Подкрепата на родителите и семейните помощи в България – право, привилегия или дискриминация?
26 ноември 2015 г.Позиция
Национална мрежа за децата изрази становище по отношение на подкрепата на родителите, семейната политика и бюджет 2016 година.
В края на октомври Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г., която представлява мотивите към законопроекта.
Национална мрежа за децата счита, че проектобюджет 2016 г. е поредното потвърждение за липсата на обща философия и дух в подкрепа на родителите и семейството и въвеждане на реален семейно-ориентиран подход в законодателството и практиката. Вече повече от 3 години, организациите – членове на Мрежата настояват за разработване на цялостна семейна политика, с ясни цели, мерки и дейности и възприемането на семейно-ориентиран подход във всички области, засягащи детското благосъстояние.
Изразяваме нашите съмнения за това дали увеличаването на минималната работна заплата ще постигне търсените цели. Липсата на цялостна политика и комплексен подход за намаляване на неравенствата не може да бъде запълнена с частични дейности и/или мерки на парче.
Друг пример за това са и въведените от 01.01.2015 г. данъчни облекчения, според които от годишните данъчни основи се приспадат суми ( 200 лв. за едно, 400 лв. за две и 600 лв. за три и повече деца), както и се регламентират облекчения в размер на 2000 лв. от данъчната основа за отглеждане на дете с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане. Макар и безспорно положителни, тези стъпки са далеч от реално семейно-подоходно облагане, тъй като данъчното облекчение на практика e под формата на 1 лев и 0,67 стотинки на дете на месец.
Факт е, че българските семейства получават едни от най-ниските семейни помощи в ЕС (средно 42.4 лв. на дете за месец) за отглеждане на деца, при това с ограничения, свързани с дохода, разпределян върху всеки член на семейството. В страна, в която през 2014 г. процентът на децата в риск от бедност или социално изключване е 45,2 (или 539,2 хиляди деца) това ниво на семейно подпомагане не е нито истинска семейна политика, нито мярка в рамките на устойчива демографска политика, нито пък допринася за социалната защита и интеграция на уязвими родители и общности.
В този контекст, ние – от Национална мрежа за децата, продължаваме да настояваме за разглеждане и приемане на следните предложения от институциите в България:
Необходимо е разработването на самостоятелно обособена семейна политика с ясни цели, мерки и дейности и възприемането на семейно ориентиран подход във всички области, засягащи детското благосъстояние
В своя регулярен доклад „Бележник 2015: какъв е средният успех на държавата в грижата за децата", Национална мрежа за децата извежда като ключова препоръка в сферата на образованието и грижите в ранна детска възраст гарантирането на безплатен достъп до предучилищно образование за всички деца, независимо от населеното място, в което живеят и от социалния им статус. Организацията предлага детските ясли като обществени институции да се интегрират нормативно и структурно в единна обществена система за ранно детско развитие, заедно с детските градини.
Въвеждане на реално семейно подоходно облагане, с необлагаем минимум, равен на средномесечния доход на член от семейството за предходните 12 месеца, даващ право на получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Считаме, че в момента подкрепа от държавата получават само семействата, в които родителите са наистина на границата на бедността.
Прекратяване практиката на дискриминацията на децата според поредността на тяхното появяване в семейството – към момента държавата на практика определя акта на раждане на трето и следващо дете като нежелателен, като предоставя в пъти по-малка еднократна помощ при раждането им , както и различен размер на месечни помощи за отглеждане на дете .
Редица изследвания сочат, че инвестициите в децата, особено в ранното детско развитие, са с много по-висока обществена възвръщаемост от инвестициите в повечето други сфери. По тази причина настояваме за въвеждането на интегрирана междусекторна политика за инвестиране в децата от най-ранна възраст и считаме, че това следва да бъде основен приоритет за изпълнителната власт.
Пълен текст на становището (DOCX, 32 KB)
В края на октомври Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г., която представлява мотивите към законопроекта.
Национална мрежа за децата счита, че проектобюджет 2016 г. е поредното потвърждение за липсата на обща философия и дух в подкрепа на родителите и семейството и въвеждане на реален семейно-ориентиран подход в законодателството и практиката. Вече повече от 3 години, организациите – членове на Мрежата настояват за разработване на цялостна семейна политика, с ясни цели, мерки и дейности и възприемането на семейно-ориентиран подход във всички области, засягащи детското благосъстояние.
Изразяваме нашите съмнения за това дали увеличаването на минималната работна заплата ще постигне търсените цели. Липсата на цялостна политика и комплексен подход за намаляване на неравенствата не може да бъде запълнена с частични дейности и/или мерки на парче.
Друг пример за това са и въведените от 01.01.2015 г. данъчни облекчения, според които от годишните данъчни основи се приспадат суми ( 200 лв. за едно, 400 лв. за две и 600 лв. за три и повече деца), както и се регламентират облекчения в размер на 2000 лв. от данъчната основа за отглеждане на дете с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане. Макар и безспорно положителни, тези стъпки са далеч от реално семейно-подоходно облагане, тъй като данъчното облекчение на практика e под формата на 1 лев и 0,67 стотинки на дете на месец.
Факт е, че българските семейства получават едни от най-ниските семейни помощи в ЕС (средно 42.4 лв. на дете за месец) за отглеждане на деца, при това с ограничения, свързани с дохода, разпределян върху всеки член на семейството. В страна, в която през 2014 г. процентът на децата в риск от бедност или социално изключване е 45,2 (или 539,2 хиляди деца) това ниво на семейно подпомагане не е нито истинска семейна политика, нито мярка в рамките на устойчива демографска политика, нито пък допринася за социалната защита и интеграция на уязвими родители и общности.
В този контекст, ние – от Национална мрежа за децата, продължаваме да настояваме за разглеждане и приемане на следните предложения от институциите в България:
Необходимо е разработването на самостоятелно обособена семейна политика с ясни цели, мерки и дейности и възприемането на семейно ориентиран подход във всички области, засягащи детското благосъстояние
В своя регулярен доклад „Бележник 2015: какъв е средният успех на държавата в грижата за децата", Национална мрежа за децата извежда като ключова препоръка в сферата на образованието и грижите в ранна детска възраст гарантирането на безплатен достъп до предучилищно образование за всички деца, независимо от населеното място, в което живеят и от социалния им статус. Организацията предлага детските ясли като обществени институции да се интегрират нормативно и структурно в единна обществена система за ранно детско развитие, заедно с детските градини.
Въвеждане на реално семейно подоходно облагане, с необлагаем минимум, равен на средномесечния доход на член от семейството за предходните 12 месеца, даващ право на получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Считаме, че в момента подкрепа от държавата получават само семействата, в които родителите са наистина на границата на бедността.
Прекратяване практиката на дискриминацията на децата според поредността на тяхното появяване в семейството – към момента държавата на практика определя акта на раждане на трето и следващо дете като нежелателен, като предоставя в пъти по-малка еднократна помощ при раждането им , както и различен размер на месечни помощи за отглеждане на дете .
Редица изследвания сочат, че инвестициите в децата, особено в ранното детско развитие, са с много по-висока обществена възвръщаемост от инвестициите в повечето други сфери. По тази причина настояваме за въвеждането на интегрирана междусекторна политика за инвестиране в децата от най-ранна възраст и считаме, че това следва да бъде основен приоритет за изпълнителната власт.
Пълен текст на становището (DOCX, 32 KB)
Източник: НМД , 26 ноември 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
26 септември 2024 г. Позиция
Позиция на „Грийнпийс" – България по Законопроекта за регистрация на чуждестранните агенти
Без изненада, на 19 септември 2024 г. проектът за така наречения „Закон за регистрация на чуждестранните агенти", предложен от
25 септември 2024 г. Позиция
Мрежата от сайтове за дезинформация благоприятства онлайн тормоз срещу журналисти
Асоциацията на европейските журналисти – България осъжда категорично опита за дискредитиране на разследващата журналистка от
19 септември 2024 г. Позиция
АЕЖ: абсурден и противоконституционен законопроект е внесен в Народното събрание
Асоциацията на европейските журналисти - България внесе в Народното събрание становище, чрез което се противопоставя на
