Христо Григоров: БЧК ще остане в Мизия, докато хората имат нужда, но държавата трябва да застане на мястото си
03 септември 2014 г.Позиция
Председателят на Българския червен кръст Христо Григоров, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България" на Радио „Фокус".
Водещ: Господин Григоров, хората от Мизия се надяват на БЧК, защото по всички личи, че жителите на Мизия буквално се чувстват изоставени от държавата. С какво можете да помогнете, така че поне да не се стига до там – хората да страдат от липса на храна и вода?
Христо Григоров: Това, което трябваше да направим и го правим е да помогнем да бедстващите хора, но този момент, за голямо съжаление, става доста дълъг. Помощта, която ние оказваме е над 1 месец и това не е помощ само на БЧК, това е помощ на целия български народ, това е помощ от всичките вериги. Вие знаете, че ние направихме един апел. Благодарение на този апел българският народ отново показа своята съпричастност, изключително голяма активност на корпоративния сектор, на бизнеса, но която даде възможност в рамките на този месец ние да осигурим поне един минимален битов комфорт на хората, по отношение подсигуряването на храната. Хубаво е да се спомене, че тук Българската армия, специално Генералният щаб, откликнаха незабавно, разкрихме тази сериозна, модерна, полева кухня. Ние я захранваме с храна, но в крайна сметка всички тези неща рано или късно трябва да се прекъснат и държавата трябва да влезе в своята роля, в своята функция, да протегне своята мощна ръка и да продължи нататък. Целта на БЧК и на неправителственият сектор е именно в първите моменти на едно такова голямо бедствие да подпомогне държавната институция, да подпомогне хората, но това подпомагане не може да е вечно и дълготрайно.
Водещ: Докога ще стигнат продуктите за полевата кухня на военните, вчера се чу, че само до 15 септември?
Христо Григоров: Ние успяхме да съберем един значително добър финансов ресурс и днес ще има заседание на нашия Национален обществен съвет, който ще започне разпределянето на средствата. А разпределянето на средствата ще стане на база на искания на тези 7 засегнати общини, защото не само Мизия е засегната и може би първите 500-600 хиляди лева ще потеглят към този регион. Финансов ресурс ние имаме да подсигуряваме храна за тази трапезария, но БЧК не отговаря, ние не отговаряме за тази трапезария. Това е една съгласуваност, това е едно решение между кметството и между ръководството на Българската армия. Доколкото разбирам решението е тази полева кухня да бъде до 15 септември, така че, ако тя остане до по-нататък, ние сме в състояние да продължим да подаваме продукти, за да може тези хора да се хранят, а те не са малко. Те са някъде между 700-800 души всеки Божи ден и това е една съществена помощ за тези хора. Може би ще трябва да положим и ние усилия заедно да може да се продължи този период, докато нещата вървят към едно добро стабилизиране и уреждане, за голямо съжаление, нещо, което във времето се увеличава.
Водещ: Напоследък всички разчитат предимно на БЧК. Много се изговори за реакцията на институциите при бедствия, особено пък при ликвидирането на последиците. Какво може да се подобри в тази посока, така че да заработи ефективно държавната машина?
Христо Григоров: Ще си позволя да се върна малко по-назад, за да допълня отговора си по вашия въпрос. Ние разкрихме и временен пункт, който временен пункт през цялото това време до настоящия момент раздаваше тези дълготрайни храни на хората, които ние получавахме от цялата страна. В момента тези храни са на изчерпване. Пунктът не се затваря и БЧК не изтегля своите доброволци. Ние ще бъдем там дотогава, докогато хората имат нужда. Но при условие, че храните приключват, пунктът съответно няма да работи временно, докато дойдат нови продукти. Така че това, което мина през медиите, че БЧК се изтегля, че пунктът се затваря, че доброволците вече няма да са там, някак си, може би не е било добре разбрано от интервюто на нашата колежка. Ние ще продължим да бъдем там, доброволците ще бъдат там и ще бъдем в помощ на хората, въпросът е да се получават и да има какво да раздаваме. Сега на вашия конкретен въпрос за институциите: Всички видяхме какво е състоянието на институциите, специално БЧК. Ние работим изключително добре с институциите. Ние видяхме, че някои от тях работят изключително професионално. Да вземем пожарната - това са хората, които заедно с нас, нагазиха в калта, отидоха и подадоха ръка на хората, които и продължават да работят там. Но дали с всички институции е така, мисля, че вие, журналистите, и обществото можете да направите един такъв анализ. Не може един важен ръководител да казва, че наводнението в Мизия се дължи на дъжда, което е нелогично, друг ръководител да каже „ Абе, рибите ни паднаха от небето". Така че между институциите трябва да се засили координацията, за да може те да имат еднопосочно послание към хората, защото разминаването между посланията създава едно допълнително социално напрежение. Това се видя и в „Аспарухово". Така че работата на институциите до голяма степен зависи от политиците. И тук заключението, лично аз мен като ръководител на БЧК бих могъл да кажа, че хубаво е тези институции да се ръководят от експерти, да не се ръководят от политически лица, защото политическото противодействие преминава в институционално противодействие. А това не е добро нито за институциите, нито за хората, нито за решаването на техните проблеми. Институциите трябва да се ръководят от професионалисти, трябва да се ръководят от експерти и да не зависят от политическата воля на „този" или „онзи". И тогава вече няма да се казва, че в Мизия наводнението е от дъждовете или от язовирите, а ще се направи една експертна оценка и пред хората ще се излезе да се каже „Да, има такава или такава грешка, ето от това е наводнението". Сега всички ние говорим за следствията, но защо не се потърсят причините? Причините, защото в крайна сметка, докато ние не тръгнем да търсим причината, за да се получи едно такова голямо бедствие, ние няма да можем действително за в бъдеще да реагираме правилно. Разбира се, че природата е основния фактор, но човешкия фактор също не трябва да бъде подценяван. Ние до сега не получихме отговор кой изряза горите? Кой контролира рязането на горите? Аз многократно го повтарям – ние до сега не сме получили отговор. Една голяма част от тези къщи са строени с разрешително, кой даде разрешителното? Ами кой превърна тези дерета в сметище, знаете ли? Много са въпросите. Кой отговаря за тези водоеми? Това е безхаберие, нехайство, но в крайна сметка това са фактори, които ние трябва сега много сериозно да анализираме всички заедно и оттук нататък да търсим повода да отстраняваме причините, защото за мен лично голяма част от трагедията на тези хора и в „Аспарухово" и в Мизия и там в региона, до голяма степен е едно нехайство не на институциите, а на системата като цяло.
Водещ: Поредица от случки, които в крайна сметка водят до фатални последици. Отново ще ви върна на Мизия, тъй като ситуацията там е най-зле. Идва зима. Вие вече направихме една кампания за събиране на средства, обмисляте ли друга такава кампания? И бих ви помолила да отправите своя призив към всички българи, които, сигурна съм, ще помогнат с каквото могат.
Христо Григоров: Знаете ли, това бихме могли да го направим, но ние не трябва да злоупотребяваме с доверието, с желанието, с добротата на българина с тази кампания. Национална кампания трябва има действително тогава, когато има една изключителна необходимост. Ние направихме кампанията, защото необходимостта беше изключително голяма да се помогне на хората в Мизия и в целия регион самото начало. Това го направихме. Даже ние помолихме нашата федерация Международния червен кръст и Червения полумесец да помогне. Ето, онзи ден пристигнаха 500 хиляди лева оттам, така че ние имаме вече един ресурс около милион-милион и половина, които започваме да насочваме към този регион. Но тук въпросът не може да бъде решен само от неправителствения сектор. Въпросът не може да бъде решен от хората. Тук вече е въпросът за мястото на институциите, тук е вече мястото на държавата. Какво трябва да се направи – там щетите са за десетки милиони. И там трябва да се вземе едно кардинално решение. Нали разбирате, че това са много сериозни неща, и ако държавата тръгне в тази посока, и ако държавата се обърне към БЧК, към неправителствения сектор и каже „бихте ли ни помогнали", или „дайте заедно да направим нещо", да, ние щяхме да го направим. Но ние сега да тръгваме с един апел и да казваме на българския народ „Дайте отново да помогнем, да им построим къщите", мисля, че това не е най-правилния път, защото ресурсът, който имаме ние, ресурсът, който ще съберем, няма да е достатъчен и много хорица ще останат пак без къщи и ще мръзнат зимата – нещо, което е недопустимо. И затова аз дълбоко вярвам, че сега на 5 октомври българския народ ще излезе да гласува най-после и ще изберем едни хора, които хора ще мислят повече за държавата , ще мислят за институциите, ще мислят за бъдещето на нас, на нашите деца, а не за себе си. И това е един фактор много важен, и чак тогава ние бихме могли да кажем „Ето, България тръгва в една правилна посока. Дайте да си оправим Мизия, дайте да довършим „Аспарухово". Ние говорим за Мизия, ами нещата в „Аспарухово" - там също седят отворени. Разбира се, че има фургони, държавата също направи всичко, което е възможно за момента, но това не е достатъчно. Тук трябва един много мощен ресурс и този ресурс трябва да бъде даден от държавата.Искам да потвърдя, че всичко, което трябва да бъде направено от нас като национална организация, и то национално отговорна организация, ще бъде направено. Ще продължаваме да бъдем там, ще продължаваме да помагаме, дано кметството заедно с армията се разберат, за да остане тази полева кухня още малко време. А времето не е лошо, аз не виждам каква е причината да се бърза толкова много с нейното изтегляне. Ние ще я поддържаме с хранителни продукти. Започваме да даваме финансов ресурс в рамките на нашите възможности. Така че хората могат да разчитат на нас, но могат да разчитат на нас в рамките на нашите възможности, но те не са безгранични. Задачата на Червения кръст е да подпомага държавата, държавната институция, да подпомага хората. Така че тук вие трябва действително да се обърнете към държавата и към държавната институция и да ги попитате конкретно – какво вие ще направите, дайте график, как ще се решат проблемите на тези хора. И тогава тези хора ще бъдат много по-спокойни, когато някой застане отговорно пред тях и ясно им каже „ това са възможностите, това ще направим, това са сроковете". И тогава всички ще се обединим около тази визия и ще работим в тази посока. До момента това не е направено.
Водещ: Господин Григоров, хората от Мизия се надяват на БЧК, защото по всички личи, че жителите на Мизия буквално се чувстват изоставени от държавата. С какво можете да помогнете, така че поне да не се стига до там – хората да страдат от липса на храна и вода?
Христо Григоров: Това, което трябваше да направим и го правим е да помогнем да бедстващите хора, но този момент, за голямо съжаление, става доста дълъг. Помощта, която ние оказваме е над 1 месец и това не е помощ само на БЧК, това е помощ на целия български народ, това е помощ от всичките вериги. Вие знаете, че ние направихме един апел. Благодарение на този апел българският народ отново показа своята съпричастност, изключително голяма активност на корпоративния сектор, на бизнеса, но която даде възможност в рамките на този месец ние да осигурим поне един минимален битов комфорт на хората, по отношение подсигуряването на храната. Хубаво е да се спомене, че тук Българската армия, специално Генералният щаб, откликнаха незабавно, разкрихме тази сериозна, модерна, полева кухня. Ние я захранваме с храна, но в крайна сметка всички тези неща рано или късно трябва да се прекъснат и държавата трябва да влезе в своята роля, в своята функция, да протегне своята мощна ръка и да продължи нататък. Целта на БЧК и на неправителственият сектор е именно в първите моменти на едно такова голямо бедствие да подпомогне държавната институция, да подпомогне хората, но това подпомагане не може да е вечно и дълготрайно.
Водещ: Докога ще стигнат продуктите за полевата кухня на военните, вчера се чу, че само до 15 септември?
Христо Григоров: Ние успяхме да съберем един значително добър финансов ресурс и днес ще има заседание на нашия Национален обществен съвет, който ще започне разпределянето на средствата. А разпределянето на средствата ще стане на база на искания на тези 7 засегнати общини, защото не само Мизия е засегната и може би първите 500-600 хиляди лева ще потеглят към този регион. Финансов ресурс ние имаме да подсигуряваме храна за тази трапезария, но БЧК не отговаря, ние не отговаряме за тази трапезария. Това е една съгласуваност, това е едно решение между кметството и между ръководството на Българската армия. Доколкото разбирам решението е тази полева кухня да бъде до 15 септември, така че, ако тя остане до по-нататък, ние сме в състояние да продължим да подаваме продукти, за да може тези хора да се хранят, а те не са малко. Те са някъде между 700-800 души всеки Божи ден и това е една съществена помощ за тези хора. Може би ще трябва да положим и ние усилия заедно да може да се продължи този период, докато нещата вървят към едно добро стабилизиране и уреждане, за голямо съжаление, нещо, което във времето се увеличава.
Водещ: Напоследък всички разчитат предимно на БЧК. Много се изговори за реакцията на институциите при бедствия, особено пък при ликвидирането на последиците. Какво може да се подобри в тази посока, така че да заработи ефективно държавната машина?
Христо Григоров: Ще си позволя да се върна малко по-назад, за да допълня отговора си по вашия въпрос. Ние разкрихме и временен пункт, който временен пункт през цялото това време до настоящия момент раздаваше тези дълготрайни храни на хората, които ние получавахме от цялата страна. В момента тези храни са на изчерпване. Пунктът не се затваря и БЧК не изтегля своите доброволци. Ние ще бъдем там дотогава, докогато хората имат нужда. Но при условие, че храните приключват, пунктът съответно няма да работи временно, докато дойдат нови продукти. Така че това, което мина през медиите, че БЧК се изтегля, че пунктът се затваря, че доброволците вече няма да са там, някак си, може би не е било добре разбрано от интервюто на нашата колежка. Ние ще продължим да бъдем там, доброволците ще бъдат там и ще бъдем в помощ на хората, въпросът е да се получават и да има какво да раздаваме. Сега на вашия конкретен въпрос за институциите: Всички видяхме какво е състоянието на институциите, специално БЧК. Ние работим изключително добре с институциите. Ние видяхме, че някои от тях работят изключително професионално. Да вземем пожарната - това са хората, които заедно с нас, нагазиха в калта, отидоха и подадоха ръка на хората, които и продължават да работят там. Но дали с всички институции е така, мисля, че вие, журналистите, и обществото можете да направите един такъв анализ. Не може един важен ръководител да казва, че наводнението в Мизия се дължи на дъжда, което е нелогично, друг ръководител да каже „ Абе, рибите ни паднаха от небето". Така че между институциите трябва да се засили координацията, за да може те да имат еднопосочно послание към хората, защото разминаването между посланията създава едно допълнително социално напрежение. Това се видя и в „Аспарухово". Така че работата на институциите до голяма степен зависи от политиците. И тук заключението, лично аз мен като ръководител на БЧК бих могъл да кажа, че хубаво е тези институции да се ръководят от експерти, да не се ръководят от политически лица, защото политическото противодействие преминава в институционално противодействие. А това не е добро нито за институциите, нито за хората, нито за решаването на техните проблеми. Институциите трябва да се ръководят от професионалисти, трябва да се ръководят от експерти и да не зависят от политическата воля на „този" или „онзи". И тогава вече няма да се казва, че в Мизия наводнението е от дъждовете или от язовирите, а ще се направи една експертна оценка и пред хората ще се излезе да се каже „Да, има такава или такава грешка, ето от това е наводнението". Сега всички ние говорим за следствията, но защо не се потърсят причините? Причините, защото в крайна сметка, докато ние не тръгнем да търсим причината, за да се получи едно такова голямо бедствие, ние няма да можем действително за в бъдеще да реагираме правилно. Разбира се, че природата е основния фактор, но човешкия фактор също не трябва да бъде подценяван. Ние до сега не получихме отговор кой изряза горите? Кой контролира рязането на горите? Аз многократно го повтарям – ние до сега не сме получили отговор. Една голяма част от тези къщи са строени с разрешително, кой даде разрешителното? Ами кой превърна тези дерета в сметище, знаете ли? Много са въпросите. Кой отговаря за тези водоеми? Това е безхаберие, нехайство, но в крайна сметка това са фактори, които ние трябва сега много сериозно да анализираме всички заедно и оттук нататък да търсим повода да отстраняваме причините, защото за мен лично голяма част от трагедията на тези хора и в „Аспарухово" и в Мизия и там в региона, до голяма степен е едно нехайство не на институциите, а на системата като цяло.
Водещ: Поредица от случки, които в крайна сметка водят до фатални последици. Отново ще ви върна на Мизия, тъй като ситуацията там е най-зле. Идва зима. Вие вече направихме една кампания за събиране на средства, обмисляте ли друга такава кампания? И бих ви помолила да отправите своя призив към всички българи, които, сигурна съм, ще помогнат с каквото могат.
Христо Григоров: Знаете ли, това бихме могли да го направим, но ние не трябва да злоупотребяваме с доверието, с желанието, с добротата на българина с тази кампания. Национална кампания трябва има действително тогава, когато има една изключителна необходимост. Ние направихме кампанията, защото необходимостта беше изключително голяма да се помогне на хората в Мизия и в целия регион самото начало. Това го направихме. Даже ние помолихме нашата федерация Международния червен кръст и Червения полумесец да помогне. Ето, онзи ден пристигнаха 500 хиляди лева оттам, така че ние имаме вече един ресурс около милион-милион и половина, които започваме да насочваме към този регион. Но тук въпросът не може да бъде решен само от неправителствения сектор. Въпросът не може да бъде решен от хората. Тук вече е въпросът за мястото на институциите, тук е вече мястото на държавата. Какво трябва да се направи – там щетите са за десетки милиони. И там трябва да се вземе едно кардинално решение. Нали разбирате, че това са много сериозни неща, и ако държавата тръгне в тази посока, и ако държавата се обърне към БЧК, към неправителствения сектор и каже „бихте ли ни помогнали", или „дайте заедно да направим нещо", да, ние щяхме да го направим. Но ние сега да тръгваме с един апел и да казваме на българския народ „Дайте отново да помогнем, да им построим къщите", мисля, че това не е най-правилния път, защото ресурсът, който имаме ние, ресурсът, който ще съберем, няма да е достатъчен и много хорица ще останат пак без къщи и ще мръзнат зимата – нещо, което е недопустимо. И затова аз дълбоко вярвам, че сега на 5 октомври българския народ ще излезе да гласува най-после и ще изберем едни хора, които хора ще мислят повече за държавата , ще мислят за институциите, ще мислят за бъдещето на нас, на нашите деца, а не за себе си. И това е един фактор много важен, и чак тогава ние бихме могли да кажем „Ето, България тръгва в една правилна посока. Дайте да си оправим Мизия, дайте да довършим „Аспарухово". Ние говорим за Мизия, ами нещата в „Аспарухово" - там също седят отворени. Разбира се, че има фургони, държавата също направи всичко, което е възможно за момента, но това не е достатъчно. Тук трябва един много мощен ресурс и този ресурс трябва да бъде даден от държавата.Искам да потвърдя, че всичко, което трябва да бъде направено от нас като национална организация, и то национално отговорна организация, ще бъде направено. Ще продължаваме да бъдем там, ще продължаваме да помагаме, дано кметството заедно с армията се разберат, за да остане тази полева кухня още малко време. А времето не е лошо, аз не виждам каква е причината да се бърза толкова много с нейното изтегляне. Ние ще я поддържаме с хранителни продукти. Започваме да даваме финансов ресурс в рамките на нашите възможности. Така че хората могат да разчитат на нас, но могат да разчитат на нас в рамките на нашите възможности, но те не са безгранични. Задачата на Червения кръст е да подпомага държавата, държавната институция, да подпомага хората. Така че тук вие трябва действително да се обърнете към държавата и към държавната институция и да ги попитате конкретно – какво вие ще направите, дайте график, как ще се решат проблемите на тези хора. И тогава тези хора ще бъдат много по-спокойни, когато някой застане отговорно пред тях и ясно им каже „ това са възможностите, това ще направим, това са сроковете". И тогава всички ще се обединим около тази визия и ще работим в тази посока. До момента това не е направено.
Автор: Ева Бранимирова
Източник: Информационна агенция ФОКУС , 02 септември 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
28 април 2022 г. Позиция
Дарителите помагат достатъчно, политиците са на ход: отворено писмо от Български дарителски форум
Не искайте от дарителите да заместват политиците във вземането на важни политически решения и в създаването на механизми за
12 януари 2021 г. Позиция
Дарителството като справедливост
Иван Брегов, правен експерт в Института за пазарна икономика в интервю за Български дарителски форумОтминаха празничните дни и
11 ноември 2020 г. Позиция
БАПРА: Готови сме да работим заедно с представители на НПО сектора за осигуряване на по-голяма прозрачност
В Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА) с болка и загриженост следим казуса с организацията Help Karma, която изглежда
