Антонина Желязкова: Делото срещу имамите - вредящо на националната сигурност преследване на мюсюлмански духовници

Една ефективна присъда, две условни и десет глоби наложи Пазарджишкият окръжен съд на имамите,
обвинени, че са участвали в нерегистрираната организация "Ал Уакаф ал Ислями", която имала за цел да проповядва антидемократична идеология. След заседанието на 19 март мюсюлманските духовници обявиха, че ще обжалват присъдите. Някои - че ще съдят и държавата. За процеса "Дневник" разговаря с Антонина Желязкова - историк, социален антрополог и директор на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия.

Почти две години продължи процесът. Изясни ли се за какво точно е той?

 - През октомври 2010 г. Държавната агенция за национална сигурност проведе безпрецедентна акция с обиски в домовете на дванадесет мюсюлмански духовници - имами, двама от които са и районни мюфтии.

Бяха иззети техните лични компютри, мобилни телефони и част от библиотеките им с религиозна литература. Според съобщенията на областната прокуратура акцията била мотивирана от съмнения за проповядване на радикален ислям.

През септември 2012 г. в Районния съд в Пазарджик започна дело срещу 13 имами, които са обвинени, че "чрез слово са проповядвали антидемократична идеология, изразяваща се в противопоставяне на принципите на демокрация, разделение на властите, либерализъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване на салафитското направление на исляма и налагане на шериатската държава". Един от подсъдимите е обвинен, че е "ръководил нерегистрираната по законоустановения ред в Република България организация "Ал Уакф ал-Ислями, клон на едноименната саудитска фондация, в която организация членуват и останалите подсъдими (Обвинителен акт по досъдебно производство № 9/2009). 
 
Почти две години след началото на съдебния процес можем да констатираме само негативни резултати и тежки щети за обществото, за съдебната система, за службите за сигурност, за междурелигиозните отношения в България.

Свидетелите и голяма част от експертите на прокуратурата бяха толкова некомпетентни и несигурни, свидетелствата им манипулативни и нагласени, че не предоставиха никакъв шанс да се проведе същинско наказателно дело или да се въздаде истинско правосъдие. Досъдебното производство и прокуратурата са предложили на съда изключително слаби, неубедителни доказателства за престъпни деяния на обвиняемите по НПК, както и съмнителни свидетелски показания. Затвърди се усещането сред наблюдателите, че част от показанията са дело на разследващите и следователите, тъй като част от свидетелите или бяха нискообразовани, или не владееха добре български език и не биха могли да подготвят подобни показания. Част от думите и термините в подписаните от тях показания се оказаха непознати на свидетелите. Поради това те се отказваха от тях, което създаде усещането, че са подписвани под натиск.

Независимите наблюдатели недоумяваха от това, което се случва в съдебната зала. Тя се превърна в място за теологичен спор, за разискване на религиозни казуси, върху които в средите на мюсюлманските теолози се дебатира от векове. Парадоксът идваше от факта, че никой в залата не беше компетентен по темата, разбира се, с изключение на самите високообразовани имами, които са обвиняеми. 

Очевидно уважаемият съд, както и прокуратурата би следвало да изискат да имат до себе си компетентни учени теолози и арабисти, които да ги консултират преди заседанията и по време на разпитите. За разлика от тези институции защитата прояви забележителен професионализъм и много бързо се образова в историята на исляма, в съществуващите направления, правни и теологични школи, в съответната терминология и с лекота доказваха некомпетентност на експертите и свидетелите на обвинението. 

Това, което е недопустимо за съдебна институция в демократична светска държава, е, че всъщност спорът се изроди във вътрешноислямска казуистика и се стигна до това да се определя коя вяра е права и коя погрешна, кой е автентичен мюсюлманин и кой е вероотстъпник или неверник. Стигна се до правния абсурд, както каза един от подсъдимите: "да бъдем съдени, защото сме мюсюлмани". Това няма нищо общо с НПК и не е работа на един наказателен съд. Наблюдателите и защитата не чуха да се изясняват или опровергават вини на подсъдимите, а чист религиозен спор, и то на много ниско ниво на компетентност.

 
Какво показва това дело?

- Бяха изразходвани много средства от 2010 г. досега за едно не само безсмислено, но и вредящо на националната сигурност преследване на духовни водачи на мюсюлманската общност. Необходимо е службите за сигурност и прокуратурата да не се превръщат в посмешище, макар да инженерстваха над изкуствено напрежение между религиозните общности, като дори не се постараха да го подсигурят от компетентни свидетели и експерти. Целта очевидно е била превантивна: "Нека мюсюлманите да имат страх и да си знаят мястото, защото ние бдим." Това обаче мирише на мухъл от 50-те или от 80-те години и в променения глобален свят съвсем не е безопасно за здравето на обществото и на нацията.

Как се отрази процесът на мюсюлманите като общност и на отношенията им с българите?

- Предсъдебното преследване от 2010 г. и съдебният процес събудиха много лоши спомени сред мюсюлманите в България. Те се чувстват отново репресирани, подложени на обиди и унижения. Засили се тенденцията към отчуждение и капсулация на мюсюлманите, засилиха се страховете и недоверието сред християните. Равновесието между етническите и религиозните общности, с което толкова много се хвалим и самоласкаем, беше силно нарушено.

Имаше ли някакво отражение фактът, че ДПС отново е управляваща партия?

- ДПС се възползва по време на изборите от напрежението сред мюсюлманите и успешно влезе в парламента и в управлението. Не мисля обаче, че партията се намесва в съдебния процес, не мисля, че влияе на правораздавателните институции. Това всъщност не е и необходимо, защото обвинението е слабо и смешно. Спекулира се с появата на депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов на заседание на съда. Много сме обаче независимите свидетели, че той следи в залата процеса от самото начало и далеч преди да стане депутат. Г-н Хафъзов е вярващ мюсюлманин и се вълнува от самото начало за съдбата на мюсюлманските духовни водачи, които бяха неоправдано подложени на гонения и на съдебно преследване.