Боян Захариев: Как училището обрича поколения на бедност?

Изглежда, все още ни предстои да мислим как да направим реалност в България една от големите задачи на модерното публично образование, а именно - да позволява непрекъсната социална мобилност  и да спре предаването на бедността през поколенията.

Това се вижда от оповестени новите резултати от международното изследване PISA, което оценява резултатите на учениците от няколко десетки страни по математика, четене и природни науки.

За пореден път изследването показва, че в България има силна връзка между социално-икономическия статус на родителите и резултатите на учениците в училище. Това поставя България в компанията на някои развиващи се страни и далеч от референтните европейски страни, които обичаме да вземаме за пример.
Друг проблем е видимото и продължаващо разделение на децата според социално-икономическия им статус в различни училища, което води до големи разлики в резултатите на училищата. PISA ни показва доста убедително, че митът за училището в гетото, което започва да дава добро образование, отразен и в популярното кино, е в голямата си част именно мит.

Всъщност трябва да гледаме на българските резултати със смесени чувства. Спрямо 2006 г. и вероятно дори спрямо 2009 г. подобрението в България е статистически значимо, но поглеждайки в по-дълга перспектива спрямо 2000 г., за повече от 10 години нищо особено не се е случило с постиженията на българските ученици – те остават много ниски в сравнение с развитите страни в света.

Остава да се надяваме, че ще се оформи някаква по-трайна позитивна тенденция в подобряване на резултатите на учениците ни, но аз съм малко скептичен за разлика от експертите на МОН, които според дадената от тях пресконференция са умерени оптимисти. Между другото радостно е, че заедно с публикуването на основното изследване на резултатите от PISA 2012 се появи интересен и съдържателен национален доклад, който извежда според мен важни акценти.

Кои са учениците, които попаднаха в извадката на PISA от българска страна. Децата, обхванати в миналогодишното издание на PISA, са родени през немного радостната 1996 г., тръгнали са на училище през 2003 г., а към средата на 2012 г. са били в девети клас и на възраст 15 или 16 години.

Какво се случи междувременно и какво направихме, за да им осигурим възможности за по-добро образование? През периода на тяхното учене в България бяха закрити безпрецедентно количество училища, над 300 само през учебната 2007-2008 г. (около 15% от всички съществуващи към онзи момент) и общо около 600 за целия период. Закриването на училища засегна главно следващите поколения – учениците, които са в начално училище след 2006 г.

Друго, което трябва да са забелязали участниците в PISA, е, че при всеки следващ випуск броят на техните по-малки съученици намалява сериозно, всъщност с едно от най-бързите темпове в света както защото се раждат по-малко деца, така и защото немалко техни връстници заминават с родителите си в чужбина, основно в Европа.

Накрая трябва да споменем, че обсъждането на нов закон за училищното образование започна поне преди две издания на PISA, ако не и по-рано, и до момента не е приет, а определено имаме нужда от промени.

Въпросът е още колко издания на PISA ще бъдат публикувани, преди българското общество да постигне елементарен консенсус по приоритетите в образователната система.