Доц.Алексей Пампоров: Наблюдаваме ясно изразена диктатура на патриотариата

Алексей Пампоров, доктор по социология и доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН

Социологът пред "Капитал" за новия обществен консенсус в България и постмодерния бунт на масите

Кои са основните разделителни линии в обществото, които наблюдавате?

Разделителните линии в обществото не винаги са нещо лошо. Демокрацията в условията на република е точно това – консенсус, постигнат като баланс на различни интереси в обществото, изразени чрез политическите платформи на различни партии. В речта си след изборната загуба Хилари Клинтън каза, че е притеснена, че американското общество е толкова разделено. Аз бих казал точно обратното. Като социолог съм по-скоро притеснен, че в българското общество изчезват основните разделителни линии. Де факто се наблюдава изчезване на "нормалната" социална стратификация – базирана на престиж на трудовите позиции и нивото на образование. Тя е заменена с "показната стратификация" – основана на открито демонстрираното имотно състояние (през коли, къщи и дрехи), незaвисимо от източника на доходи.

Същевременно се наблюдава и пълно размиване на политическите граници. От една страна, например, партиите в Реформаторският блок претендират, че са "десни", но те са десни само като поддръжници на неолибералния икономически модел. Иначе като социално-индивидуални ценности са леви като Демократите в САЩ. От друга страна е БСП. Те са уж "леви" – като респект към някои социално-икономически уязвими групи, но именно те въведоха плоския данък преди и именно те поддържат някои консервативни ценности – подобно на Републиканците в САЩ. Общото между всички е, че се наблюдава ясно изразена "диктатура на патриотариата" – своеобразен преход към легитимация на всичко единствено като "любов към България". Де факто се постигна своеобразен обществен консенсус, че свободата, равенството, братството, справедливостта и солидарността са по-малки ценности от "чистата българска кръв". Защото диктатурата на патриотариата де факто казва това: малцинствата и техните права не ни интересуват, защото тук е България, а мнозинството хора са българи. Това е огромна историческа крачка назад в развитието ни като общество, която ни връща в годините на Третия райх и фактическия фашизъм у нас, въведен със Закона за защита на нацията и Закона за защита на държавата.

Кои разделения според вас са автентични (тоест произлизат от обективни социални и икономически проблеми) и кои са изкуствено формирани и наложени като нагласи от политици и медии?

Проблемите, които оформят дневния ред на медиите и политиците са изкуствени – ромите, бежанците, "стопяването на нацията". Това са странични ефекти, а не проблеми и не можем да ги излекуваме без да излекуваме основния проблем: България произвежда неграмотници! Ние имаме тотално обезценяване на образованието – и като качество и като количество. Трудът на учителите, университетските преподаватели и академичните изследователи е страхотно подценен. Това води до качествен отлив от учителската и преподавателската професии, и до т.нар. "изтичане на мозъци" – много от най-кадърните и висококвалифицирани кадри търсят реализация в чужбина. По този начин България започва критично да изостава в полето на иновациите и патентите. Спадането на интелектуалния капацитет и влошаването на преподаването в училищата и висшите учебни заведения води до некачествени и некомпетентни кадри в публичния сектор, полицията, армията и дори гражданските организации. Именно това ни унищожава като общество и като държава – сами непрекъснато ограничаваме хоризонта си на развитие.

Ако има обществена поляризация в българското общество, то бихте ли казали, че тя е част от по-голяма тенденция, характерна за Европа и света или е проблем, специфичен за българския контекст?

В България няма поляризация на обществото, а по-скоро нов обществен консенсус. В София и някои от големите градове има малка прослойка от хора, които се опитват да отстояват общочовешки и в някакъв смисъл глобални ценности – права на човека и т.н. Масата от граждани и част от медиите ги етикетизират като "толерасти", "соросоиди" и "грантаджии". Абсурдното от една страна е, че правителството, прокуратурата и голяма част от обществените медии всъщност направиха подобна етикетизация възможна, защото не се предприемат адекватни мерки срещу езика на омразата, и срещу явните прояви на расизъм и неофашизъм. От друга страна абсурдното е, въпросната прослойка се възприема като интелектуален елит, който е "над тези неща" и наричат несъгласните с тях "орки" и "рубладжии" – т.е. не се различават качествено в отношението си към различията и в употребата на език на омразата.

Аз самият си позволих двете групи "интелектуалци" да ги нарека сборно "снобарите от жълтите павета" в един свой ФБ-статус. Причината е, че имат навика да стоят на елитарната позиция "Ти еди-кой-си-философ чел ли си?" и вместо да обяснят фактите и нещата на достъпен език, се държат надменно с "невежите". Те обикновено в паника аргументирано обясняват "пост фактум" къде е проблемът (както например с мажоритарния вот), докато преди самото гласуване казваха: "ами прочетете малко повече [т.е. като нас]" или "бойкот!", без аргументи по същество.

Всъщност "диктатурата на патриотариата" е световна тенденция именно заради надмеността на неолибералните елити, в контекста на увеличаващи се глобални икономически неравенства и социална несправедливост. Обикновените граждани имат усещането, че са несправедливо смачкани от корпорациите и монополите, а политическите, икономическите и интелектуалните елити в общия случай пренебрегват това. Никой нямаше да обърне внимание на "бежанците" и минималните грижи, които нашата държава им предоставя, ако имаше усещането за справедлива социална система и адекватни здравни грижи за "данъкоплатците". Например, изпаднахме в предизборна ситуация, в която се забавя достъпа на хората до болнична помощ заради пръстовите отпечатъци от една страна – а от друга се създава усещането за "заразните бежанци" и нуждата от карантина. Е, как очаквате да гласува населението?

Какви последствия можем да очакваме от липсата на диалог между различните обществени групи?

Липсата на диалог е ключова. Отдавна не сме имали толкова слепи, нарцистични и надменни "елити", които са тотално откъснати от ежедневната реалност. Елити, които често пъти живеят с относително толкова високи доходи, че изобщо не могат да проумеят ситуацията на онези в ниските подоходни групи. Но това не е поляризация, а изолация [на елитите]. Елементарно е и обяснението с популизма. Напоследък дори ми се струва, че "политолог", който нарече политик "популист", трябва да смени професията си, защото всички политици са в някакъв смисъл популисти, които търсят общественото внимание. Това, което наблюдаваме обаче е постмодерният бунт на масите. Постмодерен – защото всяко изказване се приема за равноценно (по Лиотар); на масите – защото се утвърждава правото на обикновеност, а различието отново се превръща в стигма (по Ортега-и-Гесет). Постмодерният бунт на масите стана възможен заради глобалните социални мрежи – посредством "споделянето" и "харесванията", всяко едно изказване може да достигне до хиляди хора, дори когато е направено от обикновен човек.

А има ли изместване на "центъра" в последно време - ако досега е бил по-вдясно, дали се връща в ляво и защо?

Както Ви казах, ляво и дясно в България са размити понятия. В някакъв смисъл ляво и дясно са едно и също – доколкото са израз на комунитаристки платформи: Да живее родината! Да живее нацията! Който не е като нас е против нас! Това което липсва в политическото пространство на България всъщност е центърът, т.е. социалният либерализъм. Липсва онази философия, която казва, че човек може да е черен, жълт или розов; може да спи с мъже, с жени, или и с двете; може да е християнин, мюсюлманин или пастафарианец – но трябва да сме справедливи, социдарни и толерантни към него, ако не нарушава нашето собствено лично постранство и не трябва да ограничаваме достъпа му до социални и здравни услуги, както и политическите му права.

А иначе, общественият консенсус е свързан с Европа. Свободното движение на хора, възможността за получаване на по-добро образование и по-добра трудова реализация са огромни предимства, които правят евроскептицизмът пренебрежимо малък у нас. Другият консенсус е, че има нужда от "рестарт на политическата система" и "пренареждане" на социалната матрица. Казано иначе за 27 години успяхме да завъртим пълен цикъл и да се върнем на изходната точка: нова конституция, нови изборни правила, нови лица в политиката, нови групировки... Зимата не просто идва (първо по Ботев, и едва чак след това по Нед Старк), зимата е тук, на стенд-бай...