Трагедията в Провадия – престъпление и наказание или наказание и престъпление?

 (или как държавата гарантира престъпното бъдеще на децата с тежки съдби)

Тази неделя българското общество бе потресено от новината за двамата братя, единият на 14, а другият на 17 години, които изнасилиха и убиха по особено жесток начин 77-годишна жена в Провадия. Новината за зверското убийство, съвсем естествено, предизвика огромно обществено възмущение, като, отново съвсем естествено, хората поискаха възмездие, а и обяснение как се стигна до тук. Преобладаващите реакции в социалните медии и новинарските сайтове призовават за връщане на смъртното наказание, електрическия стол, но най-вече за възстановяване на трудовите лагери за деца.

Това, с което повечето от коментиращите не са наясно обаче е, че извършителите на бруталното престъпление са именно деца, които от години са били „клиенти“ на системата за борба срещу противообществените прояви, а едното, по-малкото, до преди няколко месеца е било настанено в социално-педагогическия интернат в с. Варненци – за да получи предполагаемо превъзпитание, образование и превенция на рецидива. Предстояло му е съвсем скоро да бъде преместено в друг интернат, този път във възпитателно училище. Самите социално-педагогически интернати (СПИ) и възпитателни училища-интернати (ВУИ) са де факто наследници на трудово-възпитателните училища (ТВУ), призиви за възстановяването на които се чуха при новината за трагедията. Съществуването им е уредено в Закона за борба срещу противообществените прояви (ЗБППМН) още през далечната 1958 г., а наскоро и в новия Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).

Условията, според всеки стъпил на територията на интернатите, са нечовешки, по-злокобни и от тези в затворите за възрастни. И петте интерната в страната се намират на труднодостъпни места, като битовите условия там са по-тежки от всичко мислимо. За достъп до адекватно образование и здравеопазване не може да става и дума, а текучеството на персонала и насилието, включително сексуално, между децата и от възрастните към децата, не би могло да подлежи на редовен контрол. С други думи, последното нещо, до което животът в такива детски затвори би могло да доведе, е превъзпитание и предотвратяване на рецидива.

Въпреки констатациите, че условията в интернатите са нечовешки, и въпреки десетките сигнали за насилие от страна на български и международни институции, през последното десетилетие липсва политическа воля за реформа на системата, а резултатите са налице пред нас. И не толкова подобряване на условията в институциите ще доведе до различни резултати. Доказано е, че отглеждането на деца на такива места влияе сериозно на развитието им и в тази връзка единственото решение е закриване на монолитните структури в тази им форма и създаване на нови центрове за лишаване от свобода, които да могат да адресират тежките проблеми по истински професионален начин.

Сякаш още по-трудна за разбиране е задължителната връзка между от една страна надзора, ограниченията и задълженията на възпитателните мерки, и от друга страна - социалната работа, заедно със специалните образователни и здравни услуги, която работещите системи за детско правосъдие по света са успели да изградят. За съжаление у нас вземащите решения  смятат, че осигуряването на една силно репресивна система, с достатъчно наказания и санкции e  панацея за всеки проблем в поведението на хората, било то и на малолетните деца. За съжаление обаче, такова лесно „решение“ за децата с противоправно поведение не дава отговор на сложните им проблеми. Факт е, че когато едно дете извършва престъпления, става дума за сериозен проблем, най-често за набор от тежки проблеми, които поставят юношата във висока уязвимост^[1]и които изискват компетентен, интензивен, межудинституционален и мултидисциплинарен подход, за да има надежда за положителна промяна. Казано по-просто, комплексните проблеми изискват комплексни решения, с участието на специалисти от различни сфери.

Както повечето от новинарските репортажи и жителите на Провадия разказват, двете деца от години са били познати на местната общност като проблемни деца, без родителска грижа – с баща в затвора и изчезнала майка. Не са посещавали училище. Проблемите в поведението са били естествена реакция на тази ситуация, тъй като криминалните прояви, според изследванията, са един от характерните симптоми при неглижираните деца. Вместо обаче тези прояви да са третирани навреме като високорискови, като знаци за спешна нужда от кризисна медико-писхо-социална интервенция, децата са преминали през мелачката на системата за борба срещу противообществените прояви и през наказателната система. Наложените „възпитателни“ мерки и наказания не са успели да помогнат по никакъв адекватен начин, а последващото настаняване на едно от децата в интернат сякаш поставя финална присъда за съдбата, която очаква малолетните „клиенти“ на системата през остатъка от живота им. Получили са наказание, резултатът от което бе поет от 77-годишната жертва на зверството и от самите извършители с цената на остатъка от собствените им белязани животи.

В деня на зловещото убийство, неделя, 26 ноември, министър председателят Бойко Борисов бе избран за пореден път за лидер на политическа партия ГЕРБ. Ангажиментът за реформа в системата за детско правосъдие сякаш присъства вечно в политическата програма и политическото говорене на управляващата партия, като е бил сред целите на всички кабинети „Борисов“ от 2009 година насам. Нищо обаче от направените обещания не се изпълнява на практика. А същевременно обществото ни става свидетел на окончателно съсипани човешки съдби – както на тези на жертвите, така и тези на извършителите, които някога също са били жетви и деца, викащи за помощ.

От Национална мрежа за децата апелираме към българското правителство, и по-специално към Министерството на правосъдието, да бъде възобновена незабавно работата по продължаване и осъществяване на практика на реформата в системата за детско правосъдие. Това включва отмяна на архаичния Закон за борба срещу противообществените прояви, закриване на институциите, предвидени в него, разкриване на адекватни места за лишаване от свобода и, най-важното – изграждане на връзка със системата за закрила на детето. Това би променило цялостната философия и отношение към децата в конфликт със закона и би въвело съвременни, основани на познанието, подходи за превенция на детската престъпност.

Национална мрежа за децата е обединение на 144 граждански организации, работещи с и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Мрежата работи в четири основни области – Образование, Здравеопазване, Семейство и Правосъдие. Само през 2016 г. организациите членове на Национална мрежа за децата са подкрепили с работата си 79 044 деца и 36 577 семейства. 8 262 специалисти, работещи с деца и семейства в цяла България, са били подкрепени от организациите в НМД чрез обучения, консултации и съвместни дейности – това са социални работници, психолози, учители, съдии, пробационни служители, библиотекари, полицаи и много други.

Вижте повече на www.nmd.bg

[1]9th European Forum on the rights of the child Coordination and cooperation in integrated child protection systemsр 2015