Медиите, институциите и опасността от радикализация

По повод новината за случая от Пловдив на радикализирал се ученик, Асоциацията на европейските журналисти – България напомня:

Става дума за 16-годишно дете. При отразяването на случая трябва да се спазват всички принципи на етично отразяване на деца, предвидени в законодателството и Етичния кодекс на българските медии и подробно разгледани в Пътеводителя за етично отразяване на деца, разработен от УНИЦЕФ и АЕЖ.

По никакъв начин не бива да се допусне самоличността на ученика да бъде разкрита. Ако това се случи, би имало тежки последици за подрастващия, както и за неговото семейство, което изглежда се е намесило навреме. Това би могло да компрометира цялостния процес по дерадикализация и подкрепа, която би трябвало да получи момчето, обричайки го на стигма и социална изолация. Също така би могло да има негативни последици върху други деца в риск от радикализация.

Ако допуснем, че случаят е от обществен интерес, това не означава обаче, че е допустимо да се разкрива конкретната самоличност на детето. Достатъчно е обществото да знае възрастта, населеното място, вида училище на момчето – останалата информация не би следвало да се огласява  публично. Тази информация е защитена от Закона за закрила на детето, Закона за личните данни и вероятно представлява и следствена тайна, така че оповестяването й може да доведе до търсене на отговорност от лицата, които са допуснали това.

Радикализацията по своята природа е пряко свързана с информацията, която съответното лице получава. С по-висок риск от радикализация безспорно са тинейджърите и младежите, тъй като те тепърва формират отношението си към света и е по-лесно да бъдат повлияни от крайни групи.

Медиите имат своята отговорност, за да предотвратят това. На първо място, трябва да помислим дали успяваме ефективно да комуникираме с тази възрастова група от населението и дали им предоставяме информация, която задоволява специфичните им нужди.

Особено  важно е да се ограничава езикът на омразата и призивите към насилие. Прави впечатление, че институциите проявяват висока степен на търпимост спрямо радикални активисти и формирования, когато те се представят като патриотични.

Последният случай е с члена на АЕЖ-България Руслан Трад и д-р Кирил Аврамов. След тяхна публикация в британското издание Bellingcat, посветена на паравоенната организация БНО “Шипка” и връзките й с руски служби, двамата станаха обект на обиди и заплахи в клипове, които свободно циркулират в интернет.

Ако е притеснително, че младеж от Пловдив е трупал взривни вещества, защо институциите не подхождат по същия начин и към мъжете които  се хвалят с клипове, на които се вижда, че са въоръжени и тренират бойни техники? Защо липсва категорична институционална реакция, когато тези лица, заплашват и атакуват, засега само вербално, журналисти, които са публикували разследване за тях?

По същия начин стои въпросът  защо липсват действия от страна на институциите  спрямо партия “Възраждане” и нейния лидер Костадин Костадинов, които в рамките на предизборната кампания, публикуваха клип, пресъздаващ масова стрелба, а Костадинов заяви, че посланието е насочено към медии като “Свободна Европа”, а след като АЕЖ излезе с реакция, получихме също вербални и визуални заплахи със смърт и от симпатизанти на партия “Възраждане”.

Настояваме институциите да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на всякакъв вид радикализация в обществото. Готови сме да инициираме дебат за ролята на медиите в този процес. Работим и ще продължаваме да работим за медийна среда, свободна от слово на омразата и разчитаме на подкрепа от страна на колегите и експертите в тази област.

Снимка: PIXABAY