Как се строи уютен дом

28 април 2014 г.Разкази за НПО

Пътешественикът винаги търси нови дестинации. Дори когато няма как те да бъдат различни точки от географската карта, той пътува по картата на своето съзнание. Така започна за нас Академия Ключ. Като приключение, като нужда от движение и нови емоции. В последствие се оказа много повече. Само след шест месеца се виждаме малко по-мъдри, с малко повече опит и много добри приятели. Лично за нас двамата огромен принос в този процес оказа организацията, коятo ни прие – „Хабитат България".

Решихме да Ви разкажем как я видяхме ние и какво се крие зад множеството статии, телевизионни репортажи и успехи.

Екип. Тази дума не ни е най-любима, но друга все още няма. Когато попаднеш в организация, която се занимава с подкрепа и оказване на помощ на семейства, няма как да не оцениш начина, по който самите и членове са свързани помежду си. По време на Академията останалите участници може би се умориха да ни слушат как говорим за професионализма и синхронизацията на работата в „Хабитат". Но както за една здрава къща са важни основите, така и тук от малкия екип зависи как ще се развие даден проект. Защото всички негови членове най-напред предоставят сигурност. Дават спокойствие на едно семейство, че ще получи своя дом. Захващаме се за последната дума и тя най-добре описва какво преживяхме за 5 седмици стаж. А именно - усещането за дом, повикването на подтиснат спомен, който с времето се е превърнал за нас в даденост.

Сблъскахме се с различни истории на много хора. Такива с къщи и апартаменти, чиито прозорци пропускат вятъра отвън, стените им са влажни, мазилката пада, а тоалетна няма. Кутийки, които разболяват своите собственици и ограничават нормалното развитие на техните деца. Видяхме какво е с ужас да се прибираш вкъщи и колко много хора в България всеки ден се прибират, за да са между нищо друго, освен четири стени. А четири стени променят човешки животи. Защото когато болестта бъде победена и проблемите в къщата поправени, тогава идва разликата между жилище и дом. Топлината, уютът, сигурността на твоето малко местенце за бягство и спокойствие. Където всичко е възможно, където са любимите ти хора.

„Хабитат" ни научи, че това е възможно само с работа. Организацията не помага на хора, които сами не искат да си помогнат, а само на такива, които не знаят как. Подкрепя онези, които се трудят, но така и не им остават допълнително средства, след като платят сметките и нахранят децата си. Семейства, които се борят всеки месец за своето оцеляване, без да се уморяват. Защото те са тези, които след като получат своя дом продължават да се развиват. Грижат се за него и се учат как да се справят още по-добре. И тогава най-голямата помощ се оказва не подаръка, а подадената ръка. Затова и хората в организацията ценят високо множеството доброволци на строежите, които градят неуморно и обикват семействата, в чието бъдеще вярват.

Ние двамата имахме радостта да се докоснем до именно тези чувства, които невидимо присъстват сред екипа всеки ден. Те са тихи и спотаени между интензивната работа и множеството задачи на всеки един в офиса и извън него. И може би Минчо, Ася, Боряна, Иван, Райна и Деница (човекът, който през цялото време бе с на и ни помагаше) рядко си дават сметка за тях. Но точно поради тази причина им го напомняме сега и казваме „Ще се видим на строежа!".

Повече за Академия Ключ може да прочетете тук .

Повече информация за кандидатстване тук.

Снимки: Анна Мангалова и Мартин Петков