Тодор Йосифов – председател на Сдружение „Младежки глас”: На младите им писна от приказки за промяна, те искат действия
16 февруари 2015 г.Позиция
Тодор Йосифов е на 32 години, от Бургас. Завършва висшето си образование в университет „проф. д-р Асен Златаров" специалност „Стопанско управление". В последствие записва магистратура по „Маркетинг" в Свищов. От 10 години е мениджър в бургаски завод. Откакто се помни, работи и се занимава с обществени дейности. Председател е на националната структура на Сдружение „Младежки глас". Създава НПО-то през 2007 г. в Бургас заедно с група ентусиасти. С гордост разказва за голямата членска маса на организацията, която по думите му наброява 8 000 души в цялата страна.
Г-н Йосифов, какви са основните проблеми на младите хора, с които се сблъскват най-често?
Един от основните проблеми е безработицата. Те просто не могат да се развиват в България. Не е тайна, че дори и да има работа, ако те я ниско заплатена, един млад човек не може да създаде семейство. Не може да се самоиздържа. Много млади хора имат малки дечица и работят на по две места, за да осигурят прехраната им. Тук е ролята на работодателите. Не бива да се забравя, че за да има икономика, трябва да има производство, да има бизнес. Нивото на заплащане зависи пряко от работодателите и младите хора, бягайки в чужбина, търсят по-високи доходи. Те си обичат държавата, но са принудени да я напуснат. Грешно схващане е, че на младите не им се работи. Напротив, те просто искат да получават насреща това, за което са учили и за което са инвестирали в себе си.
Как според Вас може да се реши проблемът с младежката безработица? Европейският съюз също финансира доста програми в тази насока, но въпреки това тази тема продължава да е проблематична.
Проблемът може да бъде разрешен съвместно от бизнеса и държавата. В много частни фирми заплатите вече се изравниха с държавните, което не е хубаво. Не е нормално частният бизнес да разполага с бюджет като на държавна институция. Трябва да отделя повече. Защото за един млад човек, най-лесното решение в момента е да отиде да работи в чужбина. Или пък ще започне сезонна работа, защото трудът му е по-високо заплатен. Този проблем може да бъде решен тогава, когато самите работодатели оценят адекватно труда на служителите си. Тук не говоря само за младите хора, а това се отнася и за нашите майки и бащи. Ние винаги се стремим към Европа, а защо заплащането ни не е като европейското? Колите ни са като европейските, градовете ни, визията ни е европейска. Бургас е един пример за това. Но нивото на заплащане не зависи от държавата, а от бизнеса. Самите работодатели най-добре знаят механизма спрямо чистата печалба колко трябва да е фонд работна заплата.
Вие успявате ли да си взаимодействате с бизнеса? Имало ли е случаи, когато сте съдействали за намиране на работа на млади хора?
Част от нашите членове са работодатели и млади предприемачи. Мога да заявя, че те са на моето мнение. Те не оставят младите хора с най-ниското възможно заплащане. Дават повече пари, защото и те едно време са тръгнали от нулата. Взаимодействаме си с всички работодателски организации в страната. Дори сега подготвяме кръгла маса, на която ще разискваме тези проблеми. На нея сме поканили както представители на институциите, така и на работодателските организации. Планираме едно много мащабно мероприятие.
Как решихте да работите с млади хора и да се занимавате с проблемите им?
Още от тийнейджър ме влече да работя с младите за реализирането на нашите идеи. Минал съм през различни фази на развитие, свързани с работа с различни групи от млади хора. С течение на времето в моите приятели и в мен се оформи идеята, че трябва да направим нещо, което реално ще промени нещата. Защото на младите хора им писна от приказни за промяна, те искат действия. Започнахме през 2007 г. с ясната идея, че ще бъдем трудно възприети от други организации, защото ще разместим доста пластове. Вече мога смело да кажа, че ние диктуваме много от ситуациите, които се случват в нашето общество. Но така възникна идеята – да променяме обществото около нас, а не само да говорим, че го променяме. Това привлече и толкова много хора.
Как намирате финансиране за всички дейности, с които се занимава вашата организация?
Не разполагаме с бюджет. Работим с голям ентусиазъм в полза на младите хора. Самоиздържаме се. Забранили сме членския внос още при създаването на организацията през 2007 година. Искаме да достигнем до всеки един млад човек, без значение какво е финансовото, религиозното или политическото виждане. Така от 7 души станахме над 8 000 за няколко години. В момента на седмица имаме над 100 молби за членство. Навсякъде се работи безвъзмездно и с ентусиазъм. Подобна структура не изисква пари, за да се поддържа. В България се създава грешно впечатление. По-важно е желанието за работа, отколкото парите. Просто показахме на младите хора, че могат сами да управляват. Създаваме млади лидери, които с течение на времето поемат следващи. Една система, която работи по западен модел и заради това може би е успешна. По никакъв начин не разделяме младите хора, а ги обединяваме.
Минали са цели осем години от създаването на организацията. Доволен ли Сте от постигнатото до момента?
-Можем и още. „Младежки глас" не съм аз, не сме и тези седем човека, които го създадохме. Това в момента е една организация на младите, която се самоуправлява в цялата страна. Всичко, което искат те, ще се случи по един или друг начин. Нашата визия е да подпомагаме обществото. Налагаме нов модел на поведение за обществото и възприятието към младите. Защото младите хора са предимно подценявани във всяка една професия. Нашата основна кауза е не да се оправдаваме, а да докажем своя потенциал чрез реални действия. Младите хора имат различно мислене от общоприетото в България през последните две десетилетия и ние, общо взето, сме трибуната, която им дава правото да променят тези схващания. Те трябва да използват организацията, за да развият идеите си.
Какво мислите за агресията сред младите хора?
Първото ни мероприятие беше кръгла маса против агресията сред младите хора. Тогава работихме съвместно с ОД на МВР и с Инспектората по образование. Дори и аз самият останах изненадан, когато дойдоха над 200 младежи. Към днешна дата над 30% от инициативите ни са свързани с превенция на агресията сред младите. Един от най-старите ни клубове е „Противодействие на младежката престъпност". Но превенцията на агресията не става с кампании, клипове и т.н., а чрез реално говорене от млади хора на млади хора. Ако забраниш нещо на един млад човек, ефектът няма да е положителен. Негов връстник трябва да му обясни защо да не прави това нещо и какво ще изгуби и ще спечели, ако тази агресия бъде реализирана чрез някакво друго действие. Например, активност в обществото. Много от младите хора виждат в агресията един отдушник на негативната си енергия. Но ние успяхме да направим така, че този отдушник да бъде тяхната себеизява в обществото. Те да излизат да говорят пред хората, да водят кръгли маси, да участват в семинари, които им помагат да разработват качествата си и да си намират работа. Агресията в училище, например, е свързана с това да надделееш над другия, да покажеш, че си по силен. При агресията на улицата е същото. Ние обръщаме това нещо в себеизява. Влизаме в училищата, в неформалните таргети. Имаме обща цел заедно с институциите. Работим много добре с тях. Искам да подчертая, че процесът е двустранен. Както ние съдействаме на институциите, така те съдействат и на нас. Те съществуват в полза на обществото част, от което сме и ние.
Какво е мнението Ви за образователната система в България? Наблюдава се една тенденция по-интелигентните млади хора да бягат в чужбина и да се образоват там.
За съжаление е така. Образователната система трябва да бъде изградена съвместно с работодателите, за нуждите на бизнеса. В момента образователната система не е пригодена за техните нужди. Една от професиите, които трябва да бъде най-уважавана, това е на учителя. Но когато един млад човек завърши своето образование, той остава разочарован, защото не може да намери реализация. България има нужда и от тесни специалисти. Има работодатели, които търсят шлосери или заварчици, а такива не завършват. Съответно завършват, например, 200 директора в един университет, а няма какво да управляват като фирми. Инициативата трябва да дойде от работодателите, тъй като те непрекъснато казват, че имат нужда от кадри. Съответно трябва да инвестират в образованието и в университетите. Освен това в Европа средното образование е на почит. У нас инвестираш толкова в образование, че с една заплата трябва да избиваш тази инвестиция. Това не е нормално. Трябва да има тесни специалисти.
Какви други проблеми имат младите хора?
Младите хора имат нужда от повече мотивация, да бъдат подкрепяни в своите идеи. Независимо с какво се занимават. Един млад човек може да ражда идеи тогава, когато се чувства добре. Когато не мисли само за насъщния си, но това не е свързано само с безработицата. Има хора, които имат работа и пак не се чувстват добре. Това е свързано с подценяването от страна на обществото. Това са неща, които не зависят от определена институция. Трябва да им се гласува повече доверие на всяко едно ниво. Няма приемственост между поколенията и младите хора са подценявани във всяка една сфера на дейност. Това са хиляди млади хора в цялата страна. Заради това имат нужда от повече подкрепа. Ние вярваме, че младите не са само бъдещето, те са настоящето. Трябва да им се подаде ръка сега, а не след 10 години. Затова ние отиваме при младите хора, а не чакаме те да ни потърсят. Обучаваме ги и им подаваме ръка. Работим на терен. За една година ще обучим десетки хиляди младежи безплатно. Няма млад човек, който да не притежава потенциал. Ролята на обществото е да открие къде е този потенциал и да го развие. Ние се занимаваме точно с това. Ако успеем да направим това нещо, ще имаме едно много силно общество.
Г-н Йосифов, какви са основните проблеми на младите хора, с които се сблъскват най-често?
Един от основните проблеми е безработицата. Те просто не могат да се развиват в България. Не е тайна, че дори и да има работа, ако те я ниско заплатена, един млад човек не може да създаде семейство. Не може да се самоиздържа. Много млади хора имат малки дечица и работят на по две места, за да осигурят прехраната им. Тук е ролята на работодателите. Не бива да се забравя, че за да има икономика, трябва да има производство, да има бизнес. Нивото на заплащане зависи пряко от работодателите и младите хора, бягайки в чужбина, търсят по-високи доходи. Те си обичат държавата, но са принудени да я напуснат. Грешно схващане е, че на младите не им се работи. Напротив, те просто искат да получават насреща това, за което са учили и за което са инвестирали в себе си.
Как според Вас може да се реши проблемът с младежката безработица? Европейският съюз също финансира доста програми в тази насока, но въпреки това тази тема продължава да е проблематична.
Проблемът може да бъде разрешен съвместно от бизнеса и държавата. В много частни фирми заплатите вече се изравниха с държавните, което не е хубаво. Не е нормално частният бизнес да разполага с бюджет като на държавна институция. Трябва да отделя повече. Защото за един млад човек, най-лесното решение в момента е да отиде да работи в чужбина. Или пък ще започне сезонна работа, защото трудът му е по-високо заплатен. Този проблем може да бъде решен тогава, когато самите работодатели оценят адекватно труда на служителите си. Тук не говоря само за младите хора, а това се отнася и за нашите майки и бащи. Ние винаги се стремим към Европа, а защо заплащането ни не е като европейското? Колите ни са като европейските, градовете ни, визията ни е европейска. Бургас е един пример за това. Но нивото на заплащане не зависи от държавата, а от бизнеса. Самите работодатели най-добре знаят механизма спрямо чистата печалба колко трябва да е фонд работна заплата.
Вие успявате ли да си взаимодействате с бизнеса? Имало ли е случаи, когато сте съдействали за намиране на работа на млади хора?
Част от нашите членове са работодатели и млади предприемачи. Мога да заявя, че те са на моето мнение. Те не оставят младите хора с най-ниското възможно заплащане. Дават повече пари, защото и те едно време са тръгнали от нулата. Взаимодействаме си с всички работодателски организации в страната. Дори сега подготвяме кръгла маса, на която ще разискваме тези проблеми. На нея сме поканили както представители на институциите, така и на работодателските организации. Планираме едно много мащабно мероприятие.
Как решихте да работите с млади хора и да се занимавате с проблемите им?
Още от тийнейджър ме влече да работя с младите за реализирането на нашите идеи. Минал съм през различни фази на развитие, свързани с работа с различни групи от млади хора. С течение на времето в моите приятели и в мен се оформи идеята, че трябва да направим нещо, което реално ще промени нещата. Защото на младите хора им писна от приказни за промяна, те искат действия. Започнахме през 2007 г. с ясната идея, че ще бъдем трудно възприети от други организации, защото ще разместим доста пластове. Вече мога смело да кажа, че ние диктуваме много от ситуациите, които се случват в нашето общество. Но така възникна идеята – да променяме обществото около нас, а не само да говорим, че го променяме. Това привлече и толкова много хора.
Как намирате финансиране за всички дейности, с които се занимава вашата организация?
Не разполагаме с бюджет. Работим с голям ентусиазъм в полза на младите хора. Самоиздържаме се. Забранили сме членския внос още при създаването на организацията през 2007 година. Искаме да достигнем до всеки един млад човек, без значение какво е финансовото, религиозното или политическото виждане. Така от 7 души станахме над 8 000 за няколко години. В момента на седмица имаме над 100 молби за членство. Навсякъде се работи безвъзмездно и с ентусиазъм. Подобна структура не изисква пари, за да се поддържа. В България се създава грешно впечатление. По-важно е желанието за работа, отколкото парите. Просто показахме на младите хора, че могат сами да управляват. Създаваме млади лидери, които с течение на времето поемат следващи. Една система, която работи по западен модел и заради това може би е успешна. По никакъв начин не разделяме младите хора, а ги обединяваме.
Минали са цели осем години от създаването на организацията. Доволен ли Сте от постигнатото до момента?
-Можем и още. „Младежки глас" не съм аз, не сме и тези седем човека, които го създадохме. Това в момента е една организация на младите, която се самоуправлява в цялата страна. Всичко, което искат те, ще се случи по един или друг начин. Нашата визия е да подпомагаме обществото. Налагаме нов модел на поведение за обществото и възприятието към младите. Защото младите хора са предимно подценявани във всяка една професия. Нашата основна кауза е не да се оправдаваме, а да докажем своя потенциал чрез реални действия. Младите хора имат различно мислене от общоприетото в България през последните две десетилетия и ние, общо взето, сме трибуната, която им дава правото да променят тези схващания. Те трябва да използват организацията, за да развият идеите си.
Какво мислите за агресията сред младите хора?
Първото ни мероприятие беше кръгла маса против агресията сред младите хора. Тогава работихме съвместно с ОД на МВР и с Инспектората по образование. Дори и аз самият останах изненадан, когато дойдоха над 200 младежи. Към днешна дата над 30% от инициативите ни са свързани с превенция на агресията сред младите. Един от най-старите ни клубове е „Противодействие на младежката престъпност". Но превенцията на агресията не става с кампании, клипове и т.н., а чрез реално говорене от млади хора на млади хора. Ако забраниш нещо на един млад човек, ефектът няма да е положителен. Негов връстник трябва да му обясни защо да не прави това нещо и какво ще изгуби и ще спечели, ако тази агресия бъде реализирана чрез някакво друго действие. Например, активност в обществото. Много от младите хора виждат в агресията един отдушник на негативната си енергия. Но ние успяхме да направим така, че този отдушник да бъде тяхната себеизява в обществото. Те да излизат да говорят пред хората, да водят кръгли маси, да участват в семинари, които им помагат да разработват качествата си и да си намират работа. Агресията в училище, например, е свързана с това да надделееш над другия, да покажеш, че си по силен. При агресията на улицата е същото. Ние обръщаме това нещо в себеизява. Влизаме в училищата, в неформалните таргети. Имаме обща цел заедно с институциите. Работим много добре с тях. Искам да подчертая, че процесът е двустранен. Както ние съдействаме на институциите, така те съдействат и на нас. Те съществуват в полза на обществото част, от което сме и ние.
Какво е мнението Ви за образователната система в България? Наблюдава се една тенденция по-интелигентните млади хора да бягат в чужбина и да се образоват там.
За съжаление е така. Образователната система трябва да бъде изградена съвместно с работодателите, за нуждите на бизнеса. В момента образователната система не е пригодена за техните нужди. Една от професиите, които трябва да бъде най-уважавана, това е на учителя. Но когато един млад човек завърши своето образование, той остава разочарован, защото не може да намери реализация. България има нужда и от тесни специалисти. Има работодатели, които търсят шлосери или заварчици, а такива не завършват. Съответно завършват, например, 200 директора в един университет, а няма какво да управляват като фирми. Инициативата трябва да дойде от работодателите, тъй като те непрекъснато казват, че имат нужда от кадри. Съответно трябва да инвестират в образованието и в университетите. Освен това в Европа средното образование е на почит. У нас инвестираш толкова в образование, че с една заплата трябва да избиваш тази инвестиция. Това не е нормално. Трябва да има тесни специалисти.
Какви други проблеми имат младите хора?
Младите хора имат нужда от повече мотивация, да бъдат подкрепяни в своите идеи. Независимо с какво се занимават. Един млад човек може да ражда идеи тогава, когато се чувства добре. Когато не мисли само за насъщния си, но това не е свързано само с безработицата. Има хора, които имат работа и пак не се чувстват добре. Това е свързано с подценяването от страна на обществото. Това са неща, които не зависят от определена институция. Трябва да им се гласува повече доверие на всяко едно ниво. Няма приемственост между поколенията и младите хора са подценявани във всяка една сфера на дейност. Това са хиляди млади хора в цялата страна. Заради това имат нужда от повече подкрепа. Ние вярваме, че младите не са само бъдещето, те са настоящето. Трябва да им се подаде ръка сега, а не след 10 години. Затова ние отиваме при младите хора, а не чакаме те да ни потърсят. Обучаваме ги и им подаваме ръка. Работим на терен. За една година ще обучим десетки хиляди младежи безплатно. Няма млад човек, който да не притежава потенциал. Ролята на обществото е да открие къде е този потенциал и да го развие. Ние се занимаваме точно с това. Ако успеем да направим това нещо, ще имаме едно много силно общество.
Източник: Черноморски фар , 07 февруари 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
01 април 2024 г. Позиция
СТАНОВИЩЕ относно Доклад за младежта 2021-2022
На 28.03.2024 Управителният съвет на Национален младежки форум излезе със Становище относно Доклад за младежта 2021-2022 г, в ко
09 декември 2022 г. Позиция
ОТВОРЕНО ПИСМО: Приемане на Национална стратегия за младежта 2021-2030 г.
Изтича втора година, в която няма Национална стратегия за младежта и ако нестабилната политическа ситуация е оправдание за
12 май 2020 г. Позиция
Отворено писмо на НМФ: Ролята на неформалното учене и младежките организации в постигане на резултати от учене
До: Г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката С копие до: Г-жа Таня Михайлова Заместник-министър
