Истории за даритеслвтото: Димитър Раковски и една любов през книгите

В българско село, някъде близо до Луковит, се ражда Димитър Раковски. Той расте в нормално българско семейство. Игрите на улицата, хвърляните камъчета в локвите, гоненето на хвърчила са част от неговата детска програма. В нея най - предпочитаното занимания обаче е било прелистването на старите книги, пазени в къщата. Увлечен от любимия шум от страниците, Димитър успешно завършва своето средно и висше образование. Професията, която си избира, много хора наричат призвание. След като взима това решение, тя наистина направлява живота му. Младият и интелигентен българин учителства в Никопол няколко години. Омагьосан от силата на думите и човешките постижения той споделя своята любов със учениците си. Тази страст към книгата открива и в едно друго същество, толкова фино и нежно като самия него. Витка е учител в Никопол по същото време. Начетената преподавателка е получила своето средно и висше образование в Плевен. Отдадеността на двамата просветители е впечатляваща, а любовта помежду им вдъхновяваща.

През 1934 Димитър е назначен за околийски инспектор на Втора плевенска учебна околия. Този професионален успех, за жалост, е съпътстван от лична трагедия. Витка, която вече носи фамилията на Димитър, умира. Често думите, които описват скръбта, са твърде недостатъчни, за да изразят дълбочината на чувствата. Самотата и отчаянието са реални понятия, а не абстрактни, но само изстрадалите хора знаят това.

С набраните средства от продажбата на Енциклопедията ще бъде финансирана докторантура за изследване на дарителството в страната ни за периода 1878 - 1951г.