За жестовия език и хората, които го ползват, въпреки нелегитимността му

На 17 юли в информационния портал за неправителствените организации в България (НГО.бг) е публикувана статията на Ралица Николова, озаглавена с уж безобидното „Професия жестов преводач”. Казвам "уж безобидното", защото заглавието е подвеждащо - всъщност до голяма степен в публикацията се засяга Съюзът на глухите в България (СГБ) и със следващите си редове ще обясня как.

Чрез разказите си преводачите от и на жестов език, които, подчертавам дебело този факт, СА НА РАБОТА ВЪВ ФОНДАЦИЯ „ЗАСЛУШАЙ СЕ”, отправят директни внушения, убеждения и неоснователни критики и обвинения. 

Още в първите редове на статията се цитират цифри за броя на хората с увреден слух в страната. Тези цифри се повтарят убедено, постоянно и непрекъснато навсякъде от "Заслушай се" – като целта е обществото и институциите най-вече, да бъдат убедени в това колко много хора използват жестовия език. ЦИФРИТЕ СА ЛЪЖА – НИКОГА НЕ Е ПРАВЕНО - НИТО ОТ ИНСТИТУЦИИ, НИТО ОТ СГБ, ОФИЦИАЛНО ПРЕБРОЯВАНЕ НА ГЛУХИТЕ ХОРА! И това се признава и от "Заслушай се" в едно тяхно становище, което ще цитирам по-нататък.

Тази цифра – „120 000 души с увреден слух” е спомената единствено и само в един много отдавнашен бюлетин на Центъра за независим живот, публикуван онлайн в края на 90-е години. И, изваден от контекста, този текст с броя на хората с увреден слух умело е използван за манипулиране от „Заслушай се” от момента на създаването на фондацията. Между впрочем – „Заслушай се” е регистрирана като ФОНДАЦИЯ и като такава „Заслушай се“ няма членска маса. Докато СГБ е национално представителната организация с хилядна членска маса и пълноценен и пълноправен изразител на гласа на хората с увреден слух в България.

В разказа на Ирена Вачева, цитирам: „По-късно завършва курсове към Районно дружество на глухите в Пловдив, а след години сама води такива към Съюза в София.”  Т. е. г-жа Вачева потвърждава, че на времето, когато е била съвсем млада и без никакъв опит в комуникацията не само с глухия си син, но и с глухите хора изобщо, ИМЕННО В СГБ Е ПОЛУЧИЛА ПЪРВИТЕ СИ УРОЦИ И ОБУЧЕНИЕ НА ЖЕСТОВ ЕЗИК. И СЛЕД КАТО ПОЛУЧАВА СЕРТИФИКАТ ЗА ЖЕСТОВ ПРЕВОДАЧ, КАТЕГОРИЯ „А”, ЗАПОЧВА ДА ВОДИ И ПРЕПОДАВА ЖЕСТОВ ЕЗИК ПО СЪЩАТА ТАЗИ „ОСТАРЯЛА” МЕТОДИКА И УЧЕБНИЦИ…

Пак там се отправя и първата ЛЪЖА ОТНОСНО ОБУЧЕНИЕТО, ПРОВЕЖДАНО ОТ СГБ, цитирам: „В  момента в България няма регламент за заплащане на труда на жестовия преводач, защото жестовият език не е официално признат. Неговите характеристики и особености тепърва предстои да бъдат изследвани. След като проучването приключи и езикът се узакони, Ирена се надява, че ще се намерят достатъчно образовани хора, които да напишат учебници, речници, методика за изучаването му. Единственият в момента речник е на Съюза на глухите. За съжаление той е старо издание. Много неща в него не са актуални и не се приемат от глухата общност. А езикът непрекъснато се развива, навлизат чуждици, променят се граматичните правила.”

Първо, речникът на жестов език, издаден със собствени средства от СГБ, НЕ Е САМО ЕДИН! В предаването на БНТ2 за жестовия език и преводачите на жестов език с участието на Милена Гъркова-Калинова, председател на Националната асоциация преводачите на жестов език (НАПЖЕБ) бяха показани публично речниците и спомагателните помагала, издадени от СГБ в последните 15 години. ЛЪЖА е и твърдението, че те не се приемат от глухата общност – за периода 1980-2005 г.СГБ, чрез провеждани обучителни курсове (като този, през който е минала и г-жа Вачева!) е обучил над 145 преводачи на жестов език. Активно действащи от тях са над 100 души. Част от тях – те са с дългогодишна практика, работят като координатори в районните организации на глухите и като секретари в териториалните организации на СГБ – и до ден днешен са търсени за помощ с превод на жестов език от самите глухи членове, особено при посещенията им в държавни институции и поделенията на Министерството на труда и социалните грижи. И още един, много съществен и важен факт: наскоро ръководството на СГБ проведе анкетно допитване до всичките съюзни поделения относно ползването на услугите на онлайн платформата за жестов превод на „Заслушай  се”. Без изключение – отговорите от всички бяха, че тя НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА ИЗОБЩО ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ!

Третата лъжа е, цитирам: „Засега единственото място у нас, където се провеждат курсове по жестов език за хора с увреден слух, е Съюзът на глухите в България, но обучението е по стара система, която не се използва от глухите хора у нас.” Как и защо точно г-жа Вачева, която е и член на НАПЖЕБ, е стигнала до това умозаключение, след  като тя присъстваше на общото събрание на НАПЖЕБ, на което Силвана Павлова заяви кратко и конкретно, че обучението на жестовите преводачи се извършва по нормите на НАПОО (Национална агенция за професионално образование и обучение към Министерския съвет)! И сертификатите за придобиване на професията „жестов преводач” вече се издават от агенцията, на база спазените й изисквания за определен брой обучителни часове и успешно взет изпит след това!

Разказът на Даринка Борисова започва с, цитирам: „Глухите хора нямат нужда от помощи. Държавните средства е по-ефективно да бъдат насочени към развитието на услуги за тях.” Странно как се тиражират едни твърдения, които могат веднага да бъдат опровергани само с цифрите от доклада за отпуснатите средства за помощи на Агенцията за хора с увреждания, която в последните години всяка година предоставя парите за изплащане на помощта по чл. 51 от ЗИХУ за жестов превод и се оказва, че винаги не достигат! Т. е. част от глухите хора не успяват да получат помощта поради недостиг на средства.Което наложи ръководството на СГБ да изиска от АХУ увеличение на средстватапредвид хроничния им недостиг. И излиза, че голям брой от хората с увреден слух разчитат именно на тези помощи.

По-нататък г-жа Борисова убедено твърди, цитирам: „В началото на юни БСП внесе в Народното събрание законопроект за българския жестомимичен език, който беше отхвърлен. Според Даринка „той беше написан от хора, които не разбират от жестов език и само Съюзът на глухите бяха дали становище”.

ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, ПРЕМЪЛЧАВА СЕ СЪЗНАТЕЛНО, ЧЕ „ЗАСЛУШАЙ СЕ” Е ДАЛО В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СВОЕ СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТА!

Във въпросното си становище „Заслушай се” твърди:

1. Няма точна статистика за хората с увреден слух в България, както и за тези, които използват жестовия език като средство за комуникация.”

2. Фондация „Заслушай се” е неправителствена организация в обществена полза, която работи за осигуряване на достъпна среда за хората с увреден слух в България чрез информационните технологии.

След като още в началото на становището си „Заслушай се” признават нелегитимността на жестовия език (ЖЕ) и съответно и тази на преводачите на този език – излиза, че ЖЕ не съществува изобщо на основа на това, че не е узаконен; съответно и преводачите на това несъществуващо нещо са нелегитимни, т. е. това са същите тези преводачи, които са на работа във фондация „Заслушай се”!!! Затова съвсем съзнателно „Заслушай се” не споменават никъде това тяхно становище.Защото в него, на последната страница, в т. 2 и т. 3 „Заслушай се” предлагат, забележете отново, ПРИ НАЛИЧИЕ НА ОФИЦИАЛНО УТВЪРДЕНА ОТ ДЪРЖАВАТА ДЛЪЖНОСТНА ПРОФЕСИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА ЗА ПРОФЕСИЯТА „ЖЕСТОВ ПРЕВОДАЧ”, да се изработи „професионална длъжностна характеристика” и пак така ПРИ НАЛИЧИЕТО НА НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА ПРЕВОДАЧИТЕ НА ЖЕСТОВ ЕЗИК (НАПЖЕБ), настояват за създаването на професионална организация на жестовите преводачи!

А сега да се върнем на цитата от началото на разказа на г-жа Борисова, в който се казва, че „Държавните средства е по-ефективно да бъдат насочени към развитието на услуги за тях.” Т. е. „Заслушай се” директно пропагандира парите, отпускани за жестов превод, да се насочат пак така директно към тях, защото, според цитираното от становището им в т. 2 „Заслушай се” чрез своите платформи извършва именно такива услуги и разчита именно на държавните пари. Но и в становището си, и в статията „Заслушай се” си противоречат в много от нещата, които казват. Като например, че от една страна, пак цитирам: „За Даринка предизвикателството в работата й е предаването на информация, която е много нова за глухия човек. Той може да приеме 20-30 процента от нея, тъй като няма време да я осмисли в хода на превода. Това се случва например при превод на конференции, обучения и други събития, на които се поднасят нови знания.” Това означава, че реално „Заслушай се” признават, че е много трудно, почти невъзможно за един глух човек да възприеме в пълната й цялост предлаганата информация чрез жестов превод и същевременно взе един куп пари от спонсори за разработка на платформа, която е пак така почти невъзможна за ползване, защото изисква цели четири неща: достатъчна грамотност, за да се възприема изцяло смисълът на текста (нещо, което глухите деца и ученици доказано го нямат!); интернет връзка; таблет и стенограф. Още нещо – пак така, чрез научни изследвания е доказано, че вниманието и възприемчивостта на глухия човек при жестов превод са активни едва в първите 20 минути. След това психически и умствено той се изморява и започва все по-малко и по-малко да разбира и възприема превода. Именно поради тази особеност още от самото начало в БНТ възприеха практиката да се превеждат с ЖЕ само новините, чиито емисии са краткотрайни по време.

Ще завърша с цитат от разказа на Борис Бъндев, който визира ЖЕ и който е в подкрепа на всичко, което СГБ е направил както за развитието на ЖЕ, така и за членовете с увреден слух:„С малък набор правилно конструирани жестове може да се предаде много информация. Понякога за една дума има пет жеста, а понякога за даден жест няма дума. Днес по света се използват стотици различни жестови езици. Всеки от тях се влияе от културата на съответната държава. Борис разказва, че на Балканите жестовете са по-емоционални, докато в Германия са по-пестеливи. Има и международен жестов език (жестуно), който е в основата си 80 процента от американския, английския и немския и малко славянския. „Но дори и да не го владеят, глухите хора от различни държави могат да се разберат.” – казва той.”В първото издание на „Български жестов речник” основно са ползвани именно жестовите знаци от „Жестуно”, който беше основният интернационален език на 8-я световен конгрес на Световната федерация на глухите, на който СГБ беше домакин. На конгреса на този език се провеждаше цялата комуникация между делегати, гости, лектори и преводачи. И нямаше никакъв проблем при разбирането. Впоследствие следващите речници бяха допълнение към този речник с нови 5 000 думи, които нямаха жестов аналог. Именно тези, новите думи, имаха над 3 жестови знаци, с които се обозначаваше не само смисълът, но и самата дума.

Сега, когато СГБ изрази публично подкрепата си за въвеждането на жестовия език и сме в очакване на резултатите от възложеното изследване на българския жестов език на фондация „Глухи без граници”, от фондация „Заслушай се” започнаха масирана пропаганда срещу СГБ. И това пролича особено силно след срещата, за която става дума в статията и за която се твърди, че са присъствали повечето от организациите на хората с увреден слух у нас (цитат от разказа на г-жа Борисова: „В края на юни част от екипа на фондация „Заслушай се” участва в среща, на която се обсъжда какви да бъдат следващите стъпки за усъвършенстване на текстовете, така че  да бъдат адекватни на сегашното ниво на развитие на жестовия език. Срещата е по инициатива на Асоциацията на гражданите с увреден слух в България и важното е, че на нея успяват да се съберат по-голямата част от организациите, които работят в подкрепа на глухите хора у нас.”). Защото на въпросната среща са били едва три присъствали организации, сред които и „Заслушай се” и фактически срещата е пълен провал, което никак не е изгодно за кампанията за печелене на пари на фондация „Заслушай се”.

Бележка на автора:

Колеги от НГО, написах настоящата статия с намерението да я публикувам именно при вас, тъй като от няколко години ми дадохте възможността да правя онлайн публикации от свое име в сайта и го правех. Но, за голямо мое изумление (не бях влизала доста време в сайта!), разбрах, че авторката на статията е главен редактор, а адресът на сайта е същият, на който е регистрирана и фондацията „Заслушай се”. Публична тайна е, че Българският център за нестопанско право (БЦНП) работи СРЕЩУ политиките на национално представените организации на хора с увреждания (НПОХУ) и това обяснява подкрепата, която БЦНП оказа на „Заслушай се”. Сега, с публикуваната в сайта статия, в която публично и безнаказано се оплюва една авторитетна и с над 83-годишна история организация на хора с увреждания, тази подкрепа става много очевадна. Все пак, в името на журналистическата етика, би било редно да дадете думата и на противната страна, пряко засегната в статията.

Петра Ганчева