Маргарита Илиева, БХК: Виновни за случая в Розово са полиция, местна власт, партии, главният прокурор...

29 април 2014 г.Позиция

Инцидентът в село Розово показа как, независимо че според властите ситуацията с бежанците е овладяна, не е решен основният проблем - как чужденците, търсещи закрила, ще могат да започнат живота си отново в България. В тази ситуация е изключително важно да не останем само до нивото на превръщането на хората от Розово във виновници, а да потърсим факторите, заради които като общество не можем да приемем различните и да се опитаме да променим нагласите. "Дневник" ще продължи да следи темата. Търсим позицията на министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев, на парламентарните партии и опозицията, на други институции, които до момента продължават да мълчат.

Разговаряме с директора на правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК) адвокат Маргарита Илиева за това как се е стигнало до случая "Розово" и кой всъщност носи вината за това.

Как се стигна до "инцидента" в Розово? Сякаш институциите в лицето на МВР и Агенцията по бежанците си харесаха да повтарят, че "бежанската вълна е овладяна" и с това всичко по темата е приключило?

- От повече от половин година висши държавни функционери, както и политици свободно подбуждат към страх, омраза и дискриминация срещу сирийците, търсещи закрила тук. Да започнем с министъра на полицията, Йовчев. Този ретрограден, путински тип властник, моделен кадър на службите за сигурност, направи всичко възможно, за да настрои населението на вълна "бежанците са заплаха". То не бе ограда на границата, не бяха изявления, че "не сме се срещали с по-тежко предизвикателство за националната сигурност през последните години", че бежанците били "проблем на всички институции" и че "бежанската вълна от Сирия към България заплашва цялата нация", не бе употреба на граничните полицаи като инструменти за насилие с цел безогледно отблъскване на хора.

Сега обаче, когато бежанци са физически застрашени от национално несигурните селяни в Розово, този министър мълчи и бездейства – полицията сякаш не съществува в Розово, както и никъде другаде, където чужденците стават мишена на насилие, каквито случаи има вече десетки. Няма изявления, че търпимостта към такива престъпления ще е нулева. Защото не е и няма да бъде такава, докато институциите са оглавени от подобни обществени манипулатори.

Според Йовчев проблемът "все още" не бил "съизмерим с катастрофа, но обществото трябва да знае, че предстоят трудни моменти". Аха, да - ето ги трудните моменти, вече се случват в Розово, с комплименти от агентите на националната сигурност.

Да вземем, по-нататък, пропагандаторите на омраза от "Атака", в това число и депутати, и неонацистките кандидат-политици, на които медиите осигуриха завидна трибуна през късната есен.

Парламентарно представената "Атака" организира протести срещу бежанците по места, за да насъсква хората да се противопоставят на лагери в техните региони, като този в Сливен на 24 ноември 2013 г. Да вземем и бодрите местни власти, които също се включиха със самоинициативи.

През ноември 2013 г. на сайта на община Царево излезе молба към загрижените жители "в случаите на забелязани лица в пограничните райони, около населените места и пътищата, отговарящи на профила на бежанци, да позвънят на тел. 112 или да съобщят в най-близкото поделение на МВР".

Да вземем и главния прокурор, който демонстративно заяви, че ще прати прокурорски подкрепления на границата да преследват наказателно влизащите през нея - понеже не търсят убежище, а са едни престъпници. Този главен прокурор не е казал, че прокурорските сили ще се насочат срещу всеки акт на престъпна расова омраза, без значение, че такива вече има много и те стават групови и все по-дръзки. Крещят дейците в камерите и микрофоните на обществената трибуна, че правото е тяхно, а прокуратурата се почесва. Нека се почесва. Нека прашасва Наказателният кодекс. От това знакови дела не стават.

Хората от село Розово ли са единствените виновни? И каква е вината?

- Виновни са всички, независимо дали са селяни или вицепремиери, които подбуждат към расова омраза и дискриминация и които извършват действия на такава. Ще цитирам няколко норми от законите на България (вижте най-долу в текста):

България е правова държава, а това означава, че за нарушение на нейните закони се носи отговорност. Така че, на първо място, отговорността е правна. Правова държава се гради. Тя не се спуска от нищото с магически жест. Тя е плод на труд, а не привилегия. Този труд се дължи, на първо място, от институциите, които съвестно и неотклонно трябва да прилагат закона спрямо всеки.

Законът важи за всеки. Същото е валидно и за едно демократично общество - то изисква последователни, упорити индивидуални и колективни усилия по отказ от омраза, агресия, насилие и погазване на достойнството и правата на другите.

Българите обичат да живеят с лъжи и измислици за себе си, с които успокояват чувството си за собствена (не)значимост. Любима им е лъжата, издигната в официална и неофициална пропаганда от десетилетия, че българите били "толерантни" и "гостоприемни". Тази пропаганда започва още от началното училище и фалшифицира възприятията на децата, някои от които вследствие ще се превърнат в расисти, които необезпокоявано презират различните, защото имат изначална индулгенция, че са "толерантни".

Съвсем малко интелектуална честност е нужна, за да се види през кадрите от Розово, че това съвсем не е така. Малко честност, но на сериозна цена – отказ от илюзорната сигурност в полза на трудната, създаваща несигурност истина за действителността и за личната отговорност за нея.

Защото не само селяните в България си позволяват расистка безотговорност – впрочем, събитието в Розово не е прецедент: през 90- те години редица български села се самоорганизираха за етническо прочистване на ромите чрез палежи и агресивни тълпи; да не говорим за Катуница преди няколко години – та, не само селяните: много лица от образования и уж културен елит си позволяват да изразяват пренебрежение, което варира между подигравателна надменност и снизходителна покровителственост спрямо хора с по-тъмен цвят на кожата, дали ще са араби, роми, африканци, индийци или други; особено ако са роми. Тези "културни" хора също носят отговорност – селяните в Розово са само върхът на общия айсберг.

Как може да се излезе от ситуацията и да се предотвратят подобни прояви?

- Равно, неотклонно, последователно прилагане на закона, придружено с осмислящи го публични изявления на властници. Законът забранява пропагандата на омраза и дискриминация, така че прилагането му ще ограничи публичното разпространение на фалшивата идея, че може безнаказано да се сее нетърпимост към различните. Докато не се прилага законът, всяка друга мярка като образование, популяризация и обществени разисквания ще има половинчат ефект. Така е, защото единствен законът поставя нещата на вярната основа: расисткото поведение не е просто нехубаво; то е неправда и не е разрешено. Расисткото насилие – словесно или физическо, е престъпление.

Престъпления никой не може да върши, това не е въпрос на избор. Етиката е въпрос на избор, но законът е друго. Без закон няма нито лично достойнство, нито общество. Когато законът се пренебрегва, етиката се превръща в целесъобразност: добри сме, ако искаме. "Еми, не искаме", казват героите на националното чувство от Розово.