Надя Шабани: Гражданските организации са атакувани заради критиките си към властта

Мнозина не се доверяват на НПО сектора, "защото се финансира от чужбина" - този резултат от проучване на "Алфа рисърч" е поводът за интервюто с Надя Шабани, директор на Българския център за нестопанско право (БЦНП). Тя има магистърска степен по право от Софийския университет и специализация по международно право и международни организации. Работи в БЦНП от основаването му през 2001 до 2009 г., като се връща отново през 2012 г. В промеждутъка е председател на Държавната агенция за закрила на детето. В БЦНП работи по въпроси, свързани с учредяване на НПО, публично-частни партньорства, добро управление и социално договаряне. Предоставя помощ и съдействие на държавни служители на централно и местно ниво, адвокати, професионални групи, дъщерни организации и доставчици на социални услуги за разработване на политики, стратегически документи, изготвяне на промени в законодателството и оценки на въздействието в социалната сфера.

"Само един от седем българи има доверие на неправителствените организации в страната, почти половината (46%) нямат, а цели 38% не изразяват мнение по този въпрос. Общата оценка поставя НПО сектора по одобрение под главния прокурор и преди политическите партии", сочи представително социологическо проучване. Какъв знак за състоянието на гражданското общество у нас е това?

- Според мен числата трябва да се гледат във взаимовръзка и бих отличила по-скоро тези, които показват, че гражданският сектор остава непознат за една голяма част от българското общество. Сега е важно да се обясним защо е така: 50% от анкетираните казват, че нямат информация. Затова и непознаването на НПО е основната причина за ниското доверие и за изразеното недоверие към тях, а не толкова нещо друго.

Следва да се отбележи, че гражданският сектор е сравнително малък и много хора нямат преки впечатления от дейността му. (80% от българите системно заявяват, че не членуват в нищо, включително в партии, синдикати, НПО, читалища, клубове и т.н.). Да погледнем числата от друг ъгъл: в момента има малко над 25 000 вписани юридически лица с нестопанска цел в Агенцията по вписванията (от които 5000 читалища, близо 4000 спортни клуба и пр.). За сравнение - фирмите са 800 000! Тоест изглежда логично по-малко хора да са имали взаимодействие с гражданския сектор.

От друга страна, непознаването е и причина хората често да не разпознават като граждански организации институциите, с които се сблъскват всекидневно - това са читалища, училищни настоятелства, спортни клубове и други. Аз съм убеденa, че ако се направи това разяснение, резултатите ще са коренно различни.

Като се замислим, нито в училище, нито на работното място се насърчава участието, доброволчеството - инструментите на гражданските организации. Тоест можем да кажем, че гражданският сектор е съвсем малък и трябва да направи невероятни усилия, за да направи впечатление. И въпреки че е толкова трудно (освен че е малък по брой организации), все пак той има голямо значение за развитие на съвременното българско общество и неговата модернизация: основните реформи и искания за промяна идват от граждански организации, независимо дали развиват нови социални модели (именно гледайки от най-добрите модели в Европа - така например възникнаха модерните дневни центрове), или пък искат ново законодателство, както беше с движението на майките на деца с увреждания и Закона за личната помощ. Благодарение на граждански организации започна да се говори за ключови корупционни схеми, дебата за съдебната реформа и пр. А със сигурност на екологичните организации дължим голямата част от действията за опазване на красивата ни природа.

И понеже гражданските организации започнаха да имат много по-голямо влияние върху обществото, да критикуват държавните институции, когато не се справят, да измислят нови решения, затова и привличат вниманието на някои политици, които се опитват да привлекат медийното внимание и да увеличат своята видимост, като атакуват гражданския сектор. Така се появи тезата, че понеже някои от организациите са финансирани от чужбина, те имат "вредно" влияние. Това не е уникална иновация за България: ако се загледаме в общественото развитие в Централна и Източна Европа, подобни аргументи се появяват и развиват именно от политици там, където са поставени под заплаха демократичните ценности (справка .Унгария, Полша, Беларус, Русия). И когато имаш нещо, което не познаваш, и някой ти повтори 100 пъти, че е опасно, накрая може и да почнеш да го приемаш за истина.

За сравнение - чуждестранното финансиране в корпоративния сектор не предизвиква подобно усещане. Дори напротив - ние се опитваме да насърчаваме чуждестранните инвестиции. И това е именно защото чуждестранните компании не критикуват и затова не са "опасни".

Какво се случи, че след 30 години "финансирането на НПО от чужбина" се тълкува превратно в България и навява асоциации на случващото се в Русия, където директно ги заклеймяват като шпиони и ги закриват?

- Според мен не трябва да се обобщава, като се гледа само един показател или едно изследване. Например, независимо от силната пропагандна реторика, доверието в гражданските организации нарасна по време на кризата, която COVID-19 ни причини. Ще цитирам едно изследване (социологическо), според което за 2 години има 10% покачване на доверието в организациите, защото те бяха на първа линия, както лекарите, полицаите, социалните работници и пр. Купуваха лекарства на възрастни, разнасяше се храна, набираха доброволци, набираха се компютри за децата, чиито семейства нямаха възможност. И всичко това се оцени от българите позитивно.

Затова хората продължават да се обединяват за защита на своите каузи - и формално, и неформално. И броят на новорегистрираните организации не спада (независимо от намаляването на населението).

Двама поредни главни прокурори използват този език, който смятахме за отмрял с падането на Желязната завеса, какво бихте казали за това?

- Не са само те. Много политици, които бяха заели важни държавни длъжности, си позволяваха подобно говорене. И е ясно защо е така: защото критиката от гражданските организации ги притеснява, особено когато техните виждания се разминават с ценностите, които гражданските организации защитават. Затова те предприемат превантивни мерки за оклеветяване. А и в някои случаи тези политици нямат сериозни теми (или въобще избягват да заемат позиции по тях) и така отклоняват обществения дебат.

Кои са противниците на гражданския сектор и как те помогнаха да се изгради този отрицателен имидж на организациите на гражданите в обществена полза?

- В едно демократично общество гражданските организации са важен фактор, чрез който гражданите могат да изразяват и да защитават своите каузи, да влияят на процеса на вземане на решения, като го критикуват, правят анализи, дават предложения, мониторират, сигнализират. Те са балансьор, затова първият сектор - държавата, да не забрави, че трябва да служи на правата и интересите на гражданите, и вторият сектор - бизнесът, да не преследва само тясно корпоративните си интереси. В едно демократично общество има различни гледни точки, има различни граждански организации, които могат и да имат и напълно противоположни мнения. В това няма нищо лошо, напротив, това е здравословно.

Важно е дебатът да е открит, да са отчетни организациите, да спазват стандарти за добро управление. Не знам дали е ясно, но в България гражданските организации са със сериозни задължения за отчетност по закон: всички организации в обществена полза следва да публикуват отчетите си в Агенцията по вписванията, в които отчети трябва да се виждат дарителите им, какво са постигнали и пр.

Сбърка ли самият неправителствен сектор някъде? Как недоверието към управляващите се пренесе върху техния опонент - гражданите?

- Нашият център от 20 години изследва средата за развитие на гражданския сектор. Съвсем отговорно мога да кажа, че в последните години отчитаме важни положителни тенденции. Организациите все повече работят за това да комуникират към по-широката общественост каузите си и мобилизацията, за която търсят подкрепа, все повече истории за промяна могат да бъдат намерени.

Така че колкото и да се налива "мътна" вода, която иска да отрови идеята, че ние можем да сме демократично общество, да се спекулира с конспиративни теории и пр., толкова повече от другия край се пълни вода, която пречиства и дава увереност на всеки, че в България можем да работим за общото благо. Преди 15 години се налагаше да ходим в чужбина, за да гледаме как се правят социални услуги, какви инструменти за гражданско участие могат да се ползват, за да бъде отчетена гледната точка на хората, и пр., сега даваме пример на други държави.

Скоро публикуваха доклад Инициативата за открито управление, в която участват 78 държави от целия свят, включително и България, в който става ясно, че там, където граждански организации участват в мерките за отворено управление, мерките са по-амбициозни и карат правителствата да са по-отчетни и да работят повече в полза на гражданите.

Виждате ли връзка между тези нагласи и господстващото конспиративно мислене не само в България?

- Разбира се. Не само в България, но и на други места, където има проблеми с демокрацията, където обществото е разкъсвано от кампании, подхранвани от конспиративни теории и противопоставяне, подобни бурени порастват. Там, където хората от най-ранна възраст знаят и практикуват гражданските си права свободно, няма заплаха конспиративното мислене да доминира.

Опасявате ли се, че това недоверие в гражданските активности може да доведе до реални щети?

- Щетите няма да са за гражданския сектор, а за всички нас, за това да сме спокойни, че можем да упражняваме правата си свободно и да имаме демократично устройство на държавата. И да, след Брекзит (за който всъщност се водеше конспиративна кампания) мисля, че не трябва да подхождаме наивно, а напротив - винаги да сме нащрек към всяко посягане към правата ни.

Правото на сдружаване, възможността да регистрираш гражданска организация и да упражняваш това право, е основно гражданско право. Вярвам, че с всеки изминал ден, с всяко ново поколение ние тук, в България, сме по-защитени и няма да оставим лесно да ни отнемат гражданските права.

Снимка: БЦНП