„Грийнпийс“ - България настоява за продължаване на забраната на неоникотиноидните пестициди, както и за повече екологично земеделие
10 юни 2015 г.Позиция
Наблюдаваният през последните години спад в пчелните популации в световен и регионален мащаб, представлява сериозна заплаха за пчеларството, както в България, така и по целия свят. Доказано е, че пестицидите са един от основните фактори, които въздействат на различните видове опрашители, и причиняват този значителен упадък на пчелните популации на много места по света.
Лишени от опрашването, извършвано от медоносните пчели и други опрашители, ще бъдем изправени пред значително по-ниски селскостопански добиви за близо една трета от селскостопанските култури, ако не се използва алтернативен начин на опрашване. Намаление в добива ще претърпят до 75% от селскостопанските ни култури. Без съмнение, ще бъдат тежко засегнати най-полезните от тях, които са част от ежедневното ни меню, както и някои култури, използвани като фураж в млеко- и месо-производството.
Необходимо е да преосмислим земеделски си системи като започнем с прекратяване на употребата на синтетични пестициди. През 2013 г., държавите-членки на Европейския съюз вече направиха първата правилна крачка в тази посока с приемането на мораториум по отношение на използването на три пестицида, които принадлежат на клас химикали, познати като неоникотиноиди. Европейската комисия вече стартира събирането на нова информация във връзка с рисковете, в които неоникотиноидите поставят пчелните популации, и предстои да бъде взето решение за необходимостта от повторно разглеждане и гласуване на забраната.
„Грийнпийс" - България приветства тази начална стъпка, но напомня, че забраната е само временна мярка и две години са недостатъчен срок, за да се гарантира, че здравето на пчелите и другите опрашващи насекоми ще се подобри. Освен това, забраната далеч не е всеобхватна, тъй като ограниченията важат само за определени видове употреба на неоникотиноидите. Също така, неоникотиноидите са устойчиви в условията на околната среда, което означава, че е възможно през годините да са станали част от състава на почвата, както и да присъстват и в други растения, посещавани от пчелите.
В допълнение към казаното, необходимо е и останалите пестициди, вредни за пчелите, да бъдат отстранени от пазара. „Грийнпийс" смята, че ЕС трябва да подкрепи усилията за защита на опрашителите и да наложи по-всеобхватна забрана, покриваща всички видове употреба на неоникотиноидите за целия селскостопански отрасъл. Следва да се включат всички седем пестицида - убийци на пчелите, идентифицирани в доклада „Пчелите намаляват" на „Грийнпийс".
Считаме, че България, като земеделска и особено страна на пчелари, трябва да окаже силна политическа подкрепа в превръщането на тази забрана в постоянна и пълна. Това може да бъде постигнато като бъдат забранени и останалите, вредни за пчелите, пестициди.
Нещо повече, необходима е коренна трансформация на подхода ни към селското стопанство, което в момента разчита в голяма степен на химически добавки. Това изисква промяна на посоката, в която селското стопанство се развива. Бихме искали България да премине към прилагането на нов модел на земеделие със съвременни, екологични селскостопански практики, което ще гарантира дългосрочното спасяване на пчелите и запазването на българското селско стопанство.
Лишени от опрашването, извършвано от медоносните пчели и други опрашители, ще бъдем изправени пред значително по-ниски селскостопански добиви за близо една трета от селскостопанските култури, ако не се използва алтернативен начин на опрашване. Намаление в добива ще претърпят до 75% от селскостопанските ни култури. Без съмнение, ще бъдат тежко засегнати най-полезните от тях, които са част от ежедневното ни меню, както и някои култури, използвани като фураж в млеко- и месо-производството.
Необходимо е да преосмислим земеделски си системи като започнем с прекратяване на употребата на синтетични пестициди. През 2013 г., държавите-членки на Европейския съюз вече направиха първата правилна крачка в тази посока с приемането на мораториум по отношение на използването на три пестицида, които принадлежат на клас химикали, познати като неоникотиноиди. Европейската комисия вече стартира събирането на нова информация във връзка с рисковете, в които неоникотиноидите поставят пчелните популации, и предстои да бъде взето решение за необходимостта от повторно разглеждане и гласуване на забраната.
„Грийнпийс" - България приветства тази начална стъпка, но напомня, че забраната е само временна мярка и две години са недостатъчен срок, за да се гарантира, че здравето на пчелите и другите опрашващи насекоми ще се подобри. Освен това, забраната далеч не е всеобхватна, тъй като ограниченията важат само за определени видове употреба на неоникотиноидите. Също така, неоникотиноидите са устойчиви в условията на околната среда, което означава, че е възможно през годините да са станали част от състава на почвата, както и да присъстват и в други растения, посещавани от пчелите.
В допълнение към казаното, необходимо е и останалите пестициди, вредни за пчелите, да бъдат отстранени от пазара. „Грийнпийс" смята, че ЕС трябва да подкрепи усилията за защита на опрашителите и да наложи по-всеобхватна забрана, покриваща всички видове употреба на неоникотиноидите за целия селскостопански отрасъл. Следва да се включат всички седем пестицида - убийци на пчелите, идентифицирани в доклада „Пчелите намаляват" на „Грийнпийс".
Считаме, че България, като земеделска и особено страна на пчелари, трябва да окаже силна политическа подкрепа в превръщането на тази забрана в постоянна и пълна. Това може да бъде постигнато като бъдат забранени и останалите, вредни за пчелите, пестициди.
Нещо повече, необходима е коренна трансформация на подхода ни към селското стопанство, което в момента разчита в голяма степен на химически добавки. Това изисква промяна на посоката, в която селското стопанство се развива. Бихме искали България да премине към прилагането на нов модел на земеделие със съвременни, екологични селскостопански практики, което ще гарантира дългосрочното спасяване на пчелите и запазването на българското селско стопанство.
Източник: Грийнпийс - България , 10 юни 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
17 юли 2024 г. Позиция
Зелено селско училище приобщава деца от различни етноси към опазване на околната среда
Проектът на Фондация „Ботаника Лайф“ е част от финалистите в деветото издание на Vivacom Регионален грантНад 60 деца с различна
29 май 2024 г. Позиция
Българска фондация Биоразнообразие: Субсидии за животновъди са нужни, но извън Националните паркове
Националните ни паркове са място за опазване на дивата природаКоалиция „За да остане природа в България“ подкрепя всички усилия
24 април 2024 г. Позиция
Проектът за подобряване корабоплаването по Дунав търси финансиране без оценка на въздействие върху околната среда
Местообитанията на есетрите в българския участък са пропуснати от доклада, подготвящ оценкатаМинистерството на транспорта и
