Истории за дарителството: Епархийско сиропиталище „Пеньо и Мария Велкови”

Пеньо Велков е активна обществена фигура, а успоредно на личния просперитет не пропуска да помага от сърце. Неговата добрина се запазва цяло едно столетие, въплътена в сградата на детския дом „Пеньо и Мария Велкови".

Видният българин е роден около 1850г. в Дряново. Образованието си получава в родния град и в богословското училище в Петропавловския манастир. Започва обучение и в Духовната семинария, но се завръща в родния край, за да пожъне успехи в търговията и индустрията. Заедно с братята си построява първата модерна мелница край с. Пушево, а по – късно и мелница в местността Дервент. Занаятът го води в Търново, където се преселва и отваря магазин за брашно.

Освен принос в развитието на българската индустрия и производство, приживе П.Велков прави дарения за читалището в Дряново и туристическото дружество „Трапезица" в Търново, за което е провъзгласен за благодетелен член. Дарява лични средства и за безплатни трапезарии при Мъжката и Девическата гимназия.

Последната му воля отново е свързана с дарителството. Със завещание от 1916 г. предоставя на Търновската митрополия сумата от 102 хил. лв. С тези средства той предвижда построяване на Девическо сиропиталище в Търново, което да носи неговото име и това на съпругата му. Още същата година е закупена сграда, в която да се помещава приютът, но размерът на завещанието се оказва недостатъчен за откриване и издръжка на сиропиталището. За да не остане доброто дело незавършено, през 1923 епархийският духовен съвет учредява фонд „Пеньо и Мария Велкови", През годините сумата се увеличава от лихвите на капитала във фонда и вноските, които Търновската митрополия ежегодно прави. Средствата нарастват достатъчно и през 1936г. сиропиталището е открито в тържествена обстановка. Издръжката му се осигурява благодарение на доходи от фонда, вноски на Търновската митрополия, помощи от държавата и дарения от граждани.

През годините каузата среща редица трудности в процеса на реализация, но въпреки това волята на дарителя е изпълнена. Първоначално приютът приема единствено момчета, заради близостта до казармата. По–късно сиропиталището е преместено в друга сграда, която има капацитет да приюти повече деца.

През 1949г., фондът е закрит, но сиропиталището не затваря врати. То се превръща в дом за много деца, които ще запомнят името на Пеньо Велков. За миналата година домът е класиран на второ място в националния конкурс „Дом № 1 на Република България".

Дейността на Пеньо Велков  е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г." издадена от Български дарителски форум(БДФ).

С набраните средства от продажбата на Енциклопедията ще бъде финансирана докторантура за изследване на дарителството в страната ни за периода 1878 - 1951г.