Лимитът на направления вреди на болните

08 май 2014 г.Позиция

Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация:

- Д-р Хасърджиев, през почивните дни е имало много опашки пред спешните отделения в страната. Болни са чакали с часове, за да влязат при лекар. Това означава ли, че има нещо сбъркано в системата, след като всички масово отиват да се лекуват в спешните отделения?

- Моделът е сбъркан. Ние отдавна алармираме за този проблем. В момента системата предполага, когато човек има проблеми в празничен ден, да се обърне към спешните кабинети. Факт е, че общопрактикуващите лекари са задължени 24 часа в денонощието да бъдат на разположение на пациентите, без това да е уредено по някакъв начин примерно с някакви практики. Трябва да има система, която да регламентира към кого да се обръщат пациентите в празнични дни, но най-лесният вариант за болния, когато не може да открие джипито си, е да потърси спешния кабинет, където би следвало да му окажат помощ. Именно поради тази причина се получават подобни струпвания, което не е редно в никакъв случай. Това показва лоша организация на системата.

- Според вас, ако има дежурни кабинети, както беше някога, това няма ли да опрости нещата?

- Категорично трябва да има някакъв вариант, при който пациентът да знае към кого да се обърне. Дежурни кабинети ли ще са, клиники от доболничната помощ, които на ротационен принцип да оказват помощ, за да може да се избегне това струпване на пациенти по празничните дни пред всеки спешен кабинет.

- Достатъчно изяснен ли е статутът на джипито?

- Статутът на джипито е доста изяснен, знае се и каква трябва да бъде неговата роля. Така нареченото джипи е семеен лекар и той трябва да полага цялостна грижа за семейството и за пациента. Но не е измислено как да се организират нещата във времето, когато този лекар има нужда от почивка. Има достатъчно добри практики в света, които биха могли да се заимстват, но в България те не се прилагат, вероятно по финансови причини.

- Описан бе и случай, при който в един от спешните кабинети в Несебър са отказали да превържат ухапано от куче момиче под предлог, че нямат марли?

- Липсата на консумативи не е изолиран случай. Винаги сме казвали, че един от главните проблеми на здравеопазването ни е недофинансирането.

- В момента един друг проблем е хроничната липса на направления. Наистина ли джипитата търгуват с тях?

- Много се съмнявам, че се извършва търговия с направления. Доколкото ми е известно, чисто физически няма как това да се случи по простата причина, че тези документи се отчитат, така че едва ли с тях се извършва търговия. Големият проблем при тях е така нареченият лимит. И като няма направления, тъй като общопрактикуващите лекари са санкционирани, ако надвишат лимита, те спират да издават направления. Тогава, ако болният има належаща нужда от лечение, той отива и плаща за преглед при частен лекар. Тези ограничения вредят на пациентите. В момента системата фактически ни кара да харчим повече, когато имаме нужда от лекарска помощ.

- Доста сериозен е проблемът с реформата на спешната помощ. Ако тези отделения на болниците преминат на подчинение на центровете по спешна помощ, това няма ли да улесни работата?

- Това е организационен проблем, но и въпрос на политическо решение. Факт е обаче, че спешната помощ се нуждае от много сериозна реформа и бързо да се намерят пари за нея. Защото тези средства могат да накарат специалистите да работят. Каквито и реорганизации да се правят, ако не се намерят достатъчно средства, те са обречени на тотален неуспех.

- Имаше идея линейки да дежурят на бензиностанциите. Какъв е вашият коментар?

- Това е идея, която се прилага в някои държави и няма как да отречем, че е работеща. Проблемът у нас е, че за да се стигне до реализацията й, тя трябва да е част от цялата концепция за реформа. Трябва да има реорганизация, защото всички знаем за огромното забавяне на линейките в някои случаи. В много държави има опит в това отношение. Дали колите ще чакат по бензиностанциите, дали ще се включат други налични структури на държавата като пожарните команди, както е в Румъния. Там екипите са обучени да оказват първа помощ, докато дойде лекарят. Това е опит, който трябва да заимстваме. Хвърлената на парче идея, особено неподплатена със средства, е обречена на неуспех.

- Съществува остър дефицит на педиатри, патологоанатоми, анестезиолози. Лекарите предпочитат да работят в чужбина, само в заплащането ли е проблемът?

- Парите са основен проблем. Особено в условията на отворен пазар в Европейската общност, където човек има възможност да получава по-достойно заплащане за знанията и труда, който полага. Затова и много медици напускат страната в търсене на по-добри условия. След като се реши проблемът със заплатите, тогава можем да накараме който и да било да избере такава специалност. Оттам нататък възможностите за израстване и специализация, за квалификация също оказват своето влияние. Най-важното е да се подсигури насъщния, както се казва. За да могат завършващите студенти да избират такива специалности. В момента те са неатрактивни. Патоанатомите например няма как да си докарат допълнителни доходи, както е и в други специалности.

- Според вас трябва ли да се въведе втора здравна вноска?

- Не зная дали трябва да се говори за втора здравна вноска, преди държавата да е внесла нейните вноски. Въобще необходимо ли е държавата да плаща вноските за определен вид професии? Или да поеме ангажимент само към най-уязвимите социални групи като децата например.

- Има ли при вас сигнали за грубо отношение към пациентите. В такъв случай как постъпвате?
- При нас непрекъснато постъпват такива сигнали и там, където имаме възможност, ги препращаме на етичните комисии на Лекарския съюз.

- В какви отношения сте със здравното министерство?
- Ние сме длъжни да си партнираме с всички български институции. Нямаме изгода от това да се конфронтираме с която и да било институция. За нас е важно здравното министерство да си върши добре работата, защото ако имаме успешен министър, ще имаме успешна здравна система. Винаги сме се опитвали да водим диалог, защото най-добре знаем къде са пролуките в системата, пропуските в нея и къде нещата биха могли да се подобрят за хората. Факт е, че понякога сме били доста критични, надяваме се критиката ни да е била конструктивна и да не ни приемат като опозиция, защото нашата цел е да сме лакмусът на здравната система.

- Дали сърдечносъдовите или онкологичните заболявания са най-големия бич в момента за българина?
- Това е все едно да кажем мъжете или жените са по-болни. И сърдечните, и онкологичните заболявания са сериозен проблем не само за българската медицина, те са проблем в световен мащаб. И Световната здравна организация и европейските институции говорят, че онкологичните, сърдечносъдовите и белодробните заболявания завземат все повече територия. Затова се налага да има някакъв подход, да се провежда правилна профилактика, ранна диагностика, адекватно лечение, защото всичко останало е не само отлагане на проблемите, но и тяхното задълбочаване. Ако ние не започнем сериозно да инвестираме в профилактика, диагностика и лечение на тези заболявания, след това ни излиза десетки пъти по-солено откъм пари.

Източник: Монитор , 08 май 2014 г.

Сходни публикации

17 август 2023 г. Позиция

Лимитът на направления вреди на болните

Сходни публикации

Аделина Банакиева: Няма европейска държава, която да не реимбурсира медицинските храни

Българският Червен кръст осъжда остро недопустимите посегателства и агресията срещу медицинското съсловие

Декларация в подкрепа на Министерството на здравеопазването и на Националния оперативен щаб