Майката на детската площадка

Аз съм Майката на детската площадка. Казвам се Мая, но ако попитате някого от родителите в градинката ни, или пък кмета ни, той ще каже: „Тя е от майките“.

Ние сме Гражданската инициатива за безопасни детски площадки, но сме известни като „Майките". Всеки път, щом отиваме на среща в общината, пишем си в някого във Фейсбук или сме на медийно участие, повтаряме кои сме, но накрая пак сме „майките“.

Отговорно е да си „Майката на детската площадка", особено когато те свързват с ремонта на съседната детска площадка, бъркат те с Контактния център на Столична община или ти пишат с молба да привлечеш вниманието към изоставена градинка, в която семействата прекарват летните си вечери. Въпросите, които те мъчат, или ти задават, са повече от отговорите. Хем ти се иска ти да помогнеш на всеки, хем знаеш, че не можеш да спасиш или обезопасиш всяка детска площадка. Можеш да предизвикаш своите съграждани и институциите да си говорят. Можеш да създадеш възможности за доброволчество. Опитваш да превърнеш общинските площадки в наши. И това е добро начало.

Предизвикателно е да си „Майката на детската площадка“. Да откриеш малцината, които не само мрънкат колко е мръсно, старо, опасно, там, където децата им играят. Те се появиха изневиделица и бързо се събрахме в едно голямо малцинство, което променя градската среда в София, Хисаря, Стара Загора. Всичко започна като „Не се сърди човече", но продължава като сериозна игра на нерви, документи, интереси, дори и игра с медии. Предизвикателството ни срещна с прекрасни партньори, направи ни приятели с хора, които само сме мечтали да срещнем.

Приятно е да си „Майката на детската площадка“. Упоритата ти работа да образоваш съседите си как да се възползват от правата им на граждани, дава резултат. Повече сигнали с отговори в срок, завършени отдавна отлагани ремонти, пълна зала за обществено обсъждане по твоя инициатива – това ти дава сили и гласът ти вече не трепти от притеснение пред кмета или пред камерите. Какво още…Площадката се изпълва с повече от 50 доброволци, които чистят градинката си. Възрастна жена прави оборка на градинката в делнична вечер и те пита „кога ще боядисваме пейките". Деца слагат табели „Не хвърляй боклуци".

Вдъхновяващо е да си „Майката на детската площадка“. Приисква ти се да не крадеш от съня си, да не работиш само през уикенда с момичетата и да ходиш на сутрешни срещи в общината, а да превърнеш мисията „безопасни детски площадки“ в своя работа. Мечтаеш си как един ден ще си „бабата на детската площадка“ и внуците ти ще играят на места, което ти познаваш като собствения си дом. Да се чувстваш уверена, щастлива, че си променила света, в който живееш. И може би, някъде по пътякъм тази мечта, да те запомнят като Мая от Гражданската инициатива за безопасни детски площадки. Дотогава аз съм „Майката на детската площадка“.