English   14447 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




15 хиляди деца вече няма къде да потърсят помощ при онлайн насилие!

 
15 хиляди деца вече няма къде да потърсят помощ при онлайн насилие!

Дете, което е изнудвано да праща голи снимки на възрастни, ще се опита да се обади на горещата линия за безопасен интернет. Само че там няма да има кой да отговори. Защото  в България вече НЯМА гореща линия за онлайн безопасност за деца. От 1 август Национален център за безопасен интернет спира да работи и всички близо 15 000 случая годишно на деца, жертви на онлайн насилие, тормоз, злоупотреба, трафик и сексуално насилие, няма къде да търсят помощ.

Зад Центъра стоят граждански организации, които над 16 години се грижат за онлайн безопасността на децата със собствени усилия. И които през последните пет правителства са направили всичко възможно, за да намерят съфинансиране от страна на държавата, чийто ангажимент е да осигури такава линия. Кога тази тема ще дойде отново на дневен ред, е въпрос без отговор. Въпросът обаче е спешен и не търпи отлагане!

Затова по повод прекратяване дейността на Националния център за безопасен интернет изпратихме отворено писмо до президента, министър-председателя и министъра на електронното управление от новоназначения служебен кабинет.

В него подчертахме, че Националният център за безопасен интернет работи в защита на децата от онлайн сексуална експлоатация и тормоз, като е финансиран изцяло на проектен принцип. В последните години нееднократно институциите бяха алармирани за риска от изчерпване на ресурсите с цел да се реши  устойчиво въпросът с липсващото национално съфинансиране.

За съжаление, за този период пет редовни и пет служебни кабинета не можаха да припознаят адекватно нито проблема със сексуалната експлоатация и онлайн тормоза над деца, нито да намерят политическа воля за неговото решаване – както по отношение на реформата на системата за закрила на детето, така и дори само за запазване и утвърждаване на един значим елемент от нея като Националния център.

Срамно е, че със спирането на обработването на сигналите за сексуална експлоатация на деца онлайн, България на практика се оттегля и от сътрудничеството с Международната асоциация на интернет горещи линии INHOPE и Интерпол.

Националният център за безопасен интернет функционира в България от 2005 година, управляван от фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Асоциация Родители. За годините на своето съществуване той е обработил над 63 000 сигнала за насилие и тормоз на деца онлайн, подадени от деца, родители и професионалисти, работещи с деца. Към Центъра функционират две линии – гореща и консултативна. Горещата поема сигналите за тежко насилие, трафик и сексуална експлоатация над деца, докато консултативната линия консултира случаи на онлайн тормоз, сблъскване с вредно и опасно съдържание и др. Почти непрекъснатата тенденция на увеличаване на сигналите през годините показва натрупването на сериозна обществена разпознаваемост и доверие. С настъпването на пандемията от COVID-19 и преминаването на съществена част от образователната и неформалната комуникация на децата онлайн, се наблюдава двойно увеличение на сигналите (от 9289 през 2019 на 17 855 през 2020). За сравнение, сигналите, подадени на Националната телефонна линия за деца по сходни казуси през 2020 и 2021 година са 3 годишно.

Макар да няма държавно финансиране, Националният център за безопасен интернет на практика изпълнява държавния ангажимент по силата на подписани международни споразумения и европейски директиви да гарантира правото на децата да се възползват безопасно от възможностите на дигиталната епоха. Именно затова налице са препоръки от страна на Съвета на Европа към България да финансира дейности, осъществявани от гражданското общество, за превенция на рисковете и защита на децата в дигиталното пространство.

Въпреки всички усилия, положени през последните месеци от различни народни представители и представители на правителството, нито от разпуснатото Народно събрание, нито от друга отговорна институция, бяха предприети спешни мерки за осигуряването на устойчивост на Националния център за безопасен интернет, който е единственият европейски център без държавно финансиране. В резултат на закриването на дейността на центъра, повече от 15 000 случая годишно на онлайн насилие, тормоз и сексуална експлоатация над деца ще останат неадресирани и без интервенция. Нещо повече, с прекратяването на обученията и подкрепата на деца, родители и професионалисти от Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие ще бъде прекратена и превенцията на онлайн насилие и тормоз, която обхваща над 4000 хиляди деца годишно.

Срамно е за България като държава, че в ситуация на особено повишен риск, свързан с пандемията, войната в Украйна, нарастващите нива на бедност, социално изключване и маргинализация и ужасяващия дял на домашно насилие у нас, да се окаже в ситуация на престъпно бездействие по отношение на един от малкото работещи канали за закрила на децата от посегателства.

От Национална мрежа за децата твърдо настояваме за предприемане на незабавни мерки за възстановяване и запазване на дейността на Националния център за безопасен интернет като едно от първите и спешни действия на новото служебно правителство.

Автор: Национална мрежа за децата

Източник: Национална мрежа за децата

Сходни публикации

Позиция на НМД относно случай на 13-годишно дете в риск

Позиция на НМД относно случай на 13-годишно дете в риск

В последните дни в социалните мрежи широко се коментира случаят на 13-годишно дете, изявило воля да не живее с родителите си в

Правата на децата да бъдат защитени в контекста на новата вълна на COVID-19

Правата на децата да бъдат защитени в контекста на новата вълна на COVID-19

.Четири НПО, ангажирани с правата на човека, правата на децата и правата на хората с увреждания се обърнаха към институции с

Защо съм против прилагането на телесно наказание?

Защо съм против прилагането на телесно наказание?

Във връзка с публикуваният  и представен за обществено обсъждане „Проект на Национална стратегия за детето 2019-2030