Полски експерт препоръча България да извърши бързо образователна реформа
20 ноември 2014 г.Позиция
Збигнев Марчиняк – архитектът на образователната реформа в Полша, след която функционално неграмотните ученици намаляват с 20% за 3 години, а децата постигат сериозни успехи според международни изследвания, посъветва в България да не се губи време за реформи и да се действа със замах.
"България няма време за губене. Не може да си позволите децата ви да изостават на дъното на развитите страни. Вашите деца не са по-глупави от връстниците си в другите държави", коментира Марчиняк, който взе участие в третата годишна конференция "Образование 2014", организирана от фондация "Заедно в час", Европейската комисия и Световната банка в България. Според него заради мащабите на страната необходимите реформи зависят от достатъчно малко хора, за да се постигнат достатъчно бързо резултати.
"Образователна реформа се прави на големи стъпки, а не на малки. В противен случай има опасност да бъде обратима", коментира Збигнев Марчиняк. Той посочи и ключовите фактори за успеха на полската образователна реформа: Формулиране на нови национални приоритети и цели за резултатите от образованието; адаптиране на учебната програма и на рамката за оценяване в синхрон с тях; удължаване на общообразователния етап и забавяне на отсяването и профилирането на учениците; по-голяма автономност на училищата при определянето на учебната програма; отчетност за напредъка на всички ученици на нива от учител през директор до местната власт.
Според експерта елитаризацията на училищното образование е в ущърб на цялото общество. Отделянето на "талантливи" от "неталантливи", "добри" от "лоши" деца в отделни училища не носи ползи, а напротив – спира развитието на децата. Цената на сегрегацията се плаща от по-бедните и по-слабо представящи се ученици, които нямат с кого да се сравнят, посочи Марчиняк. Той даде пример със собствената му страна, където талантливите деца учат в същите училища като останалите им връстници, като същевременно имат достъп до фонд за подкрепа на талантливите деца.
"Не сме забелязали в резултат на премахването на елитаризацията на училищата по-малко ученици да проявяват интерес към олимпиадите например", казва Марчиняк и допълва, че именно след реформите позициите на полските ученици на международни състезания се подобряват или запазват. "Появиха се дори нови национални олимпиади по други предмети, стартирани от учители. Родителите, чиито деца ходят на олимпиади, нямат причина да са недоволни и да искат специални привилегии за децата, защото те имат достъп до тях във всяко квартално училище", разказа оше той, цитиран от "Заедно в час".
Миналата седмица, в рамките на конференцията бе представен доклад, според който образователната система у нас "сортира" учениците според социално-икономическия им статус, като учениците от селата изостават с около 2 години спрямо тези в градовете. От няколко години пък страната ни е в долната част на класацията на програмата за международно оценяване на учениците PISA.
"България няма време за губене. Не може да си позволите децата ви да изостават на дъното на развитите страни. Вашите деца не са по-глупави от връстниците си в другите държави", коментира Марчиняк, който взе участие в третата годишна конференция "Образование 2014", организирана от фондация "Заедно в час", Европейската комисия и Световната банка в България. Според него заради мащабите на страната необходимите реформи зависят от достатъчно малко хора, за да се постигнат достатъчно бързо резултати.
"Образователна реформа се прави на големи стъпки, а не на малки. В противен случай има опасност да бъде обратима", коментира Збигнев Марчиняк. Той посочи и ключовите фактори за успеха на полската образователна реформа: Формулиране на нови национални приоритети и цели за резултатите от образованието; адаптиране на учебната програма и на рамката за оценяване в синхрон с тях; удължаване на общообразователния етап и забавяне на отсяването и профилирането на учениците; по-голяма автономност на училищата при определянето на учебната програма; отчетност за напредъка на всички ученици на нива от учител през директор до местната власт.
Според експерта елитаризацията на училищното образование е в ущърб на цялото общество. Отделянето на "талантливи" от "неталантливи", "добри" от "лоши" деца в отделни училища не носи ползи, а напротив – спира развитието на децата. Цената на сегрегацията се плаща от по-бедните и по-слабо представящи се ученици, които нямат с кого да се сравнят, посочи Марчиняк. Той даде пример със собствената му страна, където талантливите деца учат в същите училища като останалите им връстници, като същевременно имат достъп до фонд за подкрепа на талантливите деца.
"Не сме забелязали в резултат на премахването на елитаризацията на училищата по-малко ученици да проявяват интерес към олимпиадите например", казва Марчиняк и допълва, че именно след реформите позициите на полските ученици на международни състезания се подобряват или запазват. "Появиха се дори нови национални олимпиади по други предмети, стартирани от учители. Родителите, чиито деца ходят на олимпиади, нямат причина да са недоволни и да искат специални привилегии за децата, защото те имат достъп до тях във всяко квартално училище", разказа оше той, цитиран от "Заедно в час".
Миналата седмица, в рамките на конференцията бе представен доклад, според който образователната система у нас "сортира" учениците според социално-икономическия им статус, като учениците от селата изостават с около 2 години спрямо тези в градовете. От няколко години пък страната ни е в долната част на класацията на програмата за международно оценяване на учениците PISA.
Facebook
TwetterСходни публикации
07 август 2024 г. Позиция
БХК: Законопроектът срещу „пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация" нарушава правата на човека
Днес Българският хелзинкски комитет (БХК) внесе в Народното събрание становище по Законопроекта за изменение и допълнение на
12 април 2024 г. Позиция
11 пъти избори и нула реформи в образованието
Без добро образование нито една друга реформа няма да е успешна Становище на „Заедно в час" относно реформите в образованието
10 януари 2024 г. Позиция
По-високите учителски заплати са добра новина
Становище на „Заедно в час"От 1 януари т.г. основните заплати на всички педагогически специалисти бяха увеличени с 8,4%. За
