Разказът на Българска асоциация „Осиновени и осиновители" - победител в конкурса „За енджиотата и хората" 2018

„Избрани сте за родители на момиченце. Делото е утре и веднага след това си взимате детето.“

Тези думи променят живота на Мария и нейното семейство завинаги. Макар да се е готвила за този момент години, на нея й се налага да стане майка за един ден. Един ден, в който да подготви дома си за новия живот, но и да приеме в сърцето си едно малко непознато все още същество, което за крехките си 4 месеца е натрупало опит, непосилен за много възрастни. Да си осиновител на дете преди 17 г. в малък провинциален град е повече от житейско изпитание. Съседите тайничко шушукат и обсъждат произхода и външния вид на детето, а години по-късно учителите настояват, че за буйния й характер виновно е осиновяването. Обществото все още е достатъчно затворено и темата осиновяване е дълбоко пазена семейна история, табу, обвито в незнание и недомлъвки. Дори да има други осиновители в нейния град Мария не ги познава, защото за разлика от нея, те се страхуват тайната да излиза извън семейството и детето им да бъде сочено с пръст. Макар да разчита на безрезервната подкрепа на близките си, Мария е неподготвена и по пътя на опита, грешките и майчината обич и интуиция опознава дъщеря си и се учи в движение как да разпознава скрития смисъл в поведението ѝ и да реагира на предизвикателствата, които ѝ поднася.

Десет години по-късно друга майка – Елица – чува заветните думи, че детето й я очаква и още същия ден може да се запознае с него. През тези десет години е създадена Българска асоциация „Осиновени и осиновители“ (БАОО), която стъпка по стъпка вади осиновяването от негативния спектър на общественото отношение и разбиране и го представя в неговия истински облик – на любов, приемане и свързаност. Елица вече има огромното предимство да се среща и контактува с други осиновители, да разчита на подкрепата на психолози и социални работници, които не са просто привлечени от темата осиновяване, а са пряко свързани с нея чрез личната си история. Всеки съвет, който тя получава е минал през сърцето и душата на всеки един. На една такава среща се запознава с майка, която би могла да е родила нейното дете. Тази жена завинаги преобръща усещането и нагласата на Елица спрямо биологичните родители и тя вече няма никакво колебание, че когато детето й пожелае да се срещне с тях, ще бъде до него и ще го подкрепи в търсенето на собствената му история.

В една от групите за взаимопомощ на БАОО Мария и Елица се срещат – две майки, толкова различни, но и толкова близки, привлечени завинаги от каузата, но срещат и още много други семейства като тях. Кауза, която обединява едно голямо семейство родители, деца и осиновени възрастни. Хора, които се подкрепят, даряват обич и търсят път към други, нуждаещи се от протегната приятелска ръка. Заедно опитват и успяват да убедят държавата, че осиновяването не е механично свързване между дете и родители, а дълъг път-път на обич, падане, ставане, надежда, подкрепа, общуване и пак обич. За да бъде извървян този път деца и родители имат нужда от достатъчно време да се опознаят и свържат завинаги, каквото време дава едногодишния отпуск при осиновяване. Предстои им поредното предизвикателство: да защитят правото на всеки осиновен човек да познава собствените си корени и променят закона, който години наред охранява тайната на произхода. Първите стъпки са направени: Мария, Елица и цялото семейство на осиновяването застават открито и с лицата си в подкрепа на техните деца – нашите деца.