Доц. Анна Кръстева: Най-ефикасните усилия за справяне с бежанската криза биха били спешно и неотложно търсене на международно решение на конфликта в Сирия

25 август 2015 г.Позиция

За засиления бежански поток на Балканите и Европа, Агенция „Фокус" разговаря с доц. Анна Кръстева, доктор хонорис кауза на Университета Лил 3, Франция, преподавател в Департамента по политически науки на НБУ, създател и ръководител на Центъра за миграционни изследвания.

Фокус: Доц. Кръстева, от Агенцията по охрана на външните граници на ЕС "Фронтекс" само през месец юли в Европейския съюз са пристигнали около 50 000 бежанци. Имате ли данни от кои страни от Близкия изток най-често идват те и коя е крайната им цел като държава?

Анна Кръстева: 100 000 бежанци само за юли в Европа. Абсолютни рекорди - Европа е стресната от безпрецедентните стойности на бежанския поток, най-високите стойности от 2008 г., откакто Фронтекс - европейската агенция по охрана на границите, води статистика. Това е три пъти повече, отколкото през юли миналата година. Още през лятото на настоящата година е надминат целия поток от 2014 г. - 280 000, като броят от 340 000 за полугодието януари-юли 2015 г. е три пъти по-висок от този за същия период миналата година - 123 000.

Лъвският дял на бежанците е от Сирия и Афганистан. Африкански имигранти също увеличават потока - 9 от 10 търсещи закрила в Италия идват от Либия, основната част от тях са от Еритрея и Нигерия. Най-трагичното измерение на днешната бежанска криза е рекордно високият брой деца - най-високият за последното десетилетие.

Бежанските потоци са фундаментално асиметрични. Тази асиметрия има два основни топоса - на портите и на приемните. „Порти" са страните, където първоначално пристига бежанският поток. „Приемни" са страните, към които трайно се стреми и иска да се установи бежанският поток.

Ние се изживяваме непрестанно като представители на първия фронт, но бежанската вълна е несравнимо по-голяма - и в абсолютни, и в относителни цифри, в Италия и Гърция. Само за седмицата между 8 и 14 юли в Гърция пристигат 20 840 мигранти, включително на малки острови като Кос, неекипиран и неподготвен за прием на търсещи закрила. Същия брой - 20 000 - Италия приема само за изминалия месец. Изненадващо, Унгария с 34 800 мигранти също се нарежда в топ портите.

Втората асиметрия е по отношение на дестинацията. Двете страни-магнит за имигрантите са Германия и Великобритания и ще дам два примера за илюстрация. Германия очаква до края на годината броят на новите имигранти да удари рекорда от 800 000. Германия не е на европейския вход, но е европейският бежанско-имиграционен център - приема 40% от целия поток.

Тези дни BBC привлече вниманието с един симптоматичен за европейските политически страсти и раздори дебат между зам.-кмета на френския град Кале и консервативен депутат от партията на Фарадж - те бурно и невъздържано се караха през цялото време кой е виновен за бежанската криза на евро-тунела: дали Франция, която не прави нищо, за да задържи, контролира и регулира потока имигранти, които с цената на живота си се качват на влаковете за лелеяната Англия и създават множество рискове и за себе си, и за трафика, или Англия, която привлича мигрантите с мита за по-отворената си интеркултурна среда и по-добрите перспективи за помощи, работа, интеграция.

Фокус: Какъв е образът на Европа днес предвид миграционния натиск и бежанската вълна? Сигурността измести ли солидарността?

Анна Кръстева: Колкото по-дълбока е кризата, толкова повече страните се затварят в себе си. Отговорите на глобалната криза стават все по-национални. Каква солидарност, какви принципи - всички страни все повече говорят за национален интерес и национална сигурност. Доналд Тръмп яхна тази вълна в САЩ и с предизвикателните си изказвания за имигрантите като престъпници и необходимостта от повече стени, контрол и наказание, се качва все по-високо в кандидат-президентския рейтинг. Европа все още няма своя Доналд Тръмп, но се множат кандидатите за доналдтръмчета в евроскептичните партии от Франция до Великобритания, от Австрия до Холандия и навсякъде в Европа.

Фокус: В последната седмица стана ясно, че властите в Сърбия се готвят за нова, много по-мащабна бежанска вълна, през следващите месеци. В южната ни съседка Гърция също се наблюдава засилване на бежанския поток. Могат ли да се справят властите на тези две страни за ограничаването му и ще засегне ли страната ни?

Анна Кръстева: Македония също е засегната от бежанската криза, Унгария вече е в първата група страни, приемащи бежанския поток. Питате ме дали балканските страни могат да се справят с потока. Със сигурност не могат. По-същественото е, че и не искат. Това, което единодушно искат от София до Скопие, от Атина до Белград и Будапеща, е да отправят възможно най-бързо потока към Западна Европа. На критиките към властите на Кос, че оставя мигрантите с часове и дни на безмилостна жега, докато чакат разрешение да продължат нататък, кметът отговаря, че островът няма никаква структура, специализирана в приема на бежанци, и не иска да създава такава, за да не окуражава потока. Ципрас обеща през януари по-хуманно отношение към мигрантите, но нищо не направи през тази кризисна за Гърция година, а сега е твърде зает със собственото си политическо оцеляване, за да овладява бежанската криза. Мигрантите, натъпкващи се през врати, прозорци, покриви на македонския влак за Сърбия и Унгария, са образ и метафора не просто на отчаяно търсене на път и спасение от мигрантите, но и на властите, които искат да ги отпратят възможно най-далече.

Фокус: Ще реши ли проблема със засиления бежански поток квотното им разпределение между държавите в Европейския съюз?

Анна Кръстева: Политиката на квотите има по-скоро дидактичен и символен, отколкото реален политически ефект. 40 000 бежанци са капка в морето на едната трета милион, пристигнали само от началото на годината. Целта на квотите е да напомнят принципа на споделената отговорност, от забравянето на който губят всички: Италия миналата година спря операцията си Mare nostra, благодарение на която бяха спасени множество мигранти в Средиземно море, за да напомни на Европа, че защитата на живота не е само италиански , а и европейски дълг; Германия току-що напомни, че благодарение на огромния си интеграционен капацитет ще поеме достойно почти милион до края на тази година, но няма да издържи дълго да интегрира почти половината от всички бежанци и мигранти в Европа.

Фокус: Наблюдава ли се определен период в годината, който да предизвиква засилване на миграционния натиск от Близкия изток?

Анна Кръстева: Два фактора определят темпоралността на потока: интензивността на конфликта и температурата на моретата. Доброто време окуражава мигрантите да поемат риска на нестабилните малки лодки.

Фокус: Как оценявате изградените методи за интеграцията на бежанците у нас и има ли добри практики от европейските страни, от които да се поучим?

Анна Кръстева: България е известна с парадокса на сръхпроизводството на програми и стратегии за интеграция и с липсата на ефикасна интеграция. Току-що бе произведена поредната стратегия, докато българската общественост продължаваме да искаме не нови планове за бъдещето, а отчети как се изразходват многобройните милиони, отпускани от ЕК, на колко бежанци е помогнато и какви са конкретните резултати от тяхната интеграция.

Германия е най-добрият пример - разумно изразходване на европейски средства не за писане на програми за интеграция - любимият харч на родните ни „интегратори", а за реална интеграция под формата на преквалификация на родителите и образование за децата. Сред бежанците има и високообразовани и динамични икономики като германската ефикасно се възползват от тяхната квалификация.

Фокус: Трудно може да се предвиди развитието на кризата, но има ли и добри новини?

Анна Кръстева: През 90-те години войните в бивша Югославия отприщиха мощна бежанска и миграционна вълна - 10 от 80 милиона души бяха принудително прокудени. Днес вече са забравили каква остра нужда от солидарност имаха тогава западно-балканските страни и не проявяват такава днес към новите потоци бежанци. Хубавата новина в тази тъжна картина е, че бежанските потоци функционират на вълни и затихват след края на войните и кризите. Най-ефикасните усилия за справяне с бежанската криза биха били спешно и неотложно търсене на международно решение на конфликта в Сирия.

Фокус: Промени ли се отношението на българите към бежанците, станахме ли по-толерантни?

Анна Кръстева: Политиците ни със сигурност трудно се променят: със същата безотговорност, с която някои посягат - особено предизборно - към етническата карта, други или същите се заиграват и с бежанската. Непрестанно ни създават страхове колко много и колко неинтегрируеми са бежанците, за да не ги питаме какво правят с парите за интеграция - и европейски, и родни. За съжаление, започна да поотминава и огромната гражданска вълна на солидарност на „приятелите на бежанците". Добрите новини са, че нараства броят доброволци сред младите, солидарността тече по медийно невидими, но жизнени граждански канали - акции на солидарност с деца бежанци, нови ангажирани медии като Маргиналия („Правата на човека са решението"), правозащитни мобилизации.