Из ученическия бележник на Държавата

Тройкаджии сме по предмета „Грижа за децата"

Краят на срока наближава и е време да си пишем оценки. Ще си позволим да надзърнем в ученическия бележник на държавата.  Казват, че 3 се изкарва най-трудно. Нямаш никакви знания и все пак трябва да намериш оправдание за това, че си неподготвен, когато те изпитват на дъската. Гледаш виновно надолу и се надяваш някое другарче да подскаже. Знаеш, че учителката ще размаха пръст и ще напише огромна тройка в дневника. Знаеш, че ще ти мъмрят вкъщи, но скоро ще забравят. И тогава… тогава ще си продължиш по старому и ще можеш спокойно да се присмиваш на двойкаджиите, защото имаш 3.

Това накратко прави и държавата.  Вече трета поредна година  средният ни успех по  предмета „Грижа за децата"  не може да мръдне от тройката,  показва  ежегодният доклад на Национална мрежа за децата (НМД).  „Бележник 2014: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата"  оценява изпълнението на ключови държавни ангажименти в сферата на политиките за деца и семейства.

За  да поставят адекватна оценка,  съставителите на  „Бележника"  са изследвали 5 „контролни" области:  „Конвенция  на ООН за правата на детето", „Семейна среда и алтернативни грижи",  „Здравеопазване", „Образование"и „Детско правосъдие".  Държавата е получила и рецензия от 23 проверяващи за всяка от 42-те „домашни работи",  с които е била ангажирана през годината.

Най-високата оценка сме изкарали на контролното по „Сигурна и здравословна среда" – 3.93. С червен химикал  най-отдолу е отбелязано: „Има напредък в подобряването на детските спортни площадки, образователната инфраструктура и градската среда в общините, които се финансират основно със средства от ЕС. Липсва контролен орган, който да съблюдава изпълнението на нормативно установените задължения. Освен това са проведени кампании по програми като  „Национална програма  по ХИВ/СПИН и полово-предавани инфекции, но липсват резултати за ефективността им.„

Най-ниска  е оценката по „Детска бедност и благосъстояние".  Имаме 2.29 и спокойно можем да кажем, че сме двойкаджии. 52.3 %  от децата на България живеят в риск от бедност или социално изключване. Това ни прави водеща европейска страна  в печалната класация, публикувана от Eurostatt. Все още няма и стандарти за социалната работа с деца.  През 2012 г. са постъпили  35 600 нови жалби, молби и сигнали за деца в риск, т.е около 57 нови случаи на един социален работник. Това е причината за огромно текучество сред професионалистите.

Държавата дори не е седнала да реши една от възложените й задачи. У нас все още няма специализиран и независим орган за защита правата на децата, както препоръчва Комитетът по правата на детето. Заради това се зараждат тенденции, които трудно могат да бъдат „обуздани". Така например от Държавната агенция за закрила на детето отчитат, че родилките под 18 години са над 7000 годишно. Това води до още по-страшни явления. Само за 6 месеца през 2013 г. общо  705 деца са настанени в домове,  от които 425 са постъпили директно от родилното отделение. 1 847 пък са децата, настанени в приемни семейства. Според анализаторите държавата е създала  условия за развитие на приемна грижа, която бележи ръст. Но все още липсва правилното планиране и мониторинг на  услугата, така че да посрещне нуждите на децата.

Тайната на осиновяването продължава да е регламентирана законово и да се практикува у нас, като тпо този начин децата биват лишавани от правото да знаят своя произход.  За някои осиновяването е добро решение, но за други- поредното зло.  „Аз имам биологични родители, които обичам. Имам и приемни родители- и тях обичам. А сега на 13 години ме вписаха за осиновяване.  Кажете ми как да не съм объркана. Нормалните деца имат едно семейство. Аз имам две и системата иска да ми намери трето… Моля Ви, господин Орешарски, помислете за децата с моята съдба (а ние не сме малко).", пише Мария до властимащите в опит да защити правата си.

Държавата се показва малко по-отговорна по един от най-сериозните проблеми „Детска смъртност".  Коефициентът на детската смъртност е намалял  от 8.5% за 2011 г. на 7,8% за 2012г.  Той е най-ниският за периода на водене на статистика по този показател.

Задоволителни са резултатите и по „Училищно образование".  Задачата, която държавните институции трябва да решат, гласи: Създаване и утвърждаване на единна система от индикатори за съответствие между стандартите на учебното съдържание и средствата за тяхното постигане (учебни програми,  помагала, обучение на учителите). Тук оценяващите са отчели положените усилия- разработени са проекти на оптимизирани и усъвършенствани програми, направен е анализ на редица действащи учебни пособия и др.

Този път държавата беше препитана и от най-важния изпитващ - самите деца.  10 младежи, доброволци и клиенти на НМД, са провели собствени проучвания и интервюта с представители на държавните институции, НПО и различни експерти. Техните изпитни въпроси към държавата са следните: „(Не)функционират ли училищните съвети на децата?, Кои са най-често срещаните проблеми при приемните родители? Ефективна ли е работата на психолозите в училище? Какви са предимствата и недостатъците на учебния план през погледа на ученици и учители? Наличие и ефективност на „сините стаи".

 Освен традиционният експертен доклад, насочен към държавните институции и специалистите, излезе и още една версия на „Бележника". Новият вариант на проучването е адаптиран за широката общественост- родители, деца, учители и тн.

Петици и шестици в бележника на държавата няма. Ще се надяваме, че през  четвъртата учебна година ще сме малко по- пораснали и отговорни, ще  учим за контролните и ще пишем домашните си.  Защото всеки ученик в бележника си освен двойка, трябва да има и поне една шестица. 

Още по темата може да прочетете тук.