Боян Захариев: Нито достатъчно бърза, нито достатъчно помощ

БОЯН ЗАХАРИЕВ, "Отворено общество"

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО на спешните отделения и спешните болнични комплекси (каквато идея се предлага), е добра стъпка, защото закриването им през 2007 г. по време на тройната коалиция, изглежда, беше грешка.
Наистина в много страни се разработват модели за намаляване на напрежението върху спешната помощ

чрез модерни процедури за сортиране по спешност и разпределяне на пациентите към различни дестинации и услуги. 

Но в България проблемът е, че такова разнообразие от дестинации и услуги липсва, а спешната помощ, която всъщност е доста скъпа, поема и натоварването от липсата на определени социални услуги за възрастни и хронично болни. 

Големият брой здравно неосигурени, за които спешната помощ е понякога единствен вход към системата за здравеопазване, също не облекчава ситуацията.

Засега възстановяването на спешните отделения се появява като стратегическо намерение. Проблемът е, че

медицинските услуги са сложни и отварянето и затварянето им не е като при магазините в търговията на дребно. То струва много повече пари и става по-бавно.

В страните от ЕС спешни отделения като правило има в университетските, регионалните и областните болници. Става дума за болници, обслужващи територии приблизително с размерите и функциите на нашите 28 административни области. 

Поне в 18 страни от ЕС спешни отделения има и в други болници, обслужващи по-малки територии от страната.

На Първия конгрес по спешна медицина, проведен преди дни в София, е имало съгласие, според цитираните в медиите изказвания, че нивото на спешната помощ в някои области в България е по-добро, отколкото в някои страни в Европа. 

Тази констатация може да е вярна, ако имаме предвид компетентността на екипите, които пристигат на място и посрещат пациенти в болниците. Оставям настрана въпроса кога за пациента е по-добре да пристигнат
по-бързо парамедици,отколкото по-бавно лекари, специалисти по спешна медицина.

Ако гледаме обаче в по-широк план механизмите за превенция на спешни състояния и качеството на доболничната помощ, се боя, че оценката няма да е толкова благоприятна.
Освен това проблемът не е, че в България може да има и места с по-добро обслужване от някои места в ЕС. Проблемът е, че има немалко места, на които не може да се гарантират минимални стандарти на здравните услуги.