Ученето през целия живот трябва да се насърчава

„Капитал Кариери" и Karieri.bg стартират кампания за модернизиране на образованието за нуждите на бизнеса чрез платформа за дискусии, предложения и действия в „Капитал" и karieri.bg. Платформата ще популяризира също и добри практики на партньорство между бизнеса и висшите учебни заведения. В рамките на проекта издателите ще търсят обратна връзка от държавните структури, както и ще проследяват тяхната реакция и изпълнение на поетите ангажименти.

По повод началото на кампанията, Милена Николова, координатор „Детски политики – образование и здраве" в Национална мрежа за децата  разказа за идеите за реформи в образованието, които неправителствената организация предлага.

Г-жо Николова, бихте ли разказали повече за готвените от Национална мрежа за децата конкретни предложения за реформи в сферата на образованието? 

В България се говори за образователна реформа от много време, правят се различни предложения за промени, но реалните реформи са частични и недостатъчни. Съществуват редица анализи на ситуацията, съпроводени с препоръки за подобряване, както и опити на активни граждани, ангажирани с българското образование в ролите си на учители, консултанти, родители и общественици да водят диалог за целите и визията на българското образование.

Основните въпроси в различните обществени дискусии най-често са необходимостта от промяна в организацията на образователния процес; моделите на управление и финансиране; иновациите в образованието и възможността те да бъдат тествани, валидирани и прилагани; участието и партньорството с родителите, връзката между образованието и професионалната реализация и др.

За нас в Национална мрежа за децата, тези въпроси са важни и несъмнено трябва да получат своите отговори, но ние вярваме, че разговорът за промените в образованието трябва да започне с фундаменталните въпроси: Защо искаме тези промени и какъв е крайният резултат, който образователната система трябва да създава? Каква е мисията на българското образование в 21 век?

В НМД сме разработили визия как си представяме образованието и какви реформи смятаме, че са необходими. Засега продължаваме да събираме коментари от всички наши членове, които са 125 организации от цялата страна. Когато сме готови, ще направим представяне пред медии и широка общественост.

Напоследък у нас се говори активно за алтернативните методи в обучението, те включени ли са във вашата разработка? 

Алтернативните методи със сигурност имат място в обучението и образованието, но те не бива да са самоцел, важно е да се използват съобразно нуждите на децата. В Нaционална мрежа за децата вярваме, че децата трябва да бъдат активен участник в образователния процес, а не просто пасивни получатели на някакво знание.

Истината е, че повечето интервюта с деца показват, че те не правят връзка между това, което учат в училище и уменията и знанията, които им трябват в реалния живот.

Кои са основните промени, които в НМД подкрепяте? 

Вярваме, че трябва да се насърчи качеството в образованието и достъпът до образование. Другото важно нещо, по което Мрежата работи, е ранното детско развитие. Смятаме, че трябва да се насърчава и ученето през целия живот.

Желанието за учене, възможността да си намираш сам информация, да я търсиш критично и да я подлагаш на съмнение, както и да търсиш информация от различни източници, е много важно. Всичко това те кара да се развиваш, държи те буден, нащрек и те превръща в активен гражданин.

По темата за гражданското общество сте доста активни, какво може да се вземе и да се превърне в добра практика? 

Ние вярваме, че гражданските компетентности трябва да бъдат заложени в учебните програми по-сериозно и то не само като отделен модул по гражданско образование, а да бъдат като тънка червена линия, която пресича всеки един предмет.

Гражданските компетентности включват умения как да се държим с хората, как да общуваме, как да търсим информация и да я четем критично, как да вземаме информирани решения, как да се справяме в конфликтна ситуация, как да реагираме така, че хем да отстояваме себе си, хем да зачитаме чуждите свободи – нещо, което много липсва в нашето общество.

Много е важно децата още от ученическа възраст да се научат как да бъдат активни граждани, как да се държат в обществото, да развият умения за взаимодействие с останалите хора, спазвайки техните граници и зачитайки собствените си.

Какви други примери за реформа в образователната система можете да дадете? 

В образованието трябва да се промени качеството. Нужни са модели и добри практики, които подкрепят учителите да се развиват в професията си и да използват различни методи. Вече има много учители, които си позволяват да разместят чиновете в кръг, така че децата да не стоят един зад друг. Така се създава едно усещане за цялост, за включване, за активност.

Това седене чисто физическо един зад друг създава усещането – „Ти си пред мен, аз съм зад теб и ние трябва да се конкурираме." Смятаме, че в обществото ни липсват идеите за общност, за екипност, за това да си помагаме взаимно.

Вярваме, че дори с такива дребни промени можем да се приближим към голямата цел – образование, в което всички са активни участници – деца, родители, учители и директори. Търсим промяна и в принципите в училище, т.е. да се научим да се отнасяме с уважение, да се научим да се чуваме, да се разбираме.

Тук е моментът да поговорим и за квалификацията на учителите. 

Смятаме, че учителите трябва да повишават компетентностите си и то не само тези, които са свързани с преподаването на техния конкретен предмет. Учителите е необходимо да се развиват и като педагози, като хора, които ежедневно работят с деца и младежи – да могат да разпознават симптомите при децата, които са с по-агресивно поведение, да припознават интересите и емоциите на децата, да си взаимодействат с родителите по градивен начин. Вярваме, че включването на родителите в живота на училищата трябва да се насърчава по всякакви начини.

Какво отговаряте, когато чуете стандартните оправдания, че учителите нямат пари и време, за да повишават квалификацията си? 

Даваме си сметка, че в момента учителската професия е с нисък социален авторитет и от нас зависи като общество и граждани да променим това. Важно е родителите да говорят с децата си, да се интересуват от училищния живот, да пазят авторитета на техните учители.

Друго важно нещо относно мотивацията е, че обмяната на опит между учители и училища е също добър работещ модел. Защото, когато един учител види, че едно нещо работи при друг, той се пали и иска да го приложи в своята практика. Ние насърчаваме обмяната на добри практики между нашите членове като Мрежа.

Важно още е началната заплата за учителите да бъде по-висока. А за да привлечем млади хора в клас, освен добро заплащане, трябва да им предложим и възможности да се развиват, да ходят на стаж в други държави, например. Ключово е още от висшето образование по педагогика да тръгне промяната, така че самите учители да са по-мотивирани, да са наясно с това какви възможности има пред тях, когато започнат работа.

Кои реформи смятате, че могат реално да се случат в следващите няколко години? 

Смятаме, че има възможност за промяна, при която ученето да не бъде ориентирано само към знания и към чиста теория, а и към практически умения, към компетентности, които децата изграждат в процеса на учене – социални, емоционални, работа в екип, граждански умения и познания. Всичко това смятаме, че наистина може да се преплете с теорията по всеки един предмет и да се преподава успоредно.

Много е важно и да се включи общността – родители, неправителствения сектор, общините, други активни хора, бизнес организации, които също имат желание да работят с училищата и да се променят нещата с образованието в България – например някои кампании, насочени към корпоративната социална отговорност.

Необходимо е да се променят нещата и с оценяването на резултатите в образованието. В момента има национално външно оценяване, но на практика Министерство на образованието оценява само себе си. Оценителният орган не е независим, той е част от министерството и разбира се, че ако аз оценявам сама своята работа, ще съм склонна да бъда субективна.

Затова смятаме, че е много важно резултатите да се оценяват от независим орган, в който да бъде включен широк обществен съвет от хора от бизнеса, от висшето образование, неправителствения сектор, родители, граждани.

Много е важно и да се оценяват резултатите на входа и на изхода. За да се проследи развитието и какво се е променило в работата с децата. Липсват анализи и това е проблем, защото няма върху какво да стъпим и да кажем – подобрили сме се или не и да търсим причините за това.

От професионалния си опит преди Национална мрежа за децата сте работила и за един конкурс за млади предприемачи, с какво се отличават тези младежи? 

Наистина има млади хора, които търсят изява чрез предприемаческа идея, чрез финансиране от бизнес инкубатор или бизнес ангел. Те за радост не са малко, проблемът е как да ги задържим в България, как да им дадем възможностите да се развиват в посоката, която те търсят и желаят и да направим така, че цялата образователна, бизнес и обществена среда да бъде приятелски настроена.

Мисля, че това, което обединява тези млади хора е, че те наистина са отворени към новото, към знанията, търсят информация от различни места, проверяват, подлагат я на съмнение, експериментират, не се страхуват да бъркат.

Много е важно още в ранна детска възраст децата да ги насърчаваме да търсят решения и начини да постигнат добри резултати, да не се страхуват, ако сбъркат, а да пробват пак и пак, докато не намерят себе си и не видят това, което ги интересува и вълнува истински.

Какво бихте добавили като предложения за промени във висшето образование? 

Добре е да се насърчава конкурентността, но и работата в екип. Да се учим да подлагаме на съмнение информацията, която получаваме, да търсим различни гледни точки. Ако един преподавател в университета поднася малко по-провокативно информацията, насърчава младите хора да бъдат критично настроени и да търсят различната гледна точка, мисля, че това ще помогне на студентите не само в специалността, която изучават, но и по-нататък в живота.