитивен миграционен баланс и умерено позитивен естествен прираст, дължащ се и на приноса на младото емигрантско население и на качеството на живота, което именно поддържа рекордно ниски нива на смъртност и една от най-високите продължителности на живота в света.

В Европейския съюз Румъния има сходни темпове на загуба на население, а Латвия и Литва имат дори по-лоши показатели. Има страни, присъединили се като нас през настоящото столетие, които не губят население. Извън ЕС Украйна, Молдова и Беларус губят много по-малко население, а страни като Грузия, Армения и Азербайджан дори отбелязват ръст. Това навежда на мисълта, че причините не са само в присъединяването към ЕС, нито само в прехода към пазарна икономика. Като цяло съчетанието от негативен естествен прираст и негативен миграционен баланс е нетипично. Първото е характерно за икономически развитите страни, а второто - за икономически неразвитите, които имат много по-младо население, но в които животът е труден. Съчетанието от двете с такава интензивност се наблюдава само в България и още няколко страни.

Икономическият растеж не помага. Корените на негативните демографски процеси в нашата страна не са само икономически, но тези тенденции ще имат сериозни последици върху икономиката.

Затова е наивно да си мислим, че демографската криза може да бъде преборена с преследване на икономически растеж. Особено ако това преследване изисква по пътя да жертваме публичните услуги. Латвия и Литва имат икономически показатели, които няма изглед да достигнем в обозримо бъдеще, дори да сътворим чудеса, и въпреки това изпитват сериозни демографски проблеми.

Вместо да очакваме икономическо чудо, е добре да се замислим как да подобрим институциите си и да възстановим базисните елементи на солидарност, които ще са много необходими за едно общество с много свои членове извън работната сила.

Егоизмът и зависимите поколения

"Спасение" може да дойде чрез приток на хора отвън. Сценарият за масово завръщане на българи към момента не ми изглежда никак реалистичен. Просто защото причините, които са накарали хората да напуснат страната, продължават да действат с пълна сила. Що се отнася до мигрантите, стана ясно, че ние нямаме механизми да интегрираме големи групи от хора в обществото ни. В крайна сметка не се ли проваляме в интегрирането и на големи маси от български граждани от малцинствата, но и не само? Важно е да се подчертае, че наистина масираният приток на мигранти е съставен предимно от хора, които не разполагат с особено големи ресурси, търсят работа, препитание и по-добър живот. Иронията е, че никой няма да дойде в страната ни, за да се възползва от социалните ни помощи и работните ни места, макар че ние имаме болезнена нужда от това, освен ако не е привикнал на екстремни условия на живот. Подобна хипотеза звучи почти като виц. Оказа се, ние имаме с какво да стреснем дори подгонените от войната и насилието сирийци, за много от които съм сигурен, че при първа възможност ще продължат на Запад.

Високите нива на възрастова зависимост както в старшата, така и в младшата възраст предполагат готовност от страна на работещите членове на обществото да подкрепят неработещите.

Нашето общество обаче успя да развие неподозирани нива на егоизъм – индивидуален и институционализиран, проникнал дълбоко в организацията на всички публични услуги, в данъчната система, в начина на правене на политика. За мен най-големият проблем не са демографските тенденции, а фактът, че едно толкова егоистично общество ще бъде неспособно да понесе нарастващите нива на възрастова зависимост.
Дори да си представим, че внезапно ни изненада някакъв неподозиран бейби бум, това също ще повиши нивата на възрастова зависимост за 2 десетилетия, преди да доведе до обръщане на тенденцията, защото тези деца трябва да бъдат отгледани и да се изучат.
Ние обаче не обичаме да инвестираме и в образование.

 Използвахме технологията за финансиране на образованието по формула основно за да можем лесно да спестяваме, когато приходите в бюджета не са достатъчни. Оставихме масираната вътрешна миграция да пълни няколко големи града (единствените места в България, които имат прираст на население и що-годе жизнеспособна възрастова структура).

Година след година обаче не успяваме да осигурим места в детските градини в тези градове въпреки политическите обещания. Таксите за детските градини в цялата страна са много високи в сравнение с останалите европейски страни спрямо дохода на населението. Изключение правят няколко общини, които са поели да покриват всички разходи и детските градини в тях са безплатни.

Няма да коментирам доколко по селата и малките градове децата имат какво да правят извън учебното време  и доколко градската среда в по-големите градове осигурява достатъчно подходящи места за игра и разходки.

На този фон логично на преден план изскочи въпросът трябват ли ни политики за насърчаване на раждаемостта? Става дума за политики, които подпомагат родителите в отглеждането на техните деца – финансово, чрез достъпни и качествени услуги.
Тези политики правят така, че децата да живеят по-добре. Те имат смисъл дори когато не водят до повишаване на раждаемостта, макар че в много случаи имат и такъв ефект. Ние определено имаме нужда от това.