Руслан Трад: Бежанците не идват, за да превземат държавата, те търсят шанс за нов живот

Руслан Трад e председател на неправителствената организация Форум за арабска култура. Роден е през 1987 г. в София. Баща му е сириец, майка му - българка. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култура, следва право, а след това се прехвърля да учи журналистика и връзки с обществеността. Създава и първия български блог за Близкия изток - Intidar.

Г-н Трад, притеснява ли ви, че тежкото престъпление, извършено преди дни в центъра на София от представител на Алжир, ще настрои българското общество срещу имигрантите и то ще поиска затягане на режима срещу бежанците? Всекидневно сме свидетели на протести срещу бежанските центрове у нас.

Наистина, случаят с нападението на Виктория е трагедия. Познавам момичето, тъй като живея в тази част на София и често съм купувал продукти от магазина, в който работи. В тези събития се вижда една картина на ежедневието ни - младо момиче, което трябва да работи до 2 сутринта, за да може да се издържа. Работи в денонощен магазин, в който няма охрана - най-вероятно поради желанието да се спестят пари, най-вероятно. И тово момиче става жертва на опит за кражба от изгладнял младеж, бягащ от държавата си. Сблъсък на тежки обстоятелства, които създават тази тъжна картина.

Разбира се, притесненията, че ще има нападения над имигранти и бежанци, са основателни. Националистическите фракции виждат възможност за себе си в този случай. Вече има регистрирани нападения над чужденци. Името на Виктория ще бъде използвано за лозунг, за да се печели популярност. Съмнявам се, че щеше да има такава реакция, ако нападателят беше българин - най-вероятно Вики щеше да бъде спомената на последната страница на някой вестник, като част от криминалната хроника. Виждате, че случаи на нападения от австралиец, англичанин и т.н. не са посрещани с такава ожесточеност - което показва колко ще се политизира случая. Имаме налице един криминален акт, който трябва да бъде разрешен от властите, не от бригади на някоя партия. Самите бежанци в лагерите във „Военна рампа" и „Враждебна" застанаха единодушно с декларация срещу насилието и осъждат престъплението на ул. „Пиротска".

Самият вие като сириец, живеещ в България, чувствате ли дискриминационно отношение спрямо вас?

Аз самият съм със смесен произход - български и сирийски. И това ми дава възможността да гледам на събития по един друг начин. Чувствам и двете страни за свои родини и не бих могъл да не взимам отношение към едната, повече от другата. Но мога да кажа, че никога не съм се чувствал дискриминиран по какъвто и да е начин. Смея да твърдя, че именно заради приятелите си българи, съм това, което съм сега. Постоянно получавам въпроси как може да се помогне на бежанците, интересна е културата им, хората искат да знаят повече. Това в никакъв случай не може да остане незабелязано.

Какъв е вашият призив към българите, които се страхуват от огромната бежанска вълна от Африка и Близкия изток?

Призив...не точно призив. По-скоро препоръка - хора, питайте се. Задавайте си въпроси защо се случват събития, какво ще последва. Разбирам обществото защо е настръхнало по този начин: живеем в тежки условия, малцина имат добри доходи. В такава атмосфера въпросите за солидарността, още повече с различни хора, стоят по-различно. Но с шовинизъм няма да се постигне нищо. Нека не забравяме, че за тези хора България, от която мнозина искат да избягат, е спасение от война, всекидневни убийства, нападения, бомби и снайпери. Тук те не търсят да откраднат работата на някой или да превземат държавата - искат спокойствие и шанс за нов живот. Смятам за тъжно, че се интересуваме повече от кокошките и откраднатите вафли, отколкото да помогнем. Но има достатъчно българи, които всеки ден - абсолютно всеки ден! - са в лагерите, за да помагат.

Как се чувстват като цяло имигрантите в България?

В началото, при първите пристигнали бежанци, положението беше тежко. Нямаше място, нямаше условия. Да не говорим за храна или лекарства. Сега това е променено, благодарение на доброволчеството. Но все още има проблем с изхранването на тези хора - и това може да се отрази негативно. Процедурите за получаване на статут са тромави и това изнервя някои в лагерите, но като цяло всички са благодарни за усилията на всички. Вижте, тези хора са имали живот, много подобен на нашия тук. Имали са едно нормално ежедневие, дом, работа - но са загубили всичко това. За тях България е непозната държава и имат желание да научат нещо за нея. Сега целта на мнозина е да учат български, за да могат да се оправят сами.

Не е тайна, че част от имигрантите влизат нелегално в България и участват в престъпни схеми, за да се изхранват. Може ли самата общност да затегне режима, така че тези хора да уважават традициите и законите на страната, в която се намират в момента?

Огромен проблем е именно гладът. В един момент се опира до незаконните начини за изхранване - случаите на открадната храна или малки суми пари. Няма начин да се криминилизира част от тези хора - мнозина от тях се намират в тежко положение, без документи и начин да се изхранват. Разбира се, арабската общност - а и не само - трябва да направи нужното, за да разясни ситуацията на всички новодошли. Особено онези, които живеят и имат семейства в България от години вече, те имат моралното и обществено задължение да помогнат на бежанци и имигранти да разберат ситуацията в България, да помагат за тяхната интеграция. Има начини за това, макар да става бавно.