Колко е важен един университет за демокрацията в Европа?
В
последните години в сърцето на цивилизования и демократичен свят –
Европа - се наблюдава видимо отстъпление от демокрацията с наченки на
откровен фашизъм. Тези процеси не са изолирани до една или две страни и
често вървят ръка за ръка със срив на доверието към политическата класа, възход на популизма и нарастваща популярност на прикрити (или не
толкова прикрити) диктатори.
Атаката срещу Централноевропейския университет в Будапеща от страна на
правителството на прикрития (или не толкова) диктатор и фашист Виктор
Орбан е поредният хвърлен камък срещу демокрацията в Европа. Въпросът
тук дори не е за академичната автономия; въпросът е за призрака на
популизмо-фашизма, който не само броди от няколко години в Европа, но и
вече придобива плът и кръв. Въпросът е за свободите и демократичните
ценности, за които само преди няколко столетия или десетилетия
гражданите на Европа са давали животите си, но чиято стойност последните години девалвира с бърз темп.
Е, оказва се, че в редица европейските
общества мнозинството (или поне големи групи от народонаселението) са
готови с лека ръка да предадат свободите си. Цената на „сделката”
обикновено е обещание да бъдат защитени от бежанци и икономически
мигранти, бедност, ниски доходи, безработица или други (реални или
измислени) страхове.
От тази игра със страховете на хората до тоталитаризма крачката не е никак голяма. В Европа тази крачка последно бе правена преди по-малко от 80 години и колективният срам на един
народ още се вижда по лицата и по делата им.
След Втората световна война беше
създадена Европейската общност с цел никога повече страните в Европа да
не воюват помежду си, а демократичните ценности и пазарната икономика да доведат до общо благоденствие. Паметта на народите обаче е кратка, а
демокрацията – все по-крехка.
Казусът с Централноевропейския
университет ще бъде един огромен тест за способността на ЕС (със своите
формални и неформални институции) да защитава демокрацията във всички
свои страни-членки. Защото тук не става въпрос за национални политики, в които ЕС не би следвало да се намества. Не, тук на картата е поставена
демокрацията и свободите на стария континент.
Защото днес ще е университет в Унгария, но утре може да са човешките права на чужденците, свободата на словото, медиите, неправителствените организации или опозиционните партии в други европейски страни. Вратата към тоталитаризма много лесно се отваря, но ако не се затръшне силно и решително, остава отворена за дълго.
Да повторим - въпросът не е за един университет. Въпросът е за демокрацията в Европа.
Автор: Десислава Николова
Източник: Институт за пазарна икономика , 11 април 2017 г.
Сходни публикации
Оцелели след сексуално насилие в детството и активисти за правата на децата с критична оценка към компромисите в Регламента за сексуално насилие над деца
Национална мрежа за децата подкрепя Отвореното писмо на ECLAG – коалиция от над 80 оцелели, организации за правата на детето и
Изграждане на капитал за грижи в Европа: устойчива инвестиция, не непосилни разходи
Обща позиция. Брюксел, 30 октомври 2023 Изграждане на капитал за грижи в Европа: устойчива инвестиция, не непосилни
Децата на Газа плащат най-високата цена и стотици са убити
Резюме на изявление на говорителя на УНИЦЕФ Джеймс Елдър на пресконференция (13 октомври 2023 г.) в Двореца на нациите в