България и борбата с климатичните промени: без стратегически цели, но с пълен въглищен арсенал
18 юни 2019 г.Позиция
![България и борбата с климатичните промени: без стратегически цели, но с пълен въглищен арсенал](/uf/position/2019/06/18/117750/vuglistenarsenal.png)
Срещата
на Европейския съвет, която ще се състои на 21 и 22 юни, ще покаже какви
действия ще предприеме Европейският съюз в борбата срещу климатичните
промени и какъв бюджет ще бъде отделен за това.
В контекста на този процес и продължителните климатични протести, България се държи сякаш това не я касае. Особено притеснително е, че декарбонизацията на българската икономика е далечен мираж, ако се следват целите, заложени в националния план Енергия и Климат (ИНПЕК), коментира коалицията за борба с климата Climate Action Network Europe, в която членува и "За Земята". Страната ни е една от малкото в Европа, които не подкрепят инициативата за по-амбициозни цели на Европейския съюз за борба с климатичните промени, поета от преобладаващата част държави-членки.
България рискува много, тъй като в момента се решава какви ще бъдат средствата, които ще бъдат предназначени за борбата с климатичните промени. Това означава повече пари за районите, зависими от въглищата, които спешно трябва да създадат нови източници на заетост и да развият среда, благоприятна за свежи инвестиции. Отделно, с близо 50% от енергия, произвеждана от въглища, би трябвало България да следи внимателно процеса на декарбонизация и да използва всяка възможност да премине към перспективни източници, каквито са възобновяемите.
Основните искания, които "За Земята" включи и в коментарите си по проекта на ИНПЕК, са 40% от цялата потребявана енергия до 2030 година да се произвежда от възобновяеми източници, като говорим за поне 30% електроенергия. Нужно е още повишаване на заложената цел от 14% ВЕИ в транспорта, тъй като дотогава употребата на въглеродни горива ще бъде ограничена, а електрическата мобилност ще нарасне значително.
Също така мерките, насочени към големи горивни инсталации, следва да изключват използването на отпадъци като гориво при високотемпературно изгаряне с цел извличане на енергия, за да се избегнат емисиите на парникови газове и токсични емисии. За съжаление, това се превръща в практика на все повече топлоелектроцентрали.
В плановете за предстоящи политики на международната сцена десетилетието с най-стръмна декарбоннизация е именно следващото до 2030 г. Очевидно е, че за България тази пътека се отлага за периода между 2030 и 2040 година, но страната трябва да направи максималното и да не пропуска момента да се откаже от остарели източници на енергия, каквито са въглищата, осигурявайки икономическа стабилност в преходния период на районите, зависими от сектора, а и на цялата страна.
В контекста на този процес и продължителните климатични протести, България се държи сякаш това не я касае. Особено притеснително е, че декарбонизацията на българската икономика е далечен мираж, ако се следват целите, заложени в националния план Енергия и Климат (ИНПЕК), коментира коалицията за борба с климата Climate Action Network Europe, в която членува и "За Земята". Страната ни е една от малкото в Европа, които не подкрепят инициативата за по-амбициозни цели на Европейския съюз за борба с климатичните промени, поета от преобладаващата част държави-членки.
България рискува много, тъй като в момента се решава какви ще бъдат средствата, които ще бъдат предназначени за борбата с климатичните промени. Това означава повече пари за районите, зависими от въглищата, които спешно трябва да създадат нови източници на заетост и да развият среда, благоприятна за свежи инвестиции. Отделно, с близо 50% от енергия, произвеждана от въглища, би трябвало България да следи внимателно процеса на декарбонизация и да използва всяка възможност да премине към перспективни източници, каквито са възобновяемите.
Основните искания, които "За Земята" включи и в коментарите си по проекта на ИНПЕК, са 40% от цялата потребявана енергия до 2030 година да се произвежда от възобновяеми източници, като говорим за поне 30% електроенергия. Нужно е още повишаване на заложената цел от 14% ВЕИ в транспорта, тъй като дотогава употребата на въглеродни горива ще бъде ограничена, а електрическата мобилност ще нарасне значително.
Също така мерките, насочени към големи горивни инсталации, следва да изключват използването на отпадъци като гориво при високотемпературно изгаряне с цел извличане на енергия, за да се избегнат емисиите на парникови газове и токсични емисии. За съжаление, това се превръща в практика на все повече топлоелектроцентрали.
В плановете за предстоящи политики на международната сцена десетилетието с най-стръмна декарбоннизация е именно следващото до 2030 г. Очевидно е, че за България тази пътека се отлага за периода между 2030 и 2040 година, но страната трябва да направи максималното и да не пропуска момента да се откаже от остарели източници на енергия, каквито са въглищата, осигурявайки икономическа стабилност в преходния период на районите, зависими от сектора, а и на цялата страна.
Източник: Eкологично сдружение „За Земята“ , 18 юни 2019 г.
Сходни публикации
17 юли 2024 г. Позиция
![Зелено селско училище приобщава деца от различни етноси към опазване на околната среда](/uf/position/2024/07/17/1218206096/thumb_botanica-life-3jpg.jpg)
Зелено селско училище приобщава деца от различни етноси към опазване на околната среда
Проектът на Фондация „Ботаника Лайф“ е част от финалистите в деветото издание на Vivacom Регионален грантНад 60 деца с различна
29 май 2024 г. Позиция
![Българска фондация Биоразнообразие: Субсидии за животновъди са нужни, но извън Националните паркове](/uf/position/2024/05/29/6979277352/thumb_pod-muratov-vruh-yana-barzova.jpg)
Българска фондация Биоразнообразие: Субсидии за животновъди са нужни, но извън Националните паркове
Националните ни паркове са място за опазване на дивата природаКоалиция „За да остане природа в България“ подкрепя всички усилия
24 април 2024 г. Позиция
![Проектът за подобряване корабоплаването по Дунав търси финансиране без оценка на въздействие върху околната среда](/uf/position/2024/04/24/3963889617/thumb_dunav-kalimok-vlajna-zona-791132.jpg)
Проектът за подобряване корабоплаването по Дунав търси финансиране без оценка на въздействие върху околната среда
Местообитанията на есетрите в българския участък са пропуснати от доклада, подготвящ оценкатаМинистерството на транспорта и