“Родители, които искат да организират грижата за техните деца, трябва да бъдат подкрепяни”

Как започна всичко това?

Всичко започва през 60-те години със студентските движения. Това е едно движение за революция, за промяна.

Една част от идеите са свързани с революция в образованието и това как се гледа на децата. Търсел се е един по-свободен и креативен модел на образование в ранна възраст.

Така през 70-те и 80-те спонтанно възникват многоброини малки кооперативни центрове (ElternInitiatives), които въвеждат идеята за един по-различен начин на отглеждане на деца, на фона на авторитарните държавни детски градини. Аз израстнах в източна Германия. И това може да ви прозвучи познато, там имахме голям недостиг от места за деца. В обичайния случай бащата работеше, а майката оставаше с детето и ако трябваше да се намери място за него в организирана среда – детска градина, се минаваше през много главоболия. Те бяха претъпкани. Там трябваше да се справиш сам. Така се получи едно общо течение на търсене на алтернатива за децата.

Сега вече толкова години по-късно в Германия има няколко хиляди кооперативни центъра, като в източната част те са значително по-малко. Там все още съществува много стройна система с държавни детски градини.

Какъв беше пътя на работа с държавните политики?

В началото се натрупа доста недовоство към държавните форми на отглеждане на деца. Плюс изключителния недостиг на места. Така държавата трябваше да намери начин за решаването на тези проблеми. Тогава дойде нашата роля. В края на 80-те ние ги убеждавахме, че това е най-евтиния вариант за работещо решение.

Никои не е по-евтин от родителската работна ръка. (смее се) Пък и по-ефективен, тъй като родителите винаги дават най-доброто за децата си.

Така държавната политика спрямо кооперативните центрове стана много по-подкрепяща. Възникнаха многоброини кооперативни центрове (КиндерЛаден) – малки детски градини в бивши магазини, складови помещения или ресторанти.

Кой промени стандарта?

Инициативата идва винаги от родителите. Доста години поред държавата беше строго против тези практики, тъй като не искаше да се внася хаос в образователните политики. Разбирате, кооперативните центрове са нещо доста различно от "добрите стари държавни градини".

Отне доста време. Но накрая държавата се убеди, че модела работи и най-важното – струва много малко.

Сега имаме вече 40 годишен опит с кооперативните центрове и само в Берлин, в нашата организация членуват около 600 коопертивни центъра.

Получи се някакво споразумение между нас и държавата, че модела е стабилен, ок не е нашия, държавен модел, но работи и можем да работим заедно. За да се стигне до тук, работиха много организации – родителски, женски, социални, за да може да се изгради история на едно добро общуване с авторитета на държавните политики. Отне 10-15 години, но днес, смея да кажа, че сме доста добре приети и сме установили едно добро партньорство с тях. Но отне време, все пак.

Как точно се случи признанието? Настоявали сте за конкретен текст в закона или…?

Успяхме да се преборим за едно малко изречение във федералният ни закон, касаещ грижата за децата. Този текст е много важен за нас и гласи "Родители, които искат да организират грижата за техните деца, трябва да бъдат подкрепяни". Това е нашата мантра, светия граал, така да се каже (смее се).

Това част от социалната или образователната политика ли е?

Социалната. Тук имаме много отдадена система за социална подкрепа за родители и семейства. Социалната политика при нас е доста добре развита. Имаме и история на сътрудничество на държавата и гражданите по отношение на социални инициативи, църквата е доста добър играч в тази насока, граждански организации, неправителствени организации и други. До 90-те години държавата вече беше развила отношение към подобни инициативи което е главно в духа на "да им помогнем да си помогнат сами".

Така че нашата роля беше да изведем и отвърдим работещ модел на детска грижа в пряка услуга на семействата. Така можем да си помогнем сами и държавата подкрепи това.

А вашата организация е междинно звено между държавата и родителите?

Не, всъщност ние сме родителите и държавата пряко ни подкрепя. Поне на теория е така. Във времето се откри нужда от една по-централна организация, обединяваща разнообразието от структури на кооперативни центрове и така съвсем естествено се появихме ние. Ако някои търси информация, квалификация, подкрепа за организирането и функционирането на кооперативния си ценър – идва при нас. А ние имаме и екип за поддържане и лобиране от стана на държавните структури.Ако родителите могат сами да се справят, те просто го правят и не ни закачат.

 Как точно се изразява държавната подкрепа на практика?

Финансово. Ние, родителите, получаваме еднаква сума за образованието на детето си, без значение дали то е в кооперативен център, църковна или държавна детска градина. Почти еднаква. Държавните градини получават малко отгоре, но найстина парите са едни и същи. Обикновенно градината или кооператива получават около 600 евро месечно, а родителите доплащат около 23 евро на месец. Има вариране, но като цяло е това.

А как се оформя стандарта за качество. Има ли различни изисквания за различните форми на градини и кооперативни центрове?

Всъщност стандартите са едни и същи. Наша задача, като организация защитаваща кооперативните центрове, е да изискваме от властите стандарти, които пасват и на малките формации. Както и на големите. Разбира се, има конфликти и проблеми. Немислимо е да има еднакви изисквания за кооперативни центрове с 15 деца и за градини с 150 деца. Стандарти за безопастност, здравни, за физическа среда, хранене.. Ние имаме закони и наредби за всичко и всички, и все още е процес на дооформяне на стандартите за най-малките.

За всички е ясно, че в една родитеска огранизация, самоте родители не са професионално подготвени да посрещнат всички трудности, затова ни има и нас, като подкрепяща организация. В този смисъл една държавна градина е доста по-професионална. Но родителите не държат толкова на това.

Относно образователните стандарти сме на една линия с всички останали. Длъжни сме да имаме сертифицирана квалификация на хората, които работят пряко с деца – педагогичедка, основни знания за безопастност, етика и други. Всъщност в малките кооперативни центове работят същите учители како в държавните градини. Както във всяка една форма на обучение, но сами знаете колко придирчиви могат да бъдат родителите и засега в кооперативните центрове се осигурява един висок образователен стандарт.

Как родтелите подбират учители и методика на работа за кооперативните си центрове? 

Всъщност методите, по които се работи широко сега и в държавните градини идват от времето на зараждащите се кооперативни центрове – 60те и 70те години и това можем да наречем едно признание за нас. Принципите за ненасилие, емпатия, учене през опит и игра – всичко това е пътя на кооперативните центрове.

Тук  имаме признати някоко педагогически методики, от които родителите могат да избират и съответно откриват места за учителите с такава квалификация.

Кооперативните центрове осигуряват грижа за не повее от 10 – 15 % от децата в Берлин. Това е модел, който не е за мнозинството. Но все пак това е един подход с доста силно влияние и като цяло, естествено е да е така.

Това, което привлича в модела на кооперативните центрове е това, че те са много по малки като мащаб, доста наподобяват домашната среда, като личност ти имаш доста повече влияние и важност, сред 16 деца и 150 деца в държавните градини, прави разлика, нали? Но все пак се очаква да правиш малко повече, от колкото в обикновената градина. Родители чистят, готвят, занимават се с административни дейности и всичко това безвъзмездно.. Така работи най-простичко казано кооперативния център – ние, родителите, правим всичко без пари, а средствата, които отпуска държавата влагаме в по-добър стандарт за среда на децата ни, за по-добра квалификация на учителите, и така става привлекателно за всички.

 Каква е родителската структурата в един кооперативен център? 

Всеки един кооперативен център е автономна структура, т.е. решава сама за себе си как ще се справи с нещата. Обикновенно има координаторски екип, който движи администрацията,  графиците, бюджета и т.н.

Ние, като Асоциация, нашата роля е на лобираща организация – държим контакти с властите, разписваме препоръки за качество на стандарти, организиране различни курсове.. Но трябва да отбележа, че не сме над кооперативните центрове, а до тях, т.е. ние сме равнопоставени партньори. Самите кооперативни центрове могат да решат дали искат да бъдат част от нас или да се справят сами. Няма задължаващ елемент.

 Организирате ли някакви квалификационни курсове, например?

Да, това е доста голям сектор от работата на напата организация. Даваме квалификации за координаторските екипи, административни срещи, педагогически курсове за  учителите.

Всяка година имаме нови членове, които искат да отворят кооперативен център и правм по-подробен курс как да стартират свой център, какви за добрите практики, трудности.. Но все пак те, самите родители взимат решенията за центъра сами и поемат отговорността за тях.

Как финансирате органзацията си?

Ние, като неправителствена организация нямаме субсидии от държавата. Издържаме се чрез таксите от членски внос от кооперативните ценрове, които членуват при нас. Ние им даваме информация и квалификация, ресурси. Също така имаме и доста курсове и семинари, които също регистрираме като доход за ДАкС. Членовете ни получават достъп до всички квалификации на много ниски цени.

Как се взимат решенията в кооперативните центрове?

Обикновенно е едно семейство – един глас. Разбира се, на практика някои родителие са по-отдадени от други и възникват конфликти, но всеки кооперативен център решава сам за себе си как ще се взимат решенията и как ще се решават конфликтите. Ние подкрепяме избора на координаторски екипи, тъй като така според нас се взимат по-ефективни решения и  се облекчава административната тежест, но пак казвам, всеки кооперативен център решава сам за себе си.

Обикновено дискусиите са неизбежни (смее се). Но когато преди години имахме само няколко кооперативни центъра, имаше хора със силно мнение какъв трябва да е "правилният" начин на хранене в кооперативите, каква трябва да е педагогиката, и така се водиха безкрайни дискусии. Едва след като кооперативните центрове нараснаха като брой (15% от всички форми на обучение за деца!), имахме вече достатъчно родителски ресурс, за да установим отношения на автономност и стабилност в кооперативните центрове. Родителите просто искат едно добро място за детето си. Така съвсем естествено се групираха в различни кооперативи с различни  визии за това кой е правилният начин на работа, т.е. кой е техният личен начин на работа. Но и на нас ни отне време да видим необходимостта от обединение в многообразието.

Пътят е дълъг, но като се обърнем назад, виждаме че всяка една малка крачка си е струвала. И сега имаме своята роля в образованието на децата и сме сигурни, че и вие сте на прав път. Ще се радваме на сътрудничество с новите ни български приятели.

Кооперативна Академия е официален партньор на ДАкС за България и осигурява членство, информация, квалификация и подкрепа за сформиране и поддържане на кооперативни центрове.