БХК представи пред ВКС становище за засекретяването на съдебни дела

Според БХК публичността на съдебните дела е фундаментален принцип, от който съдът може да се отклони само при изключителни обстоятелства и само в строго необходимата степен.

По покана на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Българският хелзинкски комитет (БХК) представи на Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) свое становище във връзка с искане ОСНК да постанови тълкувателно решение, с което да преодолее противоречивата практика по чл. 263, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс – гледане на дела при закрити врати за защита на държавна тайна, нравствеността или таен свидетел. Процедурата е инициирана от председателя на ВКС с конкретни въпроси за засекретяването на дела, по които има доказателства, събрани със специални разузнавателни средства (СРС) .

„Само изключителни обстоятелства могат да обосноват ограничаване на публичността при гледане на делото. Отклоняването от принципа за публичното гледане на делото трябва строго да се налага от обстоятелствата по конкретното дело и да бъде само в строго необходимата степен. Съдът дължи мотивирана преценка на стриктната необходимост от всяко изключение от базисния принцип на публичността", пише в становището адв. Маргарита Илиева, директор на „Правна програма" на БХК.

Според становището допускането на доказателства, добити чрез СРС, само по себе си не е достатъчно основание за гледане на делото при закрити врати – за всеки отделен случай е необходима преценка дали информацията застрашава държавна тайна, нравствеността или тайната самоличност на свидетел. В становището се подчертава и че класифицирането на информацията от страна на държавен орган не е обвързващо за съда – основанията да разглежда делото при закрити врати той следва във всички случаи да преценява сам, независимо от поставен гриф. Нещо повече – дори наличието на държавна тайна само по себе си не е достатъчно основание за засекретяване на дело. Необходимо е запазването ? да налага разглеждане на делото изцяло или частично при закрити врати, което се преценява във всеки отделен случай.

От принципа, че ограничаването на публичността може да е само строго пропорционално – само доколкото стриктно се налага – следва, че съдът не трябва да гледа цялото производство при закрити врати тогава, когато защитените по чл. 263, ал. 1 от НПК интереси биха се съхранили и при по-щадящи средства, като извършване само на отделни процесуални действия при закрити врати.

Според БХК определенията на съда за засекретяване на делото трябва да са надлежно мотивирани, при това с мотиви, които са достатъчно солидни, за да надделеят над фундаменталния принцип на публичността. Ако първоинстанционният съд е гледал дадено дело публично, то второинстанционният следва да гледа при закрити врати само тази част от делото, в която се събират нови доказателства, съдържащи защитена по чл. 263, ал. 1 от НПК информация.

Според БХК мотивите за присъдата по дела, в които са приложени веществени доказателства, събрани чрез СРС, трябва да се публикуват, като се скрият от обществеността само онези части от тях, за които това е стриктно необходимо.

В експертното си становище БХК цитира практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делата Николова и Вандова срещу България, Ами и други срещу България, Jussila v.Finland, A and Others v. the United Kingdom и Chahal v. United Kingdom.

Пълният текст на становището до ВКС, изготвено от адв. Маргарита Илиева, директор на правната програма на БХК, е достъпен тук.