Плащаме огромни здравни разходи за производството на ток от въглища
20 ноември 2018 г.Позиция
Общо 7 хил. дни със симптоми на астма сред
децата, 150 случая на хроничен бронхит при възрастните, 80 хил. работни дни в болничен
причинява ТЕЦ Марица изток 2, най-голямата електроцентрала на въглища на
Балканите. Това показва компютърен модел на замърсяването, публикуван в доклада “Last Gasp: The coal companies making Europe
sick” на международната коалиция Europe Beyond Coal, която обединява
правозащитни, екологични, професионални и пациентски организации. Използваните
данни са официалните от 2016, публикувани от Европейската агенция по околна
среда.
Най-тежко последствията от замърсяването се усещат в района на южна България и северна Гърция. Българският енергиен холдинг, собственик на държавната ТЕЦ, се нарежда сред десетте компании, производители на електроенергия от въглища, които причиняват 2/3 от случаите на здравни проблеми вследствие на замърсяването на въздуха в Европа.
Въпреки данните за замърсяването и неговите здравни последствия, ТЕЦ Марица изток 2 ще продължи да работи и след 2021 година. Това е възможно, тъй като държавната централа е на път да получи дерогации (отлагане) от прилагането на по-строги норми за отделяне на вредни емисии във въздуха. В една от най-бедните държави от ЕС плащаме и втората най-скъпа "здравна цена" на континента и производството на 1 мегаватчас енергия в България означава 93 евро за здравни разходи. Това е значително повече от средната цена за Европа — 53 евро. Общата тежест за здравната система на Европа се равнява на 22 милиарда.
„Не е новина, че тецовете замърсяват. Новина ще бъде, когато осъзнаем проблемът и започнем да мислим за алтернативи. А те съществуват — българите могат да произвеждат 26% от необходимото електричество за страната до 2050 година. Системата е стара и има нужда от реформа”, заключва Меглена Антонова, координатор Климат и енергия в Грийнпийс — България.
1] „За Земята — достъп до правосъдие“ e организация, която се състои от „За Земята“ и „Грийнпийс — България“.
Най-тежко последствията от замърсяването се усещат в района на южна България и северна Гърция. Българският енергиен холдинг, собственик на държавната ТЕЦ, се нарежда сред десетте компании, производители на електроенергия от въглища, които причиняват 2/3 от случаите на здравни проблеми вследствие на замърсяването на въздуха в Европа.
Въпреки данните за замърсяването и неговите здравни последствия, ТЕЦ Марица изток 2 ще продължи да работи и след 2021 година. Това е възможно, тъй като държавната централа е на път да получи дерогации (отлагане) от прилагането на по-строги норми за отделяне на вредни емисии във въздуха. В една от най-бедните държави от ЕС плащаме и втората най-скъпа "здравна цена" на континента и производството на 1 мегаватчас енергия в България означава 93 евро за здравни разходи. Това е значително повече от средната цена за Европа — 53 евро. Общата тежест за здравната система на Европа се равнява на 22 милиарда.
„Не е новина, че тецовете замърсяват. Новина ще бъде, когато осъзнаем проблемът и започнем да мислим за алтернативи. А те съществуват — българите могат да произвеждат 26% от необходимото електричество за страната до 2050 година. Системата е стара и има нужда от реформа”, заключва Меглена Антонова, координатор Климат и енергия в Грийнпийс — България.
1] „За Земята — достъп до правосъдие“ e организация, която се състои от „За Земята“ и „Грийнпийс — България“.
Източник: Eкологично сдружение „За Земята" , 20 ноември 2018 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
17 юли 2024 г. Позиция
Зелено селско училище приобщава деца от различни етноси към опазване на околната среда
Проектът на Фондация „Ботаника Лайф“ е част от финалистите в деветото издание на Vivacom Регионален грантНад 60 деца с различна
29 май 2024 г. Позиция
Българска фондация Биоразнообразие: Субсидии за животновъди са нужни, но извън Националните паркове
Националните ни паркове са място за опазване на дивата природаКоалиция „За да остане природа в България“ подкрепя всички усилия
24 април 2024 г. Позиция
Проектът за подобряване корабоплаването по Дунав търси финансиране без оценка на въздействие върху околната среда
Местообитанията на есетрите в българския участък са пропуснати от доклада, подготвящ оценкатаМинистерството на транспорта и
