Истории за дарителсвтото: Фонд „Стоянка Николова Иванова”

Съпрузите Никола и Елена Иванови основават фонд на името на дъщеря си. Подбудите им идват както от доброто им сърце, така и от личната им семейна драма.

Никола Иванов, роден в Търново, завършва кавалерийско училище в Русия, а завръщайки се в България служи в Шуменския гарнизон. За участие в Сръбско–българската война е награден с орден. Военната му кариера не продължава дълго. След преврата срещу княз Александър Първи е уволнен заради симпатии към участниците. За кратко той изоставя военното поприще и се заема с предприемаческа дейност при строежи на шосета и хотел „Македония". По време на Балканските войни отново е зачислен към войската като комендант, но този път вместо с орден запомня войната с пленничество, в което е държан от гърците в продължение на 4 месеца. Въпреки това не се отказва да бъде в помощ и през Първата световна война е домакин на дивизионна болница и началник на инвалиден дом. Отново уволнен, но този път поради болест, Иванов окончателно скъсва връзките с войната и трайно се насочва към предприемачеството. Основател е на АД „Гранитоид" и на фабрика „Батановци". Участва и в създаването на други дъщерни дружества.

Съпругата му Елена Иванова, родом от Дупница, също е дейна общественичка. По време на Първата световна война работи като медицинска сестра в софийските болници.

През 1918г. семейството дарява сумата от 100 000 хил. лв. за учредяване на фонд, носещ името на починалата им едва на 15г. дъщеря. Фондът е включен в обединения фонд „Завещатели и дарители" при Министерството на просветата и науката. Събраните средства за използвани за стипендии за бедни ученички от Първа софийска девическа гимназия, където се е изучавала Стоянка Н. Иванова. Фондът е закрит през 1948г., с вливането му в държавния бюджет.

Освен с тази благотворителна дейност, името на семейството се свързва и със санаториума в гр. Банкя. След смъртта на най–малкия им син, семейството взема решение да дари на Съюза на запасните офицери дворно място в гр. Банкя и сумата от 1 млн. за построяване на лятна почивна станция за инвалиди от войните, болни офицери и войници от действащата армия. Въпреки че не желае да се дава гласност на този жест, Съюзът на запасните офицери провъзгласява Иванов за благодетелен член. В следващите години са дарени още 3 милиона и през 1928г. домът е построен, чието име става „Санаториум Елена и Никола Иванови". В знак на уважение, министърът на войната писмено благодари на сем. Иванови, които през годините са допринесли както със собствения си труд, така и с дарителство за герoите на войната.

Дейността на Фонд „Стоянка Николова Иванова"  е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г." издадена от Български дарителски форум(БДФ).

С набраните средства от продажбата на Енциклопедията ще бъде финансирана докторантура за изследване на дарителството в страната ни за периода 1878 - 1951г.