НПО предизвикателства на Изток

Разговор с Любен Панов, програмен консултант на ECNL (Европейския център за нестопанско право)

Ако се замислим по-задълбочено върху въпроса за какво служат неправителствените организации, бихме могли да изброим множество техни функции – да защитават определени граждански права, да поддържат и популяризират идея или кауза, да обединяват групи от хора с общи интереси... Под повърхността на очевидните позитиви ще видим една основна и задължителна черта – неправителствените организации дават алтернатива на статуквото в една държава.

"Няма проблем или политика, по която да има само една гледна точка. И ако си мислим, че политиците или институциите взимат единствените правилни решения, сме дълбоко заблудени – винаги има алтернативи и именно ролята на неправителствените организации е да ги представят, да показват гледната точка на засегнатите страна. Критичността е една от ценностите на гражданските организации".

Така започва разговорът ми с Любен Панов, един от основателите на  Българския център за нестопанско право (БЦНП) и програмен консултант на Европейския център за нестопанско право (ICNL). Неговата дейност, в партньорство с колеги от Европейския център по нестопанско право (ECNL), включваизготвянето на становища по различни проектозакони, преглед на средата в съответната държава, представянето на международните стандарти в неправителствения сектор и предаване на опита и добрите практики на други страни. С други думи, Любен Панов съдейства за процесите, свързани с доброто функционирането на неправителствените организации в чужбина, най-често в страните от бившия Съветски съюз (регион Централна и Източна Европа и Евразия).

За пречките и предизвикателствата, пред които са изправени гражданските организации в страните от този регион той ми разказа на среща в офиса на Къщата на гражданските организации на ул. Христо Белчев №3 в София – споделено пространство за работа и сътрудничество на НПО-та. И докато в България свободата и развитието  на гражданските организации са до някаква степен защитени и подкрепени, вкл. чрез съществуването на такива места, то каква е ситуацията в страните от региона, в който Любен работи?

От него разбирам, че степента на развитие или стагнация на неправителствените организации в региона зависи най-вече от състоянието на всяка една държава след прехода.

Естония, Русия, Азербайджан, Молдова

Добър пример е Естония, която през 2015 г., според Индекса за устойчивост на неправителствени организации* постига най-добър резултат в развитието на НПО измежду 24 страни от Централна и Източна Европа. Естония е приела Концепция за развитие на гражданското общество. Сред ключовите елементи на Концепцията са утвърждаването на равноправно партньорство между държавния и неправителствения сектор и гаранцията, че неправителственият сектор остава независим дори да получава финансиране от държавата. Освен това има система за бюджетно финансиране с единни правила за отпускане на средства. Правителството финансира големи неправителствени организации, опериращи в ключови сфери, като например екология, но и създава механизми за подкрепяне на малки организации, както и такива, които не могат да се възползват от други пътеки за финансиране. Основана е Национална фондация за гражданско общество, която ефективно стимулира гражданското участие. Всъщност, ключовата съставка в рецептата за успеха на гражданския сектор в Естония е възприемането на НПО като партньор на правителството. А веднъж направена, тази стъпка може да бъде предпоставка само за напредък.  

Държавата може да възприема неправителствените организации като заплаха или като потенциален партньор. В страни, в които неправителствените организации се възприемат като критици на държавата, те могат да бъдат ограничавани по различни начини (всичко това в рамките на закона, разбира се). В Русиянапример е въведено изискване, според което фондациите с външно финансиране  трябва задължително да съдържат в името си „чуждестранни агенти”. Очевидно едно такова включване дискредитира тези организации в очите на обществото, което пък от своя страна пречи на осъществяването на целите им. Ето как чрез косвена обществена манипулация една държава е способна да ограничи инструментите за гражданска интервенция, без практически да ги забранява.

В Азербайджансе въвеждат ограничения на финансирането за неправителствения сектор. „Не може международни донори да предоставят финансиране на азербайджански организации, ако нямат споразумение с държавата. Тоест, ако аз искам да финансирам организация в Азербайджан, трябва да се обърна към държавните институции и да сключа с тях споразумение, което да определя за какво ще давам пари. Така че ако аз имам намерение да финансирам организации, мониториращи изборите в Азербайджан, например, е твърде вероятно държавата да не е съгласна и да не иска да сключи споразумение с мен. По този начин се ограничават сферите, в които може да се предостави финансиране на азербайджански организации" - споделя Любен Панов.

Ограничаването на финансовите потоци за НПО създава риск за организации, критични към управленските политики, които просто не се финансират. „Проблемът е, че местните източници в такива страни на този етап не са достатъчно развити и съответно държавното финансиране остава единствена алтернатива" - споделя  Любен Панов.

На фона на терористичните атентати (и най-вече след 11 септември) на голяма част от НПО започва да се гледа като на потенциална опасност, като на своеобразен проводник на идеи и информация, свързана с тероризма. Заражда се опасението за "фиктивни неправителствени организации", чиято единствена функция е да служат като терористични канали. В тази връзка международната коалиция FATF (Financial action task force) изготвя серия от препоръки за ограничаване на правата на НПО с цел запазване на сигурността. Все пак, през 2016 г. излизат доклади, които сочат, че няма данни за пряка връзка между разпространяването на тероризма и неправителствени организации, в следствие на което рестриктивните политики отпадат. Въпреки това дебатът „права срещу сигурност“ продължава да бъде актуален.

На фона на тези негативни тенденции няма как да не споменем позитивните насоки, в които се развива дейността на неправителствените организации в чужбина. Основните сфери на дейност са социални – образование, култура, екология, човешки права и други. Най-важната сфера на развитие обаче е именно правната, защото точно там трябва да се положат стабилни основни, които да бъдат предпоставки за развитие.

Пример за добра промяна е Молдова, където в момента се обсъжда нова държавна стратегия за финансиране на неправителствените организации. Освен това на дневен ред е и проектозакон за социалното предприемачество, който допълнително трябва да стимулира този сектор.

Каква е ситуацията в България и как опитът ни може да бъде полезен за дейността на неправителствени организации от други региони?

От една страна, съществуват  правни механизми, които да бъдат предпоставка за устойчивото развитие на гражданските организации. Още повече, че членството на България в ЕС и други международни съюзи също допринася за утвърждаването на стабилни основи за демократично развитие на НПО. От друга страна, негативните тенденции към популизъм и национализъм си пробиват път и у нас. През 2013 г. в Народното събрание беше внесено предложение за публично деклариране на доходите на хората от управителните съвети на неправителствени организации, а наскоро идеята за "чуждестранните агенти" бе лансирана и в българския парламент. За щастие, засега тези идеи остават в сферата на абстрактните предложения. За нещастие обаче е налице провеждането на медийни кампании за дискредитиране на дейността на определени неправителствени организации, например свързаните с екология, без това да бъде последвано от адекватен и открит дебат, което е допълнителна пречка за защитаването на идеи и каузи. „Въпреки че посоката на развитие на България още не е съвсем стабилна, сме достигнали едно необходимо ниво на демократично развитие, включително и заради членството ни в ЕС. В тази връзка, опитът на други държави в сектора и възможността за международно сътрудничество могат само да бъдат от полза на страната ни“ – споделя Любен Панов.

Все пак, заради процесите, дискредитиращи и спъващи развитието на неправителствените организации, които споменахме по-нагоре, е важно съществуването на функционални инструменти за реакция.

Инструменти за реакция

Един от тях е спазването на утвърдена рамка от международни стандарти.Това спазване се следи от международна система за мониторинг, която дава годишни отчети за дейността и развитието на неправителствените организации във всяка държава, на базата на които се изготвят препоръки за развитието на гражданското сдружаване.

Друг инструмент е създадената от ООН позиция Special rapporteur for the freedoms of association and assembly (Специален представител за свободата на сдружаване и събиране), чиито основни функции са съставянето на ежегодни доклади и посещаването на страните, подложени на мониторинг, с цел  задаването на стандарти в тази област.

"Community of democracies” представлява общност на група държави, която се опитва да подкрепя създаването на добра среда за гражданско общество и демокрация чрез различни инициативи, включително финансова, дипломатическа и друга подкрепа. Организацията активно работи за това да противодейства на влошаването на ситуацията в гражданския сектор и да реагира на негативните тенденции.

Съветът на Европа също играе ключова роля за функционирането на неправителствения сектор. От една страна, той следи за спазването на правата на човека, създава стандартите, които да следват страните членки и отправя към тях системни препоръки и насоки, свързани с гражданското участие в обществения живот.

Иницативата Партньорство за открито управление, в която участва и България, също работи върху усъвършенстването на механизмите за гражданско участие.

Средствата на дипломацията са друг основен похват за осигуряване на предпоставки за развитие и защита на НПО. Когато например в някои държави има натиск за спазването на международни стандарти, се наблюдава положителна промяна. В други случаи подкрепата се извършва чрез финансиране или друг вид помощ на отделни организации. Важно е по-развитите държави да работят за утвърждаването на демократичните и общочовешки ценности и извън границата на собствената си територия. За щастие такава практика съществува. Пример за това е квотата за официална помощ за развитие – процент от БВП на развитите страни, който по правило отива за финансиране на други държави. Преди да влезе в ЕС, например, България също е получавала такъв вид помощ от Холандия, САЩ и други.

Не на последно място, ключово е провеждането на адекватна държавна политика. Що се отнася до вече споменатия дебат свобода срещу сигурност, за Любен Панов ограничаването на правата не е само временна мярка и в никакъв случай не е правилният подход. Всъщност за него едно такова репресиране би било предпоставка за трайно ограничаване на човешките права на събиране и гражданско самоорганизиране. "Гаранцията за човешките права е основата на всяко държавно управление" – казва той. Без нея понятия като плурализъм и демокрация остават в сферата на абстрактното.

"Търсенето на отговор на различните заплахи чрез ограничаване на права е грешната посока, защото вече твърде често се казва, че светът е променен и няма връщане назад към състоянието преди 10 години, когато светът беше много по-спокойно място. Така че ако веднъж се стигне до ограничаване на правата за сметка на сигурността, тази тенденция трудно ще бъде обърната"-  допълва Любен Панов.

И ако трябва да осмислим и сравним напредъка с регреса в неправителствения сектор, ще видим, че макар на небосвода на гражданските организации да се трупат облаци, има достатъчно основания да останем оптимисти, благодарение на съществуването на адекватни механизми за противодействие на деградивните процеси. Нужна е единствено воля, която да ги задейства.

Повече факти и цифри за развитието на гражданското общество в споменатите в статията държави, можете да намерите в Индекса за устойчивост на НПО - 2015 за Централна и Източна Европа и Евразия.

Данните за страната ни можете да научите от Индекса за устойчивост на НПО в България за 2015 г.

* Индексът за устойчивост на гражданските организации (НПО) е основен аналитичен инструмент, който измерва развитието на гражданския сектор в Централна и Източна Европа и Евразия. Индексът следи развитието на гражданския сектор в двадесет и девет страни през последните деветнадесет години. Индексът изследва цялостната среда за гражданското общество, фокусирайки се върху правна среда, организационен капацитет, финансова устойчивост, застъпничество, предоставяне на услуги, инфраструктура и обществен престиж.