Малките жестове правят чудеса

10 септември 2019 г.Разкази за НПО

Асоциация „Голям брат, голяма сестра – България” е помогнала на над 300 деца

чрез 500 доброволци през последните 10 години

През 1904 г. в САЩ група адвокати от Ню Йорк забелязват, че за голяма част от децата по улиците в квартала, в който работят, никой не се грижи през деня. Виждат ги как тръгват по лош път, започват да стават агресивни, взимат наркотици и извършват престъпления. С някои от тях се запознават в съдебната зала. Решават самите те да започнат да помагат на такива деца и да им дадат шанс за по-добро бъдеще. Те вярват, че и други хора ще последват примера им. Адвокатите започват да общуват с малчуганите и се опитват да ги предпазят от опасностите, които ги очакват на улицата. Превръщат се в техни ментори и приятели – в техни по-големи братя и сестри.

Това е накратко историята на създаването на благотворителната организация „Голям брат, голяма сестра”, която започва чрез усилията на 39 доброволци от Ню Йорк. За кратко време идеята на юристите се разраства, набира популярност и днес „Голям брат, голяма сестра” има над 50 клона в САЩ и още 13 в други страни, включително и в България.

„Голям брат, голяма сестра – България” започва дейността си като самостоятелно сдружение през 2006 година в Пловдив. Неин основател е Лена Карналова (бел.ред. на снимката горе). Като студент тя самата участва в администрирането на програмата, която от 1998 г. е домакинствана от различни български организации. След като натрупва опит и приема каузата като своя лична мисия, от „Голям брат, голяма сестра – интернешънъл” предлагат на Лена да създаде филиал в България. Вече 13 години тя, екипът й и множество доброволци помагат на стотици децата в неравностойно положение. Към организацията работят и петима професионални психолози, треньори и обучители. До днес „Голям брат, голяма сестра - България” е помогнала на над 300 деца чрез менторската си програма и е ангажирала над 500 доброволци.

„През 2015 г. след обява за набиране на ментори при нас дойде Стефан, млад мъж от Разград“ – разказва Лена. – „Той имаше силно желание да работи към програмата и да бъде „голям брат” на дете в риск. Въпреки че премина успешно през обученията, нашият екип мислеше, че той ще се откаже поради голямото разстояние между Пловдив и Разград, както и заради факта, че самият той имаше семейство и 2 малки деца. От наша гледна точка, доброволческите ангажименти в менторската програма щяха да му отнемат много време и ресурси. Стефан обаче не се отказа. Стана „голям брат” на Слави – момче на 15 години, изоставено от семейството си и израснало в институции. В продължение на 1 година Стефан пътуваше почти всяка събота и неделя до Пловдив, за да се среща със Слави, да го напътства, да разговарят и най-вече да му показва своята загриженост и приятелство. За Слави това беше период, в който се налагаше да вземе важни решения за своето бъдеще, за образованието си, за пътя, който да поеме. Стефан се опитваше да убеди „малкият си брат”, че е по-разумно да остане в България, да продължи образованието си, да избере специалност, която му е интересна и му допада, а през лятната ваканция му намери и работа. За тази една година Слави израстна не само физически и умствено, а най-вече емоционално. Днес, 3 години по-късно, той е второкурсник в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и работи като младежки работник в Общинския младежки център в града. А Стефан беше избран през 2016 г. за един от доброволците на годината в конкурса на Министерство на младежта и спорта – заради стотиците часове доброволен труд и най-вече заради съдбата, която успя да промени".

Дейностите на организацията включват основно менторската програма „Голям брат, голяма сестра” за дългосрочна подкрепа на деца в неравностойно положение от доброволци и доброволчески младежки инициативи. Доброволческите инициативи популяризират различни теми и каузи. Много от тях са по идея на самите доброволци. Някои от последните са: Кампания „Глобално отговорни”, насочена към популиразиране на целите за устойчиво развитие на ООН; Уъркшоп „Трансформирай себе си”, насочен към равноправието на половете; Флашмоб „Предай нататък”, фокусиран върху правата на човека, Еко ден „Зелен Пловдив, зелени идеи”, привличащ общественото внимание върху опазването на околната среда, много инициативи за популяризирането на ценностите на доброволчеството.

До момента организацията е осъществила над 120 краткосрочни и дългосрочни проекта, работи в партньорство както с местните институции и НПО, така и с много международни организации. Сдружението е член на „Европейската мрежа за менторство, базирано на резултати” и на „Европейския доброволчески център”.

Добрият пример

Менторската програма на сдружението помага на деца в риск без ограничение на проблемите, с които те се сблъскват. „Голям брат, голяма сестра – България" набира доброволци, които влизат в ролята на техни ментори. Децата, които са подходящи, са с много широк профил – деца от семейства с двама или с един родител, деца, отглеждани от своите баби и дядовци, деца и младежи, настанени в социални институции и услуги. Тези деца могат да бъдат срамежливи, асоциални, хиперактивни и дори агресивни,или пък да имат друг специфичен поведенчески проблем. Има точно определени критерии, по които децата се подбират за участие в програмата. Общото за всички деца е, че те започват индивидуална работа с един доброволец за продължителен период от време, като най-важното е да изградят пълноценна доверителна връзка помежду си.

Програмата има 3 основни разновидности:

Програма в общността. Подпомагат се деца от различни населени места с разнообразни проблеми. Доброволците също са от всеки край на страната и на различна възраст – ученици, студенти, работещи.
Програма в училище. В тази програма децата и доброволците са от едно и също училище. Децата са от първи до четвърти клас и се препоръчват от педагогическите съветници в съответното учебно заведение, а доброволците са младежи над 16 години от същото училище.
Програма за деца в институции. В този случай се подбират деца, препоръчани от самата институция, с които работят външни доброволци, най-често ученици и студенти.

Процесът на менторската програма започва с подбиране на деца с проблеми с помощта на родители, психолози и педагогически съветници. В този период се организират и онлайн кампании за набиране на доброволците – ментори. Може да кандидатства всеки, който иска, като след одобрение от организацията преминава през обучение. Заедно с психолози, доброволците решават казуси, които да ги подготвят за работата им с децата. Лена разказва, че двойките дете-доброволец се комбинират спрямо възрастта, пола, интересите и предварително събранатаинформацията и за двете страни. Всеки ментор получава профила на детето, с което трябва да работи и има право да откаже, ако реши, че не може да се справи.

Детето и доброволецът прекарват 2 часа седмично в период между 12 и 16 месеца. Няма правила и задължителни за дейности по време на срещите. Целта е менторът да бъде добрият пример за детето и да променя живота му в положителна насока. След всяка среща доброволецът разказва на консултант как е минала тя. В края на всеки месец заедно обобщават случилото се, а на 3 месеца се организират групови срещи за проследяване на прогреса и за обратна връзка. В края на програмата психолозите оценяват дали нужната промяна е постигната.

В основата на отношенията между ментора и детето стоят приятелството и подкрепата. Идеята е доброволците да са позитивен модел за поведение и да се постигне промяна към по-добро. „Но тя се случва бавно“ – споделя Лена и допълва – „Повечето доброволци очакват незабавна промяна в децата, с които работят. Неуспехът в началото често ги демотивира, но не ги отказва. Най-осезаема е промяната след края на програмата, а понякога и години по-късно. Тъй като организацията работи вече повече от 10 години, имаме възможност да проследим някои от порасналите „малки братя и сестри”, които са се превърнали в осъзнати, мотивирани и мислещи млади хора, а някои от тях са вече и родители.”

Трудностите

Менторската програма и останалите дейности на асоциацията са обвързани с управлението на голям брой доброволци. Това според Лена е изключителна отговорност и за съжаление тя е регламентирана само от вътрешноорганизационни правила. В България все още няма закон за доброволчеството, което много затруднява работата на доброволческите организации и най-вече занижава стандартите за полагане на доброволен труд.

Друга трудност е финансирането, което, както при повечето НПО, е предимно на проектен принцип. Поради липса на институционална подкрепа, организацията все още не може да осъществи желанието си да открие повече клонове на менторската програма в страната. Много често се получават кандидатури за доброволци от други населени места, но те искат да работят с деца от съответния град или село, което към момента е трудно постижимо по административни и финансови причини. Липсата на дългосрочна политика за подпомагане на младежките дейности на местно и национално ниво спира стратегическото планиране на дейностите на организацията и ограничава възможностите и за подпомагане на по-голям брой деца и младежи в риск. Трудностите обаче не обезсърчават екипа на „Голям брат Голяма сестра – България”, защото, както казва Лена: „Ако си достатъчно гъвкав, винаги има начин, защото каузата си заслужава усилията. Мотивацията е да виждаш децата усмихнати, а доброволците – доволни“.

Пасивното младо поколение в България – факт или мит?

Младежите, с които Лена се среща, напълно разбиват стереотипа, че младото поколение е неактивно и мързеливо. „Колкото повече работя с младите хора, толкова повече виждам, че те имат амбиции, имат нужда да се изявяват, имат потенциал. Но ако не ги насърчаваш, този заряд бързосе губи. Като всеки човек, и те имат нужда някой да ги потупа по рамото и да им каже: „Да! Ти можеш! Действай!”. Понякога и малките жестове създават чудеса. С правилния подход те могат да разгърнат потенциала си максимално. Напълно ги подкрепям и обичам!” – споделя Лена. Ако нещо не се получи от първия път, им напомня, че „провалът също е опит, който понякога е дори по-градивен от успеха.“

Добрите дела в обектива

Тази година, послучай Международния ден на младежта, от асоциацията организират фотоизложба „Добрите дела в обектива". Тя се състои от 20 снимки, които разказват различни истории на млади доброволци. Автори на снимките са непрофесионални фотографи между 15 и 30 години. Работите им се подбрани след онлайн конкурс. Изложбата се осъществява с подкрепата и съфинансирането от Общинска фондация „Пловдив 2019" и е част от официалната програма на Пловдив – Европейска столица на културата. Изложбата е открита на 12-и август в галерия „PLOVEDIV” в присъствието на младите фотографи, чиито снимки все още красят галерията.

Идеята зад изложбата е да покаже пред широка аудитория разнообразието на доброволчески инициативи и кампании от последните няколко месеца в Пловдив и най-вече да запознае хората с „лицето” на младия доброволец. От сдружението се надяват, че добрият пример е заразен и ще мотивира и други млади хора да вкусят от коктейла „Доброволен труд” и да оставят своя положителен отпечатък върху развитието на собствения си град.

Всяка снимка разказва различна история и запечатва добрините завинаги. Една от фотографиите, включени в изложбата, е от благотворителния спектакъл „Сън в лятна нощ” на ученици от Езикова гимназия „Пловдив“. Идеята, организацията и подготовката са техни, а спектакъла осъществяват с помощта на своята учителка и много дарители. Каузата е да помогнат в лечението на тежко болно момче и за целта представят няколко пъти постановката на сцената на драматичният тетатър в Пловдив. Събраните от билети средства даряват за лечението.

За още една благотворителна кампания разказва друга снимка. Доброволци от младежката организация People to People International Smiles в Пловдив, събират средства за сдружение за хора с увреждания. С призива „Дарете любов“ целят да мотивират повече хора да се включат и да помогнат.

Трета снимка показва деца от домове и доброволци, които рисуват заедно с пръсти по специална методика. Десетки младежи се събират, за да подарят емоция, подкрепа и личен контакт. Приятелство и признание. Защото децата от домовете се нуждаят именно от тях.

Добрите дела ЗАД обектива

За процеса, който води до добрината, Лена разказва: „Зад обектива обикновено стои дълга подготовка и много работа. Реализирането на всяка младежка кампания, инициатива или програма е свързано с доста технически и не по-малко емоционални детайли. Обективът не може да запечата например какво е в душите на децата при срещата с доброволците. Трудно се виждат и малките на пръв поглед резултати, които менторите постигат при общуването си със своите по-малки приятели. Зад всяка снимка и всеки обектив стои различна история, усилия, чувства, компромиси, понякога и безсънни нощи. Понякога сълзи. Понякога много усмивки.“