За правото на достоен живот

Била съм на всичките протести на хората с увреждания. Първият бе през свирепата и безумно гладна 1990-а. Последният, който снимах и отразих във вестник „Тишина”, беше на 10 ноември 2008-а г., когато представителите на медиите бяха едва няколко души. Днес, десет години по-късно, на 11 април, 2018-а, бях на сцената сред колегите, с които снимахме многохилядното множество на хора с различни увреждания. Представителите от 18 организации на и за хора с увреждания пристигнаха в столицата с 90 автобуса от цялата страна - някои бяха потеглили още преди зазоряване. Там, на площад „Независимост” в столицата, заедно с инициаторите и организаторите на протеста (сред които са и от КТ „Подкрепа”, и от сдружение „Солидарна България” и други), скандирахме единогласно: „Реформа – ДА! Но не така!” и заявихме категорично, че искаме да има реформи, но не такива, които отнемат права и доходи. Да има адекватна, а не фиктивна помощ за трудова интеграция и да бъдат включени в обсъждането на всички детайли по реформите.

Смея да твърдя – този национален протест срещу готвената реформа в ТЕЛК, насочена и срещу отнемането на инвалидните пенсии на работещите от нас, само часове след като приключи, бе подобаващо отразен и онлайн, и в телевизиите.

Единственото, което все още не знам със стопроцентова сигурност, е дали наистина ни разбраха за какво протестираме и защо, тъй като още онзи ден д-р Боряна Холевич, председател на Сдружението на лекарите от ТЕЛК-София, публикува пост във фейсбук мрежата, адресиран до предаването „Преди обед” на НОВА ТВ: „На вниманието на водещите на „Преди обед”! Позволихте в предаването ви да бъдат унижени стотици хиляди хора с увреждания, че протестирали за 20 лв. на 11.04. Извинете се, засрамете се и се запознайте с исканията на протеста!”

А те, нашите искания, са простички и ясни: НЕ ПО ТОЗИ НАЧИН! НЕ ПОСЯГАЙТЕ НА МАЛКОТО, КОЕТО ИМАМЕ! ПОСТАВЕТЕ СЕ НА НАШЕТО МЯСТО, ОПИТАЙТЕ СЕ ДА ЖИВЕЕТЕ С МИЗЕРНА ПЕНСИЯ И БЕЗ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА НИКАКВИ ДРУГИ ДОХОДИ ПОРАДИ УВРЕЖДАНЕТО – И ТОГАВА ЩЕ ВИДИТЕ ЗАЩО ПРОТЕСТИРАМЕ.

Да, протестът днес беше именно за това – ЗА ПРАВОТО НА ДОСТОЕН ЖИВОТ. Същото това право, за което толкова пъти излизахме на протест от 1990 г. до сега и не успяхме да постигнем - въпреки конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Въпреки директивите и резолюциите на ЕС и ЕК в защита на хората с увреждания. И въпреки здравия разум, който би трябвало да съществува в поне малка част от управляващите, решили да приложат метода на тотален геноцид срещу най-уязвимата част от българския народ – хората с увреждания.

Преди началото на протеста прозвуча химнът на Република България. „Цивилизационното ниво на една държава се мери по това, как тя се отнася към хората с увреждания – обяви водещият. И продължи: – Следователно ние сме ядрото на цивилизацията. Нещо повече – без нас няма цивилизация. Днес сме тук, за да изразим волята на хората с увреждания. Днес сме тук, за да се чуе ясно, че над 200 000 българи не са забравени. Независимо, че по нареждане на  премиера Бойко Борисов бяха оттеглени предвижданите промени в  медицинската експертиза, за нас това не е повод за радост. Ние искаме ясна отговорност, подкрепа и най-вече гаранции за всички политики, които са за нас, хората с увреждания. Искаме това, което се прави за нас, да е с нашето участие. Искаме всички ние заедно с правителството, президента, депутатите и общините да се обединим около зачитането на европейските практики и стандарти в тази област, както и Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН да стане реалност. Реалност, която ще осигури достъпност – един ключов елемент за нашия живот. Подходящо образование и професионална квалификация, които да водят до реална интеграция. Трудова заетост както в специализирана, така и в обичайна икономическа среда за достойни доходи. Достъпно здравеопазване за  всички. Рехабилитация, чрез която да е възможно да бъдем пълноценни граждани. Ние сме за реформи, които ще ограничат корупционните практики, които ще повишат контрола върху публичния финансов ресурс и които ще гарантират ефективното му управление. Ние сме за всички действия, които са с цел повишаване на качеството на живота на нас, хората с увреждания. Но нека ясно да се чуе, че твърдо сме против реформи, които отнемат права!”

След това бе обявена минута мълчание за всички наши приятели, бащи, майки, синове, дъщери и близки, които си заминаха без време…

След това, водещият, за да елиминира всякакво съмнение за политическа или каквато и да било пропаганда, обяви организаторите на протеста: Съюз на инвалидите в България, Съюз на слепите в България, Съюз на глухите в България, Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения, Център за психологически изследвания, Асоциация на родители на деца с епилепсия, Национална асоциация на сляпо-глухите в България, Национално сдружение на работодателите на хората с увреждания, Българска асоциация „Диабет”, Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите в България, Асоциация на родители на деца с нарушено зрение, Асоциация на родителите на деца с увреден слух, Национален съюз на трудово-производителните кооперации, Българска асоциация за невромускулни заболявания, Национален център за рехабилитация на слепи, Национална организация „Малки български хора”, Българска асоциация за рекреация, интеграция и спорт, Национална потребителна кооперация на слепите в България. Председателите и представителите на всеки от тях един след друг заставаха пред микрофона.

Първа бе Адриана Стоименова,  заместник-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, която подчерта: „Искаме да се чуе нашата дума, да се чуе това, от което имат нужда нашите деца, нашите семейства, нашите близки. Искаме реформи, които не отнемат права. Стана ясно, че най-болните и ощетени хора в нашата държава – хората с увреждания ще бъдат оценявани дали са работоспособни и доколко, но ще загубят и правото си – изцяло или частично, на компенсиращия доход – пенсия, който е 241 лева.”

 Председателят на Съюза на инвалидите в България Красимир Коцев заяви: „Хората с увреждания искаме качествено здравеопазване и медицинска рехабилитация, достъпна архитектурна среда и транспорт, както и адекватно образование и европейска политика за трудова заетост.”

„Прекалено много търпение проявихме, изчерпахме всички форми на възможен диалог, на компромиси. Имаме нужда от нов вид интеграционни добавки. Без комплексен подход при реформите в ТЕЛК протести на хора с увреждания винаги ще има!”, каза Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите в България.

Веска Събева, председател на Асоциацията на родителите с епилепсия, беше категорична, че подкрепата за семействата с деца с увреждания е нулева.

А Мария Недялкова от Асоциацията за лица с интелектуални затруднения попита: „Като си замина от този свят, моята дъщеря как ще си плаща тока, хляба и сметките си със 144 лв. пенсия?”

Безкомпромисно и категорично председателят на Съюза на глухите в България Николай Нинов заяви: „Няма да отстъпваме! Ще се борим за достоен живот, докато постигнем победа! Няма да се предадем!”

Недвусмислено правителството даде да се разбере, че бавно, но сигурно, под завоалирана форма ще приложи в действие някогашната политика на Хитлер за унищожение на хората с увреждания. Защото другояче няма как да се нарече това, че даваш на напълно глух и лишен от говор човек 90% слухова загуба на едното и 80% - на другото ухо с възможност за слухопротезиране, отнемаш пенсията му по инвалидност и го пращаш на... трудовата борса. Където е обречен да умре от глад!!! Защото този човек няма как да комуникира с чуващи хора без помощта на преводач на жестов език. И е немислимо зад всеки един като него да стои по един такъв преводач на работното му място, за да му превежда какво се иска от него и как да го направи… Написаното се отнася не само за глухите, но и за сляпоглухите, за незрящите, за хората в инвалидни колички, за майките на деца с увреждания. Затова и писах по-горе, че ако всеки един от авторите на подготвената наредба за реформа в ТЕЛК от Министерството на здравеопазването се беше поставил и беше живял на нашето място – този абсурден проект на наредба нямаше да го има. Изобщо!!!

Протестът на всички нас, събралите се над 6 500 души от цялата страна, бе подкрепен и от Европейския форум на хората с увреждания – организация, която обединява всички хора в неравностойно положение и ги представлява  пред европейските институции. Нейният официален представител бе Родолфо Катани, член на Борда на Европейския форум на хората с увреждания и председател на комисията за връзки с Европейския съюз към борда на Европейския съюз на слепите, който съобщи: „80 милиона хора с увреждания в този момент са с вас и ви подкрепят. Ние всички се борим за справедливост и равноправие. Хуманността и солидарността са важни за този протест. В момента се борим с нещо, което се прави срещу хората с увреждания.” И посочи, че: „Правителството в България трябва да се откаже от тази реформа и да започне разговори с организациите на хората с увреждания. „Срам” - трябва да кажем всички заедно тази дума. Държавата иска да вземе пенсията за инвалидност като казва, че хората с увреждания трябва да работят и същевременно не осигурява възможности за работа, достъпна архитектурна среда и транспорт!” Катани изтъкна още, че интеграцията е човешко право: „Не искаме пожертвования - искаме права”, настоя той, като подчерта колко е важно да се борим за правата на жените с увреждания, децата с увреждания, хората в трета възраст с увреждания, които по думите му са двойно дискриминирани и се нуждаят от защита и подкрепа.  И повтори, че държавата изобщо не спазва принципите на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, която беше ратифицирана през 2012 г.

Най-силните и точни думи в наша подкрепа бяха казани от инж. Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа”: „Знаете ли какво е да не виждаш светлината? Знаете ли какво е да не чуваш реката? Знаете ли какво е да не можеш да кажеш на детето си: „Обичам те!”. Знаете ли какво е да не можеш да помръднеш от дома си без помощни средства? Знаете ли какво е животът ти във всяка секунда да зависи от хапчета и инжекции? Да не можеш да ходиш по улицата, защото си един метър по-нисък и хората не те виждат? Давате ли си сметка какво е коствало на всички тези хиляди души да дойдат тук? Притиснати от притеснение и страх, тези хора въпреки всичко са дошли, за да кажат на управляващите, че вършат глупости. Това не са хората с черните джипове със стикер за инвалидност, които паркират на местата за инвалиди. Това не са таксиметровите шофьори с пенсия за инвалидност с придружител. Това не са здравите и прави хора, които с рушвет са взели такава пенсия. Това са хора, които наистина страдат. Тази реформа трябваше да почне от хората, които несправедливо ползват ресурса, който е предназначен за хората с увреждания. Но това не се случи. Тази реформа е гавра и подигравка!”

Изказаха се също и д-р Боряна Холевич, председател на Сдружението на лекарите от ТЕЛК-София, която настоя час по-скоро да се въведе електронната здравна карта, да се създаде и приеме Закон за личната помощ и да се утвърдят предложените от лекарите промени в реформата за ТЕЛК. Павел Савов, председател на Българската асоциация за рекреация, интеграция и спорт, попита: „Говори се за „фалшиви” ТЕЛК решения. Самата дума „фалшиви” показва, че това е престъпление. Не мога да разбера как това, че сме хора с увреждания, ни прави съпричастни към това  престъпление?”

Говориха още Стилиян Баласопулов, председател на Националния съюз на трудово-производителните кооперации, Светльо Чернев, председател на Националната организация „Малки български хора” и Виолета Антонова от Българската асоциация за нервномускулни заболявания. Невъзможно ми е да цитирам всички изказвания. Но във всяко от тях прозираше неистовата болка, мъка и страдание, породени от неадекватното отношение на държавата към всички хора с увреждания. И решимостта да се борят докрай за правото на достоен живот.

Накрая Адриана Стоименова обяви: „Отидохме в Министерски съвет и се върнахме, защото ни казаха да отидем и да внесем протестната нота в приемната, но това сме го направили отдавна. Предстои да се срещнем и разговаряме с министрите от двете министерства, натоварени с реформата – здравното и социалното. Ако исканията ни не бъдат приети, следващия месец ще бъде проведен втори национален протест” – завърши тя.

Междувременно от БСП разпратиха позиция до медиите, в която се казва, че партията подкрепя исканията на хората с увреждания. На протеста бяха народните представители Георги Гьоков и Николай Цонков, както и лидерът на АБВ Константин Проданов.

На следващия ден след протеста – 12 април – пред медиите беше разпространено съобщение от премиера Бойко Борисов и министъра на труда и социалната политика Бисер Петков: „Ще работим заедно по реформата в системата на ТЕЛК-овете с хората с увреждания. Разговорите, които ще доведат до промени в начина на отпускането на инвалидни пенсии, ще започнат още от днес. Относно комисиите в ТЕЛК – ще използваме всички ресурси на държавата за по-голям контрол" – каза още премиерът Борисов.  Той направи изявлението си след заседанието на Министерския съвет, докато пред сградата течеше голям протест на организации на хора с увреждания. Според премиера проблемът с пенсиите за инвалидност започва именно в комисиите, определящи процента на инвалидност, от който зависи и размерът на пенсията: „Защото оттам започва преди всичко проблемът. Целта ни е да остане повече ресурс за тях, а не да се пренасочва на друго място. Това, върху което колегата Симеонов (вицепремиерът Валери Симеонов) със своите експерти работи от 5 месеца, е не да бъдат ощетени дадени хора, а да се направи така, че средствата от тези фалшиви ТЕЛК-ове да останат за тези, които действително имат нужда от тях. Най-малко не сме мислили на някого да навредим. Точно обратното. Но хора, които не заслужават и са взимали тези пари и продължават да ги взимат, или има корупционни схеми в ТЕЛК-овете, това не може да продължи. От години работим прекрасно с всички организации на хората с увреждания, които са на протеста. Разбирам тяхната болка, но те са и наши съюзници.”, заяви Борисов и допълни, че „тези 1.7 млрд. лв., който сега отиват за инвалидни пенсии, няма да бъдат намалени. По настояване на коалиционните партньори от „Обединени патриоти” в управленската програма на кабинета е записано, че всички пенсии ще бъдат увеличени, след като се преизчислят всички пенсии, отпуснати преди 2010 г. със средния осигурителен доход за 2009 г. със средствата, спестени от неправомерно отпуснати инвалидни пенсии”. Премиерът даде и уверението, че „утре и в следващия ден представителите на протестиращите ще могат да се срещнат със социалния министър Бисер Петков, както и с вицепремиерите Валери Симеонов и Томислав Дончев. Заедно с тях ще могат „точка по точка, детайл по детайл, да обсъдят всяко едно нещо, което ги тревожи”. Социалният министър очаква организациите на хората с увреждания да обяснят предложението си за реформа в ТЕЛК. Другият проблем, който трябва да бъде обсъден, е обвързване на интеграционните добавки с прага на бедност или с минималната работна заплата, както и да не се дават пари на ръка за медицински изделия за хора с увреждания.

Петра Ганчева