Харалан Александров: Копнежът по мажоритарната система е копнеж по спасители

Тони Николов: След икономическата криза всички сме в политическа депресия

Всичко е различно и уникално напоследък. Толкова бързо започна да се променя нашият свят, че много бързо забравяме какво се е случило през последните няколко години. Губи се устойчивият ориентир, базата за сравнение, за да оценим едно събитие или един период. Сложността на света и динамиката на промените изглежда надхвърля нашия капацитет да ги организираме и подредим. Това мнение изрази в анализ за отиващата си година в предаването "Неделя 150" , социалният антрополог Харалан Александров.

Това беше година на много голямо ускоряване. Сгъсти се времето. Започнаха страшно много неща да се случват за малко време, което води до голяма тревожност и усещане за несигурност и нестабилност. Става трудно да мислиш в категориите на истината. Неслучайно една от ключовите думи беше постистина – ситуация, в която интерпретациите и многобройните версии, които се тиражират абсолютно безотговорно и безконтролно през всевъзможни медии, например социалните медии – стават поне толкова важни, колкото фактите, ако не и по-важни. Ако няма настояване да разберем какво се случва и не базираме нашето знание на валидни факти и интерпретации, рискуваме да бъдем отнесени от тази ускоряваща се промяна.

За Тони Николов, философ, журналист и главен редактор на портал „Култура“ в настъпилия нов световен безпорядък има много отворени финали и няма един логичен финал на събитията:

Вече престанахме да се изненадваме. Голяма е тревожността навсякъде и е много трудно да се сложи диагнозата „защо“. След икономическата криза всички ние сме в политическа депресия. Непрекъснато слагаме по още една мръсна чиния в мивката, никой не пуска водата и няма желание да почисти. Тази политическа депресия е много притеснителна.

Допреди година-две имаше много по-ясни мнозинства за много неща. Хората вече дълбоко не вярват на политиците. Има разомагьосване на доверието и в момента живеем в глобално недоверие.

Нашият живот става много фиксиран върху превъзбуденото настояще. Политическата година отказва да завърши, не можем да си отдъхнем, да се успокоим и да направим обичайните в нашата култура, по-скоро радостни неща, които правим по Коледа, допълни Александров.

Голямата тема, която няма да затворим не само през 2016 е темата за Изборния кодекс, подчерта още Тони Николов. Френският модел, който се пропагандира, е много специфичен модел. Експерти трябва да обяснят колко дълго време са били изпробвани и немската, и френската система и са давали в началото дефекти, предупреди Николов, за когото около мажоритарния вот има много въпросителни и е възможно в следващ парламент при мажоритарно гласуване ситуацията да прилича на подвижни пясъци.

Копнежът по мажоритарната система е копнежът по спасители и харизматично лидерство, смята още Харалан Александров:

Защото всеки следващ спасител успява все по-малко да спечели, а обществото е в нарастваща степен диференцирано, то е като холограма, като натрошено огледало, в което има много малки парченца, но всяко съдържа цялото. А цялото е някой друг да поеме отговорност за нас. Аз мисля, че това е опасна фантазия.

Колкото по-атомизирани, дезинтегрирани и разпаднати са обществата, толкова по-важно става във времена на криза, заплаха и тревога те да бъдат магически сплотени около силно лидерство. Винаги нарцистични психопати, харизматични най-често, взимат властта във времена на голямо разтревожване.

Двете гледни точки чуйте в звуковия файл на БНР.