Красен Станчев: Загубата на фискална дисциплина и разривът с правилата на ЕС ще са фатални през 2014

След оценките на политолози, социолози, икономисти и наблюдатели в анкетата на "Дневник" за 2013 г. от днес ще публикуваме техните прогнози какво ще се случи през тази година (може да ги намирате и в специалната тема "Прогнози 2014"). Започваме с икономиста Красен Станчев, който е и председател на УС на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Очаквате ли парламентарни избори в рамките на 2014 година? Ако не - кога?

- Да, напролет вероятно с европейските.

Кое ще е фаталното през 2014 г.?

- Загубата на фискалната дисциплина и разривът с правилата на членство в ЕС. Всъщност последното предупреждение не е ново: групата на Доминик дьо Вилпен, която премиерът Станишев покани да го съветва, още през май 2009 г. посочи, че ако някои от страните "отново попадне под силно руско влияние, това би предизвикало разрив между страни - членки на ЕС". Вижте страница 104 от техния доклад.

Докога ще продължат протестите? Какъв ще бъде прекият и какъв косвеният резултат от тях?

- Протестите са на равнището на "санитарен минимум", но ще продължат до обявяването на предсрочни избори.

Прекият резултат е паниката на мнозинството в търсенето на начин да подкупи избирателите, както и бързането в преразпределението на влияние - управляващите се държат така, сякаш са за последен път на власт.

Косвеният резултат вече е функционирането на икономиката под потенциала, а в дългосрочен план - загубата на възможности за инвестиции, работа и просперитет.

Трябва ли да отпадне плоският данък?

- Не. Но демонтажът му започна, макар и под сурдинка.

Кои са спешните реформи, които страната не може да отлага?

- Всичко може да се отлага, въпросът е на каква цена и докога.

Замисълът на отлагането също е важен. Ако икономическото положение и среда се влошат, ще има по-малко инвестиции, бизнесът ще се свие, активите ще поевтинеят и ще бъде по-евтино да се купят от предприятията, изправени пред фалит. Ако безработицата се увеличи, а бедността се запази или разшири, БСП, ДПС и "Атака" се надяват, че и техният електорат ще се увеличи. Един страничен продукт от влошаването на ситуацията е, че това ще удари и основните банки, финансирали частния бизнес в България. А това е в интерес на банките, които са правили това в по-малка степен.

Ще се изпълни ли според вас записаното в бюджет 2014 и какви са рисковете пред него?

- По всичко изглежда, че законово определеният максимален бюджетен дефицит от 2% от БВП ще бъде надминат (ако "Европа" не издърпа по някаква случайност българската икономика). Причините за този риск са две: много вероятните плащания по "Белене", стимулираният от правителството стремеж към привилегии, реверансите към най-гласовите групи от обществото (от профсъюзи до зеленчукопроизводители) и натъкмените приходи в бюджета за 2014 г. правителството ни осигури толкова много придобивки, че вече не ще можем да ги платим.
Струва ми се много вероятно това стечение да промени кредитния рейтинг на страната надолу, а лихвите - нагоре. При проблеми с платежния баланс, абстрактно погледнато, правителството може да поиска подкрепата на Руската федерация. Белорусия бе "спасена" по такава схема дълг срещу собственост.

Ще успее ли правителството да подобри условията за правене на бизнес със заявките, които прави?

- Аз не мисля, че то иска да прави това. Но някои спорадични подобрения могат да се случат, защото не е възможно да се облагодетелстват само приятели - не само те гласуват на избори.

Очаквате ли забележим ръст на чуждестранните инвестиции в българската икономика и в кои сектори?

- Не. Ако има такива инвестиции, че има повече доход и повече работни места, активите също ще поскъпнат. Такъв беше и смисълът на "мораториума върху земята": когато по-малко хора искат да я купят, толкова по-евтина е тя, а собствениците - по-бедни. Гласуването по този повод в Народното събрание бе само демонстрация на икономически национализъм от националсоциалистически тип, но и признак на инвестиционна ксенофобия.