Центъра за независим живот: Законопроектът за лична помощ на Манолова не отговаря на Конвенцията на ООН

Предложеният от Мая Манолова проектозакон за лична помощ на хората с увреждания не съответства на принципите, ценностите и разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Това е становището на Центъра за независим живот, изпратен до медиите.

Законопроектът за личната помощ, разработен от Омбудсмана на Република България Мая Манолова има архаичен подход към социалните функции и възможности на държавата. Той съдържа разпоредби, отклоняващи се от горепосочените принципи и изисквания на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Това се казва в Становище на Центъра за независим живот за посочения проектозакон.

От Центъра разясняват какво е лична помощ. "Личната помощ е "инструмент, който дава възможност на човека с увреждане да води независим живот (НЖ). Личната помощ (ЛП) представлява директно и целево финансиране на хора с увреждания, за заплащане труда на асистенти, от каквито се нуждае човекът поради наличие на увреждане. ЛП следва да се предоставя въз основа на индивидуална оценка на потребностите в зависимост от житейската ситуация на всеки човек и по цени, които съответстват на цената на труда на вътрешния пазар.

Хората с увреждания трябва да имат право да наемат и управляват своите асистенти и да избират модела на заетост, който е най-подходящ за нуждите им. Средствата, отпускани за ЛП трябва да покриват заплатите на личните асистенти, осигурителни вноски за сметка на работодателя, както и разходи, свързани с предоставянето на самата услуга, като административни разходи и колегиална подкрепа за ползвателя на лична помощ", се казва в становището на Центъра. (http://www.enil.eu/wp-content/uploads/2012/05/Definitions-Bulgarian-1.docx)"

Личната помощ гарантира на човека с увреждане независимост на всички нива - битово, гражданско, лично, независимост и от семейството.

Разбирането, че човекът с увреждания трябва да е независим, включително и от роднините си, е рядкост, пишат от Центъра.

Проектът на Закон за личната помощ, предложен от омбудсмана, поставя асистентите и доставчиците на услуги в центъра на регулацията. Доказателство в тази посока са множеството изисквания към асистентите и широките контролни функции на доставчиците не само по отношение на паричните разходи, но и на качеството на услугата. Това противоречи на основната характеристика на ЛП, съдържаща се в посоченото по-горе определение на Европейската мрежа за независим живот.

Доставчикът на услугата, не е осигурен финансово под формата на процент допълнение към часовата ставка за администриране на услугата. Според хората от Център за независим живот това ще доведе до монополна позиция на общинските администрации като доставчици на услугата и ще елиминира неправителствените организации или други частни доставчици на услуги от пазара на услуги. Това нарушава правото на всеки човек с увреждане да избира своя доставчик, смятат те.

Часовата ставка - 1,1 пъти размера на минималната работна заплата за страната, нарастваща до 1,5 към 2021 година - няма да позволи на хората с увреждания да си наемат асистенти на пазара на труда при спазване на трудовото законодателство. Опитът показва, че при такава ставка, каквато в момента се прилага по Наредбата на Столична община за предоставяне на услугата "Асистент за независим живот" над 90% от ползвателите живеят на един същи адрес със своя асистент. Това предполага, че асистентите са роднини на човека с увреждане. Това води до двойна зависимост - емоционална привързаност, както и финансовата зависимост на асистента-роднина, който се откъсва от пазара на труда и става напълно зависим от плащанията като асистент.

Така предлаганата "лична помощ" няма да доведе до никаква промяна в живота на човека с увреждане, категорични са от неправителствената организация.

Нещо повече, ниската часова ставка може да доведе до спекулиране с нуждата от часове - понякога оправдано, друг път користно. Ще се надписват часове, ще се изкривява отчетността, за да си осигурят повече ресурс за задоволяване на потребностите или за доход в семейството. Допълнителна предпоставка за това е липсата на лимит от часове месечно, при наличие на ограничения за ползване на часове за лична помощ от роднини като асистенти. Това създава потенциал за множество обжалвания на решения за предоставяне на лична помощ, пишат от неправителствената организация.

За хората с увреждания, които нямат семейства или роднини законопроектът на Манолова, не дава отговор на този въпрос. Тези хора ще попаднат в институции, смятат от неправителствената организация.

Комитетът на ООН по правата на хората с увреждания излезе с Общ коментар № 5 по член 19 от Конвенцията за правата на хората с увреждания от 31 август 2017 г. Той съдържа ясни указания по същността на личната помощ като инструмент за независим живот в общността на хората с увреждания. (https://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CRPD/C/GC/5&Lang=en).

"Законопроектът за лична помощ на Мая Манолова надмина пакетчетата кафе от типа 3 в 1", така Миряна Сирийски, програмен директор на фондация "Светът на Мария", оцени продукта на Мая Манолова.

"Ппретенцията на законопроекта е за механизъм, разписването му е като за социална услуга, а истината е, че предлага финансова подкрепа за семействата на хората с увреждания. Това обаче не означава - автоматично - по-добро качество на живот за самите хора с увреждания, смята Сирийски.

Тя изтъкна, че по време на обсъждането на законопроекта на омбудсмана са били разделени едни майки на деца с увреждания срещу други. "Никой не се запита как А.Н. - практикуващ адвокат в инвалидна количка на 50 години без семейство и с тежки декубитални рани ще живее "дълго и щастливо" с лична помощ, която се заплаща от държавата по 1.1 пъти минималната работна заплата на час", каза Миряна Сирийски.