Да разрешим проблемите си заедно

Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва и се подпираше с патерица. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата. Снаха му веднъж рече на мъжа си:
– Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
– Той ми е баща, какво да го правя?
– Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
– Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
– Какво правиш? – попита го баща му.
– Копаня дълбая – отвърна момчето.
– Защо ти е?
– За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.

***

Познахте ли този старец? Това вашият дядо ли е? Било е съвпадение. Това е просто един от приказните герои на Ангел Каралийчев. В живота обаче тази история рядко завършва с щастлив край. Дядото остава да живее сам на село, забравен или малтретиран от внуците и децата си. Животът му приключва тихо и тъжно.

Да разрешим проблемите си заедно! Не, това не е мото от утопичните социалистически времена. Не е и началото на среща на анонимните алкохолици. Това е начин възрастните хора да преживеят самотата и изолацията, в които сме ги зазидали. „Да разрешим проблемите си заедно" е проект на фондация "Х&Д Джендър перспективи", който стартира през юли 2013г. и е финансиран по Програма за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Работата на екипа е насочена най-вече към възрастнии лица в риск от бедност.

Все по-често стари хора биват насилвани психически и физически от своите деца и внуци. Те трудно намират работа и изискват повече грижи. Тези фактори отключват общественатаамнезия и изведнъж забравяме какво са ни дали. Дядо ме научи да връзвам обувките си. Дядо ме научи да познавам часа. Баба превърза раните ми, когато паднах за първи път от колелото. Баба плака с мен, когато бях на 7 и мислех, че никога няма да науча таблицата за умножение. Те ме отгледаха. А какво направих аз за тях? Има ли кой да им помогне? В повечето случаи няма. Баба и дядо са един събрателен образ на всички старци, носещи бремето на годините. Това влия върху формирането на собствената им самооценка и ги прави още по-уязвими.

Последните тенденции показват, че възрастните хора, пострадали от домашно насилие, стават все повече. През 2013 делът им достига почти 25%. Самотно живеещите хора в отдалечени населени места често стават жертви на кражби и измами. „През 2012 година 30% от всички потърпевши са на възраст над 65 години",обяснява Кристина Йорданова от "Х&Д Джендър перспективи". „Така се роди идеята за групи за самопмощ и солидарност. Целта е хората да разговарят по наболели теми, да си бъдат взаимно полезни, да обменят идеи и да споделят лични проблеми.",допълва Кристина. Подобни групи има в три пенсионерски клуба вград Хасково и в селата Узунджово, Войводово, Малево, Тракиец, Стамболийски, Динево и Конуш. Участието в тях става на доброволен принцип, без значение от пол, раса, етнос, възраст, социален статус. Броят на участниците в тях варира според населеното място – от 7-8 до 25-30 души. Обсъждат се различни теми като затруднен достъп до здравеопазване и социални услуги, телефонни измами и кражби и др. По време на тези дискусии, хората получават и практически съвети като например първи реакции при симптоми на грип. На такива срещи се раждат идеите за различни кампании за почистване, засаждане на дръвчета, ремонт на църкви. През 2013г. „Х&Д Джендър перспективи" е помогнала на повече от 15 лица в третата възраст, станали жертви на насилиев Хасково, Димитровград и околните села.

Фондацията e основана през 2012 година, за да помага на хора, пострадалиот домашно насилие. Тя има два центъра- един в Димитровград и един в Хасково. Над 144 души са преминали през двата офиса на организацията заблизо 1 година. Фондацията организира и множество кампании на темата „домашно насилие"- беседи по различни проблеми, разпространение на информационни материали, провеждане на семинари със специалисти, организиране на конкурси за детска рисунка и т.н. Освен това ежегодно взима участие и в международната кампания срещу насилието над жени.

Органзиацията е работила и по още един проект - „Правосъдие близо до хората: втора част". Екипът е наблюдавал 30 делав Районен съд - Хасково, в които са намесени интересите на деца. „Оценката за работата на съдиите е положителна. Процесът беше прозрачен, а нужда от намеса не е имало", разказва Кристина Йорданова. Общият брой на делата, които органзиацията е завела в Районен съд - Хасково за 2013 са 68, като2/3 от тях са приключили със заповед за незабавна защита.

Хора, застрашени от бедност, е другата рискова група, на която организацията помога. Според доклад на Европейската комисия за 2013г., България е сред страните, в които рискът от бедност и социално изключване е изключително висок. Заемаме 8-момясто Евросъюза по брой дългосрочно безработни. По данни на „Евростат" (2011г.) 22% от населението ни преживява с доход под прага на бедност. Или с надница по -малко от 8 лева на ден. Някои домакинства разчитат само на един работещ или се издържат единствено от пенсии и социални помощи. Целта на органзиацията е да интегрира хората, попаднали в периферията на обществото, за да получат възможност за достоени пълноценен живот.

Снимки: Фондация "Х&Д Джендър перспективи"